Ако последните американци напуснат Ирак от покрива на посолството си в Багдад, както избягаха от Сайгон през 1975 г., вече знаем кой ще им маха на изпроводяк - доблестните български рейнджъри. Няма съмнение, че умиротворяването там става по волята на международната общност съгласно резолюциите на ООН. Освен това ООН първо се допитва до българското правителство, преди да приема резолюции.

Който не вярва, да се запознае със следните факти: кабинетът препоръча завчера на Народното събрание да удължи престоя на българския контингент в Ирак до края на 2008 г., като новият му мандат влезе в сила веднага щом Съветът за сигурност гласува подходяща резолюция. Очевидно правителството не се съмнява, че ООН ще разбере правилно сигнала, даден от София. Като знаем обаче как понякога се туткат чуждите дипломати, българската експедиционна рота за всеки случай е подсигурена от Народното събрание с мандат до 31 март 2008 г., какъвто нямат другите узаконени от ООН многонационални сили в Ирак. Съгласно резолюция 1723 от 28 ноември 2006 г. те могат до останат там най-много до края на 2007 г. Все някой обаче трябва да води останалите и България не отстъпва честта никому.

Ако възниква подозрение, че



правителството се престарава,



за да се хареса на САЩ, трябва да се отхвърли като абсурд. Тройната коалиция все пак се оглавява от БСП, която не само остро критикуваше незаконното американско нападение срещу Ирак през март 2003 г., но и обеща предизборно, че ще изтегли контингента ни оттам, щом дойде на власт. Той впрочем бе пратен незаконно през лятото на 2003 г., но година по-късно бе узаконен чрез благословията на ООН за многонационалните сили.

Че БСП изпълнява предизборните си обещания, разбрахме от изявлението на председателя на парламентарната комисия по отбрана Ангел Найденов, който каза: "Настояванията ни бяха за изтегляне на батальона, който имаше ангажименти към сигурността в страната. Знаете, че участието ни беше трансформирано в охранителна рота" (в лагера за ирански бежанци "Ашраф").

Това е самата истина, но малцина вникват във



военно-политическите тънкости



Каква е разликата между предишния батальон и сегашната рота? На пръв поглед тя е само в заплахата за българските войници, които в Кербала и в Дивания бяха изложени на риск от терористични нападения, а в лагера "Ашраф" носят сравнително безопасна служба като охранители на бежанци. Има обаче и дълбока политическа разлика. Преди бяха "окупатори" (колко грозно), а сега са "хуманитарни работници" (благородно).

Неслучайно правителството се позовава за удължаване на мандата им не толкова на резолюция 1723, която ще изчерпа силата си след две седмици, колкото на "последващите резолюции" за Ирак на Съвета за сигурност. Те са две - №1762 от 29 юни 2007 г. и №1770 от 10 август 2007 г. Първата закрива "незабавно" мисията на ООН, която издирваше оръжията на Саддам Хюсеин за масово поразяване. Основанието е, че е доказана липсата на такива оръжия. По-паметливите знаят, че България аплодира нападението на САЩ срещу Ирак на 20 март 2003 г., защото бе сигурна, че целта му е да се отнемат страшните оръжия на Саддам. Това според нея бе достатъчно основание за окупацията, в която няколко месеца по-късно се включи и българският контингент. Така нашите рейнджъри се озоваха в Ирак - може би от наивност, защото излиза, че са били подведени за оръжията на Саддам. Резолюция 1762 им даде морално право да напуснат "незабавно" заедно с инспекторите на ООН, но те останаха, задържани вероятно от следващата резолюция, гласувана през август т.г.

Тя има точно обратното предназначение -



не да прекрати, а да продължи международното присъствие



в Ирак. Резолюцията добавя още една година към мандата на Подпомагащата мисия на ООН за Ирак (ЮНАМИ), функционираща от четири години. Нейните задачи са изцяло хуманитарни - помага за организиране на избори, за икономическо възстановяване, за разпределяне на помощи, за връщане на бежанците по родните им места. Нашата рота не е част от нея, но както личи от обясненията на управляващите, ролята й е сходна. Резолюцията "призовава страните членки да продължат да дават на ЮНАМИ необходимите финансови, логистични и охранителни ресурси за изпълнение на нейната мисия". Всичко си идва на мястото, ако в този аспект бъде възприето обяснението на говорителя на БСП Ангел Найденов: "Никога не сме поддържали тезата за пълно дезангажиране към Ирак, още повече, че решенията ни са съобразени с решения на международната общност".

И така, вече в качеството си на международно признати хуманитарни работници българските рейнджъри биха могли да изпратят последните американци, когато те решат да напуснат Ирак. Нашите ще останат най-малкото, за да почистят, защото вероятно доста мръсотия се е натрупала от войната. Ако питате с какви пари, отговорът е ясен: нали само на нас Ирак обеща да си изплати дълговете. Е, само 10% от дължимите 3.5 млрд. долара, но ако не стигнат, ще додадем. Важното е да го оправим.