|
| Въпреки че се обвиняват взаимно в популизъм, Сергей Станишев и Бойко Борисов не пропускат първи копки и други подобни мероприятия. |
Чудно обаче
защо политиците ни се свенят от популизма
Това не е чак толкова мръсна дума. Тя произлиза от латинското populus, което означава "народ". Vox populi - vox dei!*
Вярно е, че политиката, която задоволява само настоящите нужди на хората, без да отчита как това ще се отрази на бъдещето, не е добра политика. Но пък и да се говори само в бъдеще време, както имат навик да правят нашите политици, едва ли е най-добрият подход.
И най-циничното в случая е, че политиците ни не се свенят да бъдат популисти и да искат всичко тук и сега, когато са в опозиция. Но същевременно влагат цялата си енергия да громят популизма, като дойдат на власт. БСП е на върха на държавата и съответно ГЕРБ са популисти, когато споменат нещо за нейното управление. В столичната община ролите се разменят. Социалистите например обвиниха в грандиозен популизъм Бойко Борисов, когато партията му обяви управленската си програма. Особено бе взето на мушка обещанието за 100% увеличение на доходите за 4 години. Редно беше т.нар. "социална партия" да не се нахвърля така срещу подобни заявки, а поне да поощри този, който ги дава, макар и с ирония да му пожелае успех и т.н. Коментари от сорта "юруш на маслините" със сигурност бяха доста неподходящи. Още повече, че само преди две години, когато бяха изборите за парламента, социалистите също доста яко се юркаха към маслинените насаждения. И доходите увеличиха, и царските имоти одържавиха, и далаверата покрай магистрала "Тракия" секнаха и какво ли още не...
Съдбата на АЕЦ "Козлодуй" също попадаше в
координатната система на популизма
В началото на годината Борисов и Волен Сидеров заговориха за тематична коалиция за спасяване на III и IV реактор. Станишев не пропусна да ги обвини в популизъм. И напомни, че навремето само левицата е правила подписки и улични шествия в защита на АЕЦ. Чудно в такъв случай къде е разликата между Борисов и Сидеров сега и левицата преди. Що се отнася до столичния кмет, той наистина трябва да внимава какво обещава за държавата, защото както е тръгнало, нищо чудно да му се наложи да го изпълнява.
В Столичната община БСП отнася критики в популизъм именно от най-големия популист на държавно ниво, според нея. За боклука например съветниците на соцпартията пресметнаха, че общината отделя 5 пъти повече пари в сравнение с отпреди 10 години и поискаха концесията по чистотата да бъде прекратена. Кметът Бойко Борисов веднага отвърна, че това е популизъм. "Лесно е да прекратим концесията, но кой ще събере боклука след това", риторично запита кметът. С други думи - не ме интересува колко губим, не ща да си размърдам мозъка да измисля нещо по-добро. И всеки, който ме упреква, е популист.
Обвиненията в популизъм обаче не са запазена марка само за БСП и ГЕРБ. НДСВ също понякога жили социалистите с тях, нищо че са коалиционни партньори. Левицата реши да вдигне пенсиите от 1 юли не с предвидените в бюджета 8.5%, а с 10%, което веднага бе заклеймено от жълтите като
популизъм, граничещ с авантюризъм
В случай че някой е забравил, НДСВ е партията, чиито лидер преди да дойде на власт заяви, че ще оправи страната за 800 дни и доходите ще се увеличат незабавно и несимволично. Но по средата на втория си мандат във властта жълтите вече се циганят за някакъв си процент и половина. Нормално - популизмът свърши своята работа и сега трябва да бъде заклеймен.
Популизмът се търкаля из речите и на политиците от ДПС. За последно Четин Казак нарече популизъм предложението на Нено Димов от ДСБ да се наказва със затвор гласуването с чужди карти. "Популизмът е майка на мизерията", дълбокомислено обобщи Казак по повода. Може и така да е. Но защо да е популизъм това да накараш депутатите да ходят на работа?
Понятието "популизъм" вече е толкова модерно, че гастролира в речника не само на политиците, а и на магистратите. Шефът на ВАС Константин Пенчев обвини члена на ВСС Иван Колев в популизъм, защото последният си позволи да изтъкне наличието на една-единствена кандидатура за шеф на ВКС. И да се усъмни, че това е заради политически протекции, тъй като ставаше дума за Лазар Груев - бивш съветник на президента. Както и да го погледнеш обаче, двама от съветниците на Георги Първанов вече са по върховете на съдебната система. Първи там се изкачи главният прокурор Борис Велчев, сега и Груев. Това е факт, докато кое е популизъм и кое не е е въпрос на гледна точка.
Самият Първанов също не пропусна да поговори за популизъм в словото си при встъпването си във втория мандат. "България може да върви напред и нагоре, ако спечели две битки - битката срещу злоупотребата с власт и
битката на лидерството срещу популизма",
каза Първанов. И обясни, че имаме нужда от лидери, които могат да поемат отговорността да кажат истината, а не да приказват онова, което хората очакват да чуят.
Кои са лидерите, които балансират върху гребена на популистичната вълна, Първанов не спомена. Преди 8 години обаче, когато властта за БСП все още бе мираж, нейният лидер решително говореше това, което хората искат да чуят. Тогава вървеше дебатът за даването на въздушно пространство на САЩ за удари срещу Белград. Мина не мина година-две и същият този човек влезе за първи мандат на "Дондуков" 2 не като нещо друго, а като социален президент. Вече 6 години оттогава, но така и не стана съвсем ясно какво точно имаше предвид с това словосъчетание. А може би дори го е забравил. Предвид ограничените пълномощия на президента у нас обаче от него определено лъхаше нездрав популизъм.
А всъщност популизмът не е най-лошото нещо на света. На него са се крепили цели империи. Какво друго освен грандиозен популизъм е построяването на Колизеума в Рим, например? Наивно е да очакваме от нашите политици на съградят колизеум - и в прекия, и в преносния смисъл. Но е крайно време да се преборят с колосалната си глупост, задушаващото ги тесногръдие и малоумното си късогледство. Да не робуват на етикети и като дойдат на власт, да не се страхуват да проявят грижа и за онези, които са ги избрали.
Не че управляващите понякога не прибягват до някоя и друга популистка мярка, но го правят твърде нескопосано. По Коледа мнозинството реши даде рекордните 100 лв. на пенсионерите, което само по себе си беше добър ход. Само че преди това министрите разясниха как към 1 млрд. коледно ще потъне в обръчите от фирми около партиите им и 100-те лв. минаха някак между другото.
Щипка популизъм би била чудесна подправка, която приятно ще овкуси държавната манджа и ще я направи доста апетитна. Въпросът е дали у нас ще се намери майстор готвач, който да я използва точно толкова, колкото трябва, докато забърква манджата. Защото на чираци, които ръсят щедро, докато се облизват около тенджерата, вече се нагледахме.
*Глас народен - глас Божи
|
| На популисткия терен Първанов все още има какво да учи от Симеон Сакскобургготски. |
АТАКА в Бургас: Полицията не съдейства за срутването на циганските гета