Петък, 23 ноември, площад "Независимост" във Варна. Елитът на града суетно се тутка около мястото, където тържествено предстои да бъде направена първа копка за паметник на цар Калоян. Странно е да се прави първа копка на паметник, но в настоящата история не е така. В нея първата копка трябваше да сложи край на споровете къде точно да е статуята на царя. Във Велико Търново какво препогребване му направиха с всички почести, а край морето работата се закучи.

И така в този ден "цветът" на града е напъпил без изключения наоколо, тъй като увековечаването на прочутия владетел се е превърнало през последните месеци в най-модното културно начинание. Председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов, който е в негласно съревнование с кмета Кирил Йорданов по първи копки, изящно замахва с кирката. Усмивка, фото, сечивото тъкмо да се забие в земята, тъй както Калоян е смазал латините. Но... металната част се изплъзва от дървената дръжка и за малко не халосва Гуцанов.

По ирония или по закономерност на съдбата сценката е естествено продължение на баталиите покрай вдигането на паметника. Не му тръгна на Калоян във Варна и това е. Най-напред се скараха скулпторите, после интелектуалци роптаха срещу мястото на паметника, а препирните на историците дали точно Калоян трябва да бъде големият символ на Варна така и не спряха. "Първият паметник на Калоян в България ще бъде построен във Варна", пишеха доскоро местните вестници. Вече не пишат, проектът е замразен до второ нареждане.



Идеята



Тя е на адмирал Христо Контров, известен преди като главнокомандващ на Военноморските сили, а понастоящем като активист на ДПС. Този родолюбив българин до октомври бе общински съветник и оглави инициативния комитет, който движи проекта. Идеята възникнала случайно при разговори във Военноморското училище. И оттогава - както разказва Контров - се превръща в цел на живота му. Поводът е ясен: през март 1201 г. Калоян трайно присъединява Варна към България. Преди това тя е попадала в ръцете на най-различни нашественици. Някак си това дело остава подценено от поколенията. От друга страна, Калоян е прочут с победата си над кръстоносците, т.е. над западната цивилизация. Каква по-добра причина паметникът да ограмотява не само бъдните варненчета, но и милионите западни туристи, които Варна привлича. Или поне ще привлича.



Творческите скандали



През 2006 г. идеята бе одобрена от Общинския съвет, кметството обеща дарения, инициативният комитет отвори банкова сметка за още. Бе обявен конкурс за творческата реализация на проекта. Но може ли български творци да се състезават и да не се скарат? Скараха се. Мастито жури от вещи специалисти по паметниците начело с Контров преся общо 20. Спечели великотърновски екип - скулпторите Борис Борисов и Константин Константинов и архитектите Милен Маринов и Христо Хралов. На второ място с глас по-малко остана колективът на Александър Хайтов. Синът на големия български писател се разсърди и демонстративно не взе 3-те хиляди лева, които му се полагаха за второто място. Той обвини победителите, че са заимствали идеи от първоначалния му проект. Полетяха обвинения за съд, клевети, разправии кой как "измислил" ръката на Калоян, шлема, израза на лицето му... Чуха се и атаки срещу инициативния комитет, че в хода на конкурса е променял правилата... Търновци набедиха Хайтов, че вкарал в лицето на Калоян черти от баща си... В крайна сметка творческите страсти позацапаха имиджа на начинанието, но не го спряха. Последно стана ясно, че царят ще е на кон, с вдигната ръка и меч, гледащ сурово, височина с коня 8 метра... Министерството на отбраната дари 3 тона претопени гилзи за отливка, колоси на историческата наука като академик Васил Гюзелев и професорите Андрей Пантев и Николай Овчаров удариха рамо.



Мястото



Точно то се оказа фатално. И тук вече се намесиха не само скулптори и архитекти, но и художници и изкуствоведи, въобще хора на духа и материята от всякакъв калибър.

Още от самото начало бе предвидено монументът да е на централния площад "Независимост". Той е хубав, просторен, има си шадраван с гълъби и е на крачка от Операта. Но освен пъп на Варна според адмирал Контров точно там е изходната точка, откъдето Калоян е атакувал крепостта през 1201 г. През XIX и началото на XX век там се е издигала колона-чешма на султан Махмуд IV, т.е мястото е заплюто за паметник - символ на града. Година и половина никой не изказа противни съображения. По едно време се появи идея паметникът да не бъде върху плочките, а вътре в шадравана, облян във феерия от светлини. Но будни общественици правилно съобразиха, че така държавните мъже и жени няма да могат да полагат венци и цветя, защото ще се мокрят. Единственото възможно място остана вляво от шадравана, точно до градинката, където допреди години грейваше коледната елха на града.

С първата копка обаче избухна залп от несъгласия. 56 местни интелектуалци предизвикаха подписка, че площадът е архитектурно завършен, паметникът ще натовари "емоционално средата", не може да е вляво на площада, трябва да е в центъра, където пък е шадраванът... Калоян не бил свързан кой знае колко с Варна, мястото му било във Велико Търново. Освен това пластиката била архаична, носела естетиката на XVII век, а пък Варна е супермодерен европейски град и с нея трудно ще стане европейска културна столица, за каквато напира. Разсърдените интелектуалци станаха повече, подписката набъбна... Но се намериха и други активни интелектуалци, които направиха контраподписка и подкрепиха проекта.

Море от размисли и страсти заля и електронните форуми, където едни приветстваха патриотичната идея, други ругаеха, че площадът е едно от малкото просторни места в града и не бива да бъде запушван от внушителната статуя. Пространствено погледнато, големият паметник наистина ще бъде в центъра на града, но не и в центъра на централния площад... На кмета Кирил Йорданов му писна и нареди да се спре изграждането. Къде, кога и дали ще има втора копка, ще трябва да реши обществен експертен съвет.



Контрата на Контров



Контров обаче не е човек, по когото ще стрелят, без да отвърне. И контраатакува подобаващо: "Варна отново воюва с византийци. Цялата работа е, че местните творци, които са свикнали да бъдат на хранилка и да работят с поръчки, не се съгласиха да има национален конкурс и да се борят на него". Адмиралът нападна и Кирил Йорданов. Подведен от "нововизантийците", той през цялото време пречел на проекта, като имало и политически момент - кметът бил свикнал да казва на общинския съвет какво да прави. Контров напомни и за милионите, похарчени преди три години за "теракотни плочки", които бяха поставени на площада, а в същото време общината се стискала да финансира паметника. Няколко комисии от историци и архитекти отхвърлили мотивите на противниците. Шадраванът бил невзрачен. За капак Контров набеди Йорданов и в незаконни действия, защото уважил жалбата на недоволните година и половина след решението на съвета, а не в законния 14-дневен срок. Работата отива към съд.



История и още нещо...



"Никой друг не е унищожавал гръцкото семе в града, така както Калоян", разпали се историкът Калин Тодоров в защита на паметника. Но историята също вади аргументи срещу проекта в този вид. Ако паметникът бъде вдигнат на най-централното място в града, ще се превърне наистина в най-големия му символ. Вярно е, че Калоян е присъединил трайно Варна към Второто българско царство, но освобождението й от Византия е дело на Иван Асен I. А градът за първи път става част от България много преди Асеневците - още по времето на Кардам. Тук е бил и самият Аспарух. Ако пък ще се търси исторически символ с международно значение, той отдавна е намерен в лицето на полско-унгарския крал Владислав Ягело, получил името Варненчик. Дали полският рицар трябва да бъде увековечен единствено с музей на края на града, а цяла Варна да се "завърти" около Калоян?

В момента паметникът е отлят, предстои единствено да бъде сглобен. Би трябвало да бъде открит в началото на следващата година, стига страстите да утихнат. "Трябва да бъдем единни в главното, а във второстепенните неща можем да се различаваме и да спорим", каза винаги мъдрият варненски митрополит д-р Кирил по въпроса. Варненци наистина се оказаха разединени в главното. Ама в толкова спорове всъщност кое беше то?