malechko
ПП: Владимир е пославянчена транскрипция на варяжкото име Валдемар. Варяжките нашествия по руските земи слагат начало на руската държавност.
Тази хипотеза застъпва и
Пламен Павлов. Макар че благородниците обикновено се блазнят да се сродяват с големите и древни царски династии, като тази на царете Борис и Симеон, а не с полудиви племена.
Здравко Даскалов пък я отхвърля:
"...Акад. Владимир Георгиев в “Траките и техният език” е категоричен, че траките са най-старото население по нашите земи от праисторическо време. Той намира, че най-старата писменост в света са руните знаци открити върху плочките от Градешница, Врачанско от преди 5700 години и тази от Караново, Новозагорско, която е малко по-късно. Това е и позицията на официалната ни история. ...
...Акад. Георгиев установи, че тракийската дума мир (мер) означава велик, голям, могъщ, от където е образувано името Владимир....
...Влад произлиза от името на древния тракийски цар Владилий, за когото пише поп Йовчо в своята Хронология и йеросхимонар Спиридон в своята история той е царувал 820 г. пр.Хр. Сигурно е бил велик цар, щом Расате заемайки престола 889 г. сл.Хр., приема името му прибавяйки към него частицата “мир” (мер).
Княз Владимир Киевски носи това име, защото е българин. Майка му е княгиня Олга (Елена) дъщеря на цар Симеон, а баща му Игор е българин от рода Дуло. Така то се наложило в Русия. Днешните български имена, окончаващи на “мир” като: Любомир, Тихомир, Страшимир, Станимир, Стоимир, Драгомир, Добромир, Красимир, Бранимир, Чудомир, Христомир, Хрисомир, Витомир и др., както и същите в женски род, от които най-масово е Красимира, са също тракийски. Много популярното Влад и от него Владо, Влади, Владко е също тракийско. Такова е и Мирослав, което означава “великият могъщ Слав”, също и Миролюб. От “мир” произлиза Мирок, Мирчо, Миро, означаващо Велико, Величко и др. Тракийски са още окончаващите на “мир”: Златомир, Радомир, Страцимир, Славомир, Божимир, Будимир, Велимир, Кръстомир, Правдомир, Вестимир, Звонимир, Срезимир, Алдомир, Алтимир, Казимир, Фотимир и др. Тези имена открих в телефонния указател на София от 1983 г.
Не само акад.Георгиев, но и езиковедите проф. Иван Дуриданов и проф. Йордан Заимов считат, че така са се образували тези български имена и това е значението им смислово. Тракийското Бото е сегашното масово име Ботю. Като прибавим производните на Борис Борислав, Борко, Боро, Борчо, а може би от него и Борил тракийските имена в нас като видове са над 50. Допълним ли ги с Аспарух, Крум, Боян, Сабин, Персиян, Асен е видно, че днес българите продължават на носят своите прадревни имена. Щом в България има и лично име Фотимир, сигурно българин е бил и византийският патриарх и философ по време на княз Борис Фотий.
От името Владимир разбираме, защо имената на някои наши канове и царе окончават на “мир”, като сина на Омуртаг Маломир, на Самуил Гаврил Радомир и на последния цар от Второто българско царство Срацимир. Поп Йовчо посочва, че седмият български цар, заемал престола през 986 г. пр.Хр., е бил Илирик. Веднага се разбира откъде идва името на балканската област Илирик. Той там е роден и там е царувал. От неговото име и това на сина на Атила Ирник, въпреки изтеклите 1400 години, както и по-късно след 1700 години името на кан Телерик.
Проф. Заимов е уточнил, че Владил произлиза от Влад, Владо, а че Маломир означава “голям, прочут по скромност”, за Радомир счита, че ще да бъде “прочут, известен с радостта си, с доброто си чувства”, а Срацимир, “който да подчинява, да насърчава, да подбужда”. Според него името Тертер произлиза от Тертимер (Тертимир) да има големи цели, което подобава точно на цар. Като ехо от тракийския ни произход е, че 39 селища в България днес, включително град Радомир са с тракийски имена образувани въз основа на думата мир като: Айдемир, Алдомировци, Алтимир, Звонимир, Боемир, Братимир, Добромир, Добромирка, Драгомир, Елдемир, Казимир, Драгомирово, Радомирци, Тихомир, Тихомирово, Царимир, Мирковец, Мирково 4 села, Мировиц, Мировяне, Мирославци, Мирчовци, Миромир, Мирча вода, отделно 13 села носят името Владимир и Владовци. Тези имена на селища са извън посочените при съпоставката между тракийската и българската топонимия...."
Най-точен е Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792 .
История во кратце о болгарском народе славенском "...В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагититев лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария. И пак унгарския летописговори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан....
...
За Илирик, първия български крал Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици.
За Бладилий, втори крал илирически След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.
За Колад, трети крал илирически След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да
празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч
"Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.
За Брем, четвърти крал илирически След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.
За Болг, петия крал илирически Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.
За Лил или Ладо, шести крал български След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 /588 преди Христa/. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, и излезе да го посрещне римския цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита.
В навечерието на /деня/ на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, /в които/ често се споменава името на този бяс:
"Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий, слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстена, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола.
За Перун или Пеперуд, крал български След смъртjа на Ладо, дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той /Пepyн/
взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна /синът му/ Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина.
Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се идола, и не считат това за грях.
Така и във вечерта на Рождество Христово ходят цяла нощ, пеят песни богомерзки и не считат това за грях.
За Александър Македонски След смъртта на Перун, Иллирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска иллирическа и двата сина на Перун и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 /470 преди Христa/; и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова: "народ славен и непобедим"; /даде им/ още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И от тогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох:/българите/ владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 /96 след Христа/.
За Троян римски кесар В годината от сътворението на света 5604, от Рождество Христово 96, дойде за цар в Рим по име Троян. Този Троян като прие скиптъра на римското царство, запита съветниците си: "Има ли в света царство, което да не ни се покори?" Съветниците отговориха: "има, царю, народ див, славянски, който воюва с Александър Македонски; този народ не само че няма да ти се покори, но още и дан взимаше от римските царе". Троян запита съветниците: "Какъв е този народ, когато вселената се покорява на великия Рим?". Защото тогава Рим държеше под властта си не само западните страни: Франция, Германия, Испания, които са в Европа, но и цяла Африка, и Азия, Понт, Армения, Колфия, Иверия, Алвани, Сирия и всичките източни страни бяха под негова власт. "Нетърпейки - говори Иапиан, ритор римски - срам, /Троян/ събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти". Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лято да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият народ вече бе се преименувал на даки и той имаше престол в Будим. Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари. В станалото сражение, първите словени убиха много от фригите, много от римляните бяха ранени и падаха, защото се намериха в това обкръжение, и сам Троян раздра дрехите си и ги превърза. И завладяха тая страна много трудно и римляните се приближиха до палатите на Декефал. Като видя това Декефал изпрати посланици при Троян да рекат: "Предавам ти оръжието и нашата хитрост и всички твои искания ще изпълня, мир направи с мене". След това дойде сам и му се поклони до земята като на самодържец. След това Троян се върна в Италия, водейки със себе си славянските посланици. И като дойдоха на събора, свалиха оръжието си и като свързаха ръцете си като пленници, беседвака много и помолиха за мир и се примири с тях. И като сключи мир, те развързаха ръцете си и облякоха оръжието си. След това Троян направи тържество в Рим по случай победата над славяните. Но след кратко време Декефал не удържа на думата си и пак се вдигна срещу Троян. Троян събра голяма войска и дойде пак срещу Декефала, и направи мост на Дунава, такъв какъвто е невъзможно да се каже сега. И с голяма мъка преминаха Дунава, и Троян победи славяните и ги гони чак до Нестра. Декефал като се отчая от живота, закла се сам.
Говори свети Димитър Ростовски: Троян не би победил Декефала, ако християнската войскане бе с Троян, защото по това време в Рим имаше много християни, които тайно служеха на истинския бог, и те бяха не само от простите /люде/, но и благородници. А след това с венци мъченически се сподобиха - на своите угодници Бог даде Траянова победа. А останалите славяни, сармати, руксоалани направиха от Нестър даже до Дунав окоп /ров/ и отново се опълчиха , срещу Троян, и като не можаха да го победят, се върнаха. И дето е окопа, той и до днес стои, го нарекоха Троян. А останалият славянски народ от Нестър даже до Дунав /Троян/ събра и пресели в Далмация, а да не би като се отрече от него, пак да въстане, и
ги нарече шерби, сиреч по римски език - роби. И тогава този народ се нарече серби, и колкото се намираха в неговата земя
курви, разбойници, и тия които се намираха в Италия, ги пресели в Дация, сиреч дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си. И построи Троян над река Прут палати и постави стража, сиреч предел или граница. И постави там 20 хилядна войска, а сам премина Дунав при Никопол и заповяда да се построят каменни мостове над реките от Дунав даже до Бяло море, през цялата България - дето и до днес тези мостове се знаят. И от тогава остана Илирик или Болгария роб на римляните чак до великия Константин.
За великия Константин и Ликиний . . . "
Отец Спиридон тука въобще не говори за Митра, а откъде иде Коледната традиция по българските земи в далечните предхристиянски времена през 1-то хилядолетие пр. н.е.
Вярно е, че бърка датировките с по някое столетие, но те са много на брой, а и човекът се е постарал съвестно да цитира древните автори.
Ако на някой му се стори изложението на отец Спиридон не много литературно издържано, да го преведе на английски, та да му прозвучи "по-инелигентно".
След това, при обратния превод от английски на български, спокойно може да се публикува в някоя енциклопедия като първоизточник.