След Европейската централна банка сега и Еврокомисията смъмри България (т.е. правителството, разбира се) заради високата инфлация. От Брюксел ни обърнаха внимание, че инфлацията още ще се повишава, щом растежът на заплатите изпреварва ръста на произведения продукт. Изпреварват заплатите производството и то - здраво. За 2007 г. се очаква средната брутна заплата да се увеличи с 30% над миналогодишната. В най-добрия случай брутният вътрешен продукт ще нарасне едва с 6.5% в съпоставими цени. Рекордният ръст на доходите може да се мери само с



инфлационния рекорд,



който ще поставим през 2007 г. За пръв път след 1997 г. инфлацията отново става проблем и то най-сериозният според мен икономически проблем на страната. Данните сочат, че от ноември 2006 до ноември 2007 г. цените са се повишили с 12.6%. А точно през декември няма никакъв шанс инфлационният процес да утихне. Напротив: традиционното коледно развързване на кесията на българина е вдигало цените и в най-тежките години. Затова можем да очакваме годишната инфлация за 2007 г. да остане доста над 12%.

Естествено, България е в челната тройка на Европейския съюз по поскъпване. В сравнението по годишния хармонизиран индекс на потребителските цени начело е Латвия с 13.7% пред България (11.4%) и Естония (9.3%). Най-ниска към ноември е 12-месечната инфлация в Холандия (1.8%), Финландия (2.1%) и Словакия (2.3%). А германците са много притеснени, защото за първи път от 13 години насам са отбелязали в края на ноември инфлация над 3% годишно (3.1%). А у нас никакво притеснение не личи, макар поскъпването близо 4 пъти да надхвърля темповете в Германия. И което е по-лошо - не се забелязва правителството да е замислило



никаква антиинфлационна политика.



Даже напротив. Обещанията за повишение на доходите валят със щедростта на новогодишни честитки. Но не бива да свързваме инфлацията само с (номинално) растящите доходи. Същият краен ефект върху цените имат и щедрите държавни разходи, та дори и инвестициите на фирмите, защото и те създават търсене днес, а ще започнат да произвеждат доход едва в някакъв бъдещ момент. В инфлационната обстановка от последните няколко месеца възможно най-лошата икономическа идея бе харченето на "коледния милиард" до края на годината. Дори да приемем безрезервно логиката, налагаща допълнителните държавни разходи за сметка на излишъка, какво налага изсипването на нови 1.3 милиарда лева в икономиката тъкмо в последния месец на годината? Това е 1/20 част от целия бюджет, близо средномесечните разходи на държавата, т.е. през декември държавата ще похарчи близо двоен месечен бюджет. Това е тъкмо обратното на антиинфлационна политика. Откровено и активно подклаждане на инфлацията. Вярно, че мерките на централната банка за ограничаване на кредита имат антиинфлационен ефект, но задържащата парична политика на БНБ напълно се обезсмисля от фискалната политика, която ударно създава търсене. Време е правителството сериозно да се замисли за активни антиинфлационни мерки, защото



ръстът на цените е тежък проблем,



особено болезнен за икономика във валутен борд. И не защото има опасност "инфлацията да срути борда". Такава опасност няма. Валутният борд е само едно просто правило, налагащо равенство между постъпилата валута по сметките на БНБ и емитираните левове. Никаква инфлация не може да го "срути". Но тя може да срути нас, потребителите, ако изяжда по 10-15% на година от домакинските ни бюджети. Поскъпването на живота предизвиква протести за повишаване на заплатите, исканията за по-високи доходи ескалират, а с тях и цените. Влезем ли в класическата инфлационна спирала доходи-цени, стачките и обичайните форми на гражданско неподчинение и хаос могат не само да катурнат кабинета, но и сериозно да застрашат икономиката. Не е нужно да се стига дотам. Много по-лесно е да се вземат няколко прости



превантивни мерки срещу инфлацията,



които правителството може да прочете във всеки учебник по макроикономика, по парична и финансова теория, та дори не е нужно да ги чете, защото министърът на финансите ги знае наизуст. Първите и най-прости антиинфлационни мерки са политиците да спрат фабриката за илюзии, че доходите могат лесно да се вдигнат, че поток от еврофондове ще ни залее, а самото правителство да спре да създава инфлация. Хазната му бездруго е препълнена, няма никаква нужда да увеличава акцизите. Крайно време е да спре увеличението на таксите и квазиданъците (т.нар. "държавни услуги" са сред най-бързо поскъпващите). Очакваното съкращение на 12% от държавните храненици е добра идея. Ако честно и без трикове я изпълнят, това ще свие държавните разходи почти с милиард (не бройте само спестените заплатите, за всяко гърло на държавната трапеза се плащат социални вноски, разходи за работно място, транспорт, обслужване и пр.). Спокойно може да се затворят цели ведомства, без никой да усети липсата им. Колегите от Института по пазарна икономика викат да закрием първо Министерството на бедствията и авариите. Само от него ще икономисаме към 500 млн. лева. А колко други ненужни служби и държавни разходи има.