Някои министри странно мълчат, въпреки че не спират да говорят. Има неща, които, ако държат на себе си като политици, трябва да кажат, и то далеч преди голямата говорилня около ремонта на кабинета, която ще стартира след Нова година.

Това са министрите на НДСВ в тройната коалиция - Веселин Близнаков, Николай Василев, Даниел Вълчев, Гергана Грънчарова и Миглена Тачева. Политическата сила, която ги излъчи по формулата 3:5:8, вече се пръсна в съотношение едно към три и тези министри, не като бройка, а като политически фигури, съчетаващи в себе си вътрешнопартийните интереси, не отговарят на реалността. БНД е факт няколко седмици, а нито един от петимата царисти в правителството не каза нито думичка за промяната в мнозинството, което ги излъчи. Нито думичка и за продължаващите драми в НДСВ - все едно не съществуват.



Тези министри трябва да се определят



кого представляват в кабинета, още повече, че малко или много всички принадлежат към групата на "панайотките".

Вярно, в НДСВ все още всичко зависи от царя, а пък БНД формално не е в правителството. Петимата може и да продължават да се ползват с доверието на Симеон, а може просто да са влезли в правия път, след като видяха как той се разправя с размирниците. Но специално Вълчев и Василев не могат просто така да подминават парламентарното разцепление на НДСВ. Станишев вероятно си ги харесва и, ако зависи от него, ще ги остави министри. Но извън борбата за оцеляване в кабинета, иде реч и за чест - нали двамата вееха знамената на конгресния бунт, нали се бореха за принципи и кауза. Сега не бива да се снишават, а ясно да кажат - гол ли е царят, или бе такъв само през лятото.

Най-тежко е положението на военния министър Веселин Близнаков. Тази иначе тихичка "панайотка" получи шумен залп от БСП веднага след появата на БНД - социалистите счетоха, че сделките в армията са непрозрачни. Официално БСП не стрелна Близнаков в лично качество, а удари по принцип политиката на министерството. Но показателен е фактът, че от създаването на правителството това е първият камък, който най-големият субект в кабинета хвърля така директно в министерство на някои от коалиционните партньори. Ясно е, че БСП са недоволни от Близнаков, ясно е също, че те изчакаха появата на БНД, за да го атакуват. Още по ясно е, че



на него много не му пука,



защото иначе нямаше да разпуска седмица в Монако, а след това да преразпределя бюджетния излишък в полза на организатора на тази явно очаквана ваканция... Но така или иначе, без подкрепата на БСП и при мълчанието на царя (на него не му се занимава с такива работи) военният министър изглежда като генерал без армия.

Затова Близнаков е първият, който трябва да вземе думата и да каже чии интереси представлява в правителството. Досега той само под сурдинка споделяше, че остава министър на НДСВ. Позицията му обаче не се чу отчетливо. Той не взе отношение по кризата в партията, довела до разпада й. Не обясни защо остава в НДСВ.

Лошо няма, ама Близнаков е замесен в куп истории, за които се изисква мощна политическа подкрепа - скъпи сделки за купуване на войскова техника, "масова приватизация" на терени и имоти, за които упорито мълчи, дългосрочни проекти, по които се харчат много, ама много пари.... Така че на отбраната й трябва не просто министър, а министър със солидна политическа подкрепа. Ако я няма, Близнаков остава солов играч, който играе заради самата игра, или се страхува да напусне, за да не се разплете чорапа на съмнението.

В сложна ситуация е и Николай Василев. Коалиционни претенции към него засега не са известни, но пък за две години не доказа, че е по-добър министър на администрацията, отколкото беше на икономиката и транспорта. А Василев се замеси в доста обществени скандали с привкус на корупция, последният от които е договорът с "Майкрософт". Докато НДСВ бе единно,



Василев бе удобното момче за всичко на всички



в НДСВ. Но сега?

Покрай учителската стачка обществени негативи събра и Даниел Вълчев, а и ДПС каза онзи ден, че има претенции в образованието. И макар да не изглежда разлюбен от царя (дори в разгара на учителската стачка Симеон прояви невиждана екипност, защитавайки го с нещо от рода на "нали е от нашата партия"), той, като вицепремиер на НДСВ просто не бива да подминава процесите в партията.

Но мълчат не само Вълчев и Василев, мълчи и друг революционер от лятото - Соломон Паси, с него дума не продумва и Гергана Грънчарова. В миша дупка се е свила и Антония Първанова. Добре, това че са революционери не значи, че непременно трябва да напуснат партията. Може да са решили да я променят. Но защо мълчат? НДСВ се тресе, коалиционното мнозинство - също, пък те мижат... Ми да кажат - кой крив, кой прав, Велчев вече консенсусен "зам.-цар" ли е, стана ли НДСВ либерална партия? Или още не е? Да не излезе, че ги е страх и са се навели, за да не ги отвее вятърът?

Защото ще е много лесно, ако утре царят натири поредния опозиционер и той се обяви за бенедеец. Лесно ще е, ако министрите останат и малко преди следващите избори се обявят за "десноцентристи", които царят насила ги е държал в коалиция с БСП.

Трудното е сега, когато са революционери на власт.