03 Януари 2008 06:44

Поредната добре подготвена статия на Петрински.
Позволявам си само едно уточнениие : Отчитайки огромното влияние на култа към Митра християнската църква е изградила дългосрочна стратегия за безболезнено покръстване на населението на Римската империя. СЪЗНАТЕЛНО скрива истинската дата на раждане на Исус Христос ( която се пада някъде в средата на Март ) и обявява 25 Декември - денят на Митра за Рождество Христово. Няколко поколения всички в империята празнували едновременно раждането всеки на своя си бог . Християнството постепенно се имплантира в обредите и ритуалите на митраизма. Докато накрая налаганият административно ( както правилно отбелязва Петрински ) нов Бог измества в човешкото съзнание стария Митра.

03 Януари 2008 07:12

Христос е разпънат на 18 март 37 година.Роден е в 4-та година по новия календар на Август.Вярно е, че при император Комод се въвежда култа към бога-Слънце и се празнува на 25 декември. Казано иначе, започвма ерата на култа към личността. В същност християнството си е точно това. Култ към личността.

03 Януари 2008 09:01

VOCю-Боцю
СЪЗНАТЕЛНО скрива истинската дата на раждане на Исус Христос ( която се пада някъде в средата на Март )
Ти пък откъде знаеш истинската дата за рождението на Христос. Никъде в Новия завет тя не се споменава, а освен Новия завет и неканоничните евангелия няма други писмени и археологически паметници отнасящи се до живота на Христос.

03 Януари 2008 09:05

Хора опомнете се! Не бива да се кланяме на суетни идоли, а трябва да почитаме единния Бог, неговият Син и Светият Дух!

03 Януари 2008 09:37

...мога да ви препоръчам клиничен психолог да си решите душевните проблеми...
...спорните дати и факти свързани с митовете за христос, орфей, зевс и кой ли не друг митологичен юнак, представляват продължението на дебелата лъжа че са исторически фигури, но с недостатъчно проучени сведения...

03 Януари 2008 11:52

Вървя си аз снощи по улицата и гледам Марчето, с лък в ръка и заобиколена от хрътки:
- Марче, къде си тръгнала така....?
- Аз не съм Марчето- казва ми тя, - аз съм Диана.
- А къде е Марчето?
- Преди малко я видах в кафето с Азазело, може още да са там.
Та е такивав неща ми се случват последно време.

03 Януари 2008 12:11

Неотдавна Негово Високопреосвещенство Митрополит Йосиф се обърна с отчаян зов към българските "политици, историци и научни работници" за отпочване на борба със ширещата се полуграмотност сред тях.
А всички знаем, че рибата се вмирисва от главата.
Образно казано, Н.В. обръща внимание, че след като един човек е бил погребан като "генерал" преди 1100 години, кретенско е да го наричаш "младши сершант", понеже някога си на младини бил и такъв.

Аз мисля, че тук става въпрос не толкова за класически случай на полуграмотност, колкото за съвършено умишлено принизяване ранга на българския държавен глава.
А той е императорски, още Омуртаг е наричан "василевс" от Теофан Продължител и т.н.

Редактирано от - neminona на 03/1/2008 г/ 12:29:05

03 Януари 2008 13:11

"Истинската история" пак натрапва внушения за единствената и абсолютната истина. Тц. От текста става ясно, че изведеното в съществено качество (заглавие) на бог Митра е съвършената чистота. При това основанията са наличието на обреди с вода в януарските празници. Водата обаче е основен символ в Библията - и в Стария и в Новия завет, и на физическия, и на духовния живот. А и присъства във всички религии.Що се отнася до Митра, то култът към него се свързва преди всичко с физическо и психическо възраждане чрез (забележете): съдържащата се в кръвта енергия, слънчевата енергия и накрая - чрез божествената енергия. Така се възхвалява жизнената мощ на война и на човека въобще в борбата му със злото, за да възтържествуват там всичкото каквото трябва - истина, духовна чистота, себеотдаване и всемирното братство на живите. Въобще военният аспект на митраизма е това, което привиличало римляните. Както и естествената му близост с императорския култ. Та даже Нерон попаднал под влиянието й (1в!!! от н. е.) и твърдял, че след като бил посветен в мистериите на Митра, се е отъждествил със Слънцето- цар.
Що се отнася до "яростното противоборство", то това не е само противоборство между митраизъм и християнство. Поради характера на римската държава, по различни пътища в нея изобилстват култове - към Изида, Митра, Кибела, към Атаргатис и Хадад , Адонис. Въбоще - всякакви астролози, магьосници и предсказатели. А държавната религия била твърде гъвкава и макар че не допускала изстъпления, общо взето разрешавала религиозната свобода. Което личи и по отношение на християнството. "Ние решихме - гласи едиктът на Лициний (313г.) - ... да дадем на християните като на всички останали правото свободно да следват религията, която искат, за да могат всички божества в небесните селения да бъдат благосклонни и милостиви към всички, които са поставени под нашата власт."
Та моят въпрос е накрая, какво означава това "Днес"?!? за един исторически наблюдател.

03 Януари 2008 14:28

По една случайност - темата на дипломната ми работа по история навремето бе " Синкретизъм между поли- и монотеизма през късната античност". Не знам дали знаете, но изследването на иранския култ към Митра е занимавало блестящите умове на доста български професори-историци от началото на миналия век. Между тях най-известен е проф. Янко Тодоров.
Ако християнството не се е налагало по такъв агресивно-конспиративен път в периода І - ІІІ в., днес светът нямаше да е християнски, а митраистичен!
Малцина знаят, но в края на соца бе разрушен единственият запазен храм на Митра на Балканите - по време на строежа на Бълг. Външно търговска банка. Той е бил разкрит частично в края на 19 век при прокопаване на основите на съществувалата на това място стара църква "Свети Спас" - и тя разрушена. Храмът е представлявал продълговато помещение с каменни пейки от двете страни и мраморен олтар с вкопана жертвена купа. Митра е последното от божествата на соларните култове. Той е героят-войн на кон, тракийския Херос. Смята се, че негова късна реминисценция е иконографията на св. Георги. Този светия също като Митра олицетворява победата.
Ако безпристрастно разгледаме религиите като форма на икономическа активност за висшия клир, ще разберем защо се е наложило христянството. Никоя религия няма така добре изградена структура от божия наместник на Земята до последния поп на село, както християнството.
Митра не се налага като единен бог именно по причина на това, че не успява да се създаде структура на ръководство и ползване на благата от клира.
Общо взето - една наистина интересна и културна статия, която ни извисява над ежедневните глупости. Пожелавам на вестника да публикува повече такива материали. Те имат своята интелигентна публика , повярвайте!

03 Януари 2008 14:43

ПП: Владимир е пославянчена транскрипция на варяжкото име Валдемар. Варяжките нашествия по руските земи слагат начало на руската държавност.

03 Януари 2008 15:43

Палечко пък добави към казаното от малечко : първо - че варяжките нашествия в руско след две-три водки сложили началото и на неруническата варяжка писменост и второ пак въз основа на нашествията ама в ретроспекция от 2 века варягите са прекръстили и нашият цар Расате на Владимир - изговаря се така от българска простотия разбира се.

03 Януари 2008 15:43

В л а д п р о и з л и з а о т и м е т о н а д р е в н и я т р а к и й с к и ц а р В л а д и л и й , з а к о г о т о п и ш е п о п Й о в ч о в с в о я т а Х р о н о л о г и я и й е р о с х и м о н а х С п и р и д о н Г а б р о в с к и в с в о я т а И с т о р и я , ц а р у в а л о к о л о 820 г . п р . Х р . С и г у р н о е б и л в е л и к ц а р щ о м Р а с а т е , з а е м а й к и п р е с т о л а п р е з 889 г . с л . Х р ., п р и е м а и м е т о м у , п р и б а в я й к и к ъ м н е г о ч а с т и ц а т а „м и р” (м е р. О ч е в и д н о к о р е н ъ т „в л а д” и д в а о т т р а к и т е (в п о с л е д с т в и е п р е м и н а в а в с т а р о б ъ л г а р с к и я и о т т а м в с т а р о с л а в я н с к и я е з и ц и и е о з н а ч а в а л „в л а д е я”. С т а р о с л а в я н с к о т о „м и р” е з а е м к а о т с т а р о б ъ л г а р с к о т о „м е р и” (м н о г о в е р о я т н о е д а и д в а о т т р а к и т е и о з н а ч а в а ¬ „в е л и к”, „г о л я м”, „м о г ъ щ”. Т о е с т , В л а д и м е р и В л а д и м и р о з н а ч а в а „в е л и к в л а д е т е л”.

03 Януари 2008 16:37

Тази хипотеза застъпва и Пламен Павлов. Макар че благородниците обикновено се блазнят да се сродяват с големите и древни царски династии, като тази на царете Борис и Симеон, а не с полудиви племена.

Здравко Даскалов пък я отхвърля:
"...Акад. Владимир Георгиев в “Траките и техният език” е категоричен, че траките са най-старото население по нашите земи от праисторическо време. Той намира, че най-старата писменост в света са руните знаци открити върху плочките от Градешница, Врачанско от преди 5700 години и тази от Караново, Новозагорско, която е малко по-късно. Това е и позицията на официалната ни история. ...

...Акад. Георгиев установи, че тракийската дума мир (мер) означава велик, голям, могъщ, от където е образувано името Владимир....

...Влад произлиза от името на древния тракийски цар Владилий, за когото пише поп Йовчо в своята Хронология и йеросхимонар Спиридон в своята история ­ той е царувал 820 г. пр.Хр. Сигурно е бил велик цар, щом Расате заемайки престола 889 г. сл.Хр., приема името му прибавяйки към него частицата “мир” (мер).

Княз Владимир Киевски носи това име, защото е българин. Майка му е княгиня Олга (Елена) дъщеря на цар Симеон, а баща му Игор е българин от рода Дуло. Така то се наложило в Русия. Днешните български имена, окончаващи на “мир” като: Любомир, Тихомир, Страшимир, Станимир, Стоимир, Драгомир, Добромир, Красимир, Бранимир, Чудомир, Христомир, Хрисомир, Витомир и др., както и същите в женски род, от които най-масово е Красимира, са също тракийски. Много популярното Влад и от него Владо, Влади, Владко е също тракийско. Такова е и Мирослав, което означава “великият могъщ Слав”, също и Миролюб. От “мир” произлиза Мирок, Мирчо, Миро, означаващо Велико, Величко и др. Тракийски са още окончаващите на “мир”: Златомир, Радомир, Страцимир, Славомир, Божимир, Будимир, Велимир, Кръстомир, Правдомир, Вестимир, Звонимир, Срезимир, Алдомир, Алтимир, Казимир, Фотимир и др. Тези имена открих в телефонния указател на София от 1983 г.

Не само акад.Георгиев, но и езиковедите проф. Иван Дуриданов и проф. Йордан Заимов считат, че така са се образували тези български имена и това е значението им смислово. Тракийското Бото е сегашното масово име Ботю. Като прибавим производните на Борис ­ Борислав, Борко, Боро, Борчо, а може би от него и Борил тракийските имена в нас като видове са над 50. Допълним ли ги с Аспарух, Крум, Боян, Сабин, Персиян, Асен е видно, че днес българите продължават на носят своите прадревни имена. Щом в България има и лично име Фотимир, сигурно българин е бил и византийският патриарх и философ по време на княз Борис Фотий.

От името Владимир разбираме, защо имената на някои наши канове и царе окончават на “мир”, като сина на Омуртаг ­ Маломир, на Самуил ­ Гаврил Радомир и на последния цар от Второто българско царство Срацимир. Поп Йовчо посочва, че седмият български цар, заемал престола през 986 г. пр.Хр., е бил Илирик. Веднага се разбира откъде идва името на балканската област Илирик. Той там е роден и там е царувал. От неговото име и това на сина на Атила Ирник, въпреки изтеклите 1400 години, както и по-късно след 1700 години името на кан Телерик.

Проф. Заимов е уточнил, че Владил произлиза от Влад, Владо, а че Маломир означава “голям, прочут по скромност”, за Радомир счита, че ще да бъде “прочут, известен с радостта си, с доброто си чувства”, а Срацимир, “който да подчинява, да насърчава, да подбужда”. Според него името Тертер произлиза от Тертимер (Тертимир) ­ да има големи цели, което подобава точно на цар. Като ехо от тракийския ни произход е, че 39 селища в България днес, включително град Радомир са с тракийски имена образувани въз основа на думата мир като: Айдемир, Алдомировци, Алтимир, Звонимир, Боемир, Братимир, Добромир, Добромирка, Драгомир, Елдемир, Казимир, Драгомирово, Радомирци, Тихомир, Тихомирово, Царимир, Мирковец, Мирково ­ 4 села, Мировиц, Мировяне, Мирославци, Мирчовци, Миромир, Мирча вода, отделно 13 села носят името Владимир и Владовци. Тези имена на селища са извън посочените при съпоставката между тракийската и българската топонимия...."

Най-точен е Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792 .
История во кратце о болгарском народе славенском

"...В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагититев лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.

За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария. И пак унгарския летописговори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан....

... За Илирик, първия български крал
Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици.

За Бладилий, втори крал илирически
След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.

За Колад, трети крал илирически
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.

За Брем, четвърти крал илирически
След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.

За Болг, петия крал илирически
Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.

За Лил или Ладо, шести крал български
След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 /588 преди Христa/. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, и излезе да го посрещне римския цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на /деня/ на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, /в които/ често се споменава името на този бяс: "Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий, слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстена, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола.

За Перун или Пеперуд, крал български
След смъртjа на Ладо, дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той /Пepyн/ взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна /синът му/ Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина.
Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се идола, и не считат това за грях. Така и във вечерта на Рождество Христово ходят цяла нощ, пеят песни богомерзки и не считат това за грях.

За Александър Македонски
След смъртта на Перун, Иллирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска иллирическа и двата сина на Перун и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 /470 преди Христa/; и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова: "народ славен и непобедим"; /даде им/ още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И от тогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох:/българите/ владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 /96 след Христа/.

За Троян римски кесар
В годината от сътворението на света 5604, от Рождество Христово 96, дойде за цар в Рим по име Троян. Този Троян като прие скиптъра на римското царство, запита съветниците си: "Има ли в света царство, което да не ни се покори?" Съветниците отговориха: "има, царю, народ див, славянски, който воюва с Александър Македонски; този народ не само че няма да ти се покори, но още и дан взимаше от римските царе". Троян запита съветниците: "Какъв е този народ, когато вселената се покорява на великия Рим?". Защото тогава Рим държеше под властта си не само западните страни: Франция, Германия, Испания, които са в Европа, но и цяла Африка, и Азия, Понт, Армения, Колфия, Иверия, Алвани, Сирия и всичките източни страни бяха под негова власт. "Нетърпейки - говори Иапиан, ритор римски - срам, /Троян/ събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти". Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лято да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият народ вече бе се преименувал на даки и той имаше престол в Будим. Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари. В станалото сражение, първите словени убиха много от фригите, много от римляните бяха ранени и падаха, защото се намериха в това обкръжение, и сам Троян раздра дрехите си и ги превърза. И завладяха тая страна много трудно и римляните се приближиха до палатите на Декефал. Като видя това Декефал изпрати посланици при Троян да рекат: "Предавам ти оръжието и нашата хитрост и всички твои искания ще изпълня, мир направи с мене". След това дойде сам и му се поклони до земята като на самодържец. След това Троян се върна в Италия, водейки със себе си славянските посланици. И като дойдоха на събора, свалиха оръжието си и като свързаха ръцете си като пленници, беседвака много и помолиха за мир и се примири с тях. И като сключи мир, те развързаха ръцете си и облякоха оръжието си. След това Троян направи тържество в Рим по случай победата над славяните. Но след кратко време Декефал не удържа на думата си и пак се вдигна срещу Троян. Троян събра голяма войска и дойде пак срещу Декефала, и направи мост на Дунава, такъв какъвто е невъзможно да се каже сега. И с голяма мъка преминаха Дунава, и Троян победи славяните и ги гони чак до Нестра. Декефал като се отчая от живота, закла се сам.

Говори свети Димитър Ростовски: Троян не би победил Декефала, ако християнската войскане бе с Троян, защото по това време в Рим имаше много християни, които тайно служеха на истинския бог, и те бяха не само от простите /люде/, но и благородници. А след това с венци мъченически се сподобиха - на своите угодници Бог даде Траянова победа. А останалите славяни, сармати, руксоалани направиха от Нестър даже до Дунав окоп /ров/ и отново се опълчиха , срещу Троян, и като не можаха да го победят, се върнаха. И дето е окопа, той и до днес стои, го нарекоха Троян. А останалият славянски народ от Нестър даже до Дунав /Троян/ събра и пресели в Далмация, а да не би като се отрече от него, пак да въстане, и ги нарече шерби, сиреч по римски език - роби. И тогава този народ се нарече серби, и колкото се намираха в неговата земя курви, разбойници, и тия които се намираха в Италия, ги пресели в Дация, сиреч дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си. И построи Троян над река Прут палати и постави стража, сиреч предел или граница. И постави там 20 хилядна войска, а сам премина Дунав при Никопол и заповяда да се построят каменни мостове над реките от Дунав даже до Бяло море, през цялата България - дето и до днес тези мостове се знаят. И от тогава остана Илирик или Болгария роб на римляните чак до великия Константин.

За великия Константин и Ликиний
. . . "

Отец Спиридон тука въобще не говори за Митра, а откъде иде Коледната традиция по българските земи в далечните предхристиянски времена през 1-то хилядолетие пр. н.е.
Вярно е, че бърка датировките с по някое столетие, но те са много на брой, а и човекът се е постарал съвестно да цитира древните автори.

Ако на някой му се стори изложението на отец Спиридон не много литературно издържано, да го преведе на английски, та да му прозвучи "по-инелигентно".
След това, при обратния превод от английски на български, спокойно може да се публикува в някоя енциклопедия като първоизточник.

03 Януари 2008 16:45

Eklisiast
Хора опомнете се! Не бива да се кланяме на суетни идоли, а трябва да почитаме единния Бог, неговият Син и Светият Дух!
Що пък да трябва?
neminona
Неотдавна Негово Високопреосвещенство Митрополит Йосиф се обърна с отчаян зов към българските "политици, историци и научни работници" за отпочване на борба със ширещата се полуграмотност сред тях.
Ами ако Негово Високопреосвещенство Митрополит Йосиф е съвсем неграмотен ко шъ правим тогава. Той само църковни книги е чел.

03 Януари 2008 17:14

Марксе, ЧНГ и не богохулствай!

Българската православна църква е най-древната институция, по-древна и от българската държава даже.
Тя е Апостолическа и св. апостоли са поставили началото й още в средата на 1-ви век, макар и все още да не си го признава и скромно да заема, да не бъркам, предпоследно място между "сестрите" си.
За разлика от българската държава, която на 3 пъти загиваше и пак се възраждаше, Българската православна църква действа вече 20 века по нашите земи без прекъсване.
В Българската православна църква е събрано голяма мъдрост и знание. Затова, когато Предстоятелят й или който и да е български Владика ти каже нещо, няма много да разсъждаваш, а просто ще целуваш ръка и покорно ще изпълняващ.
Вземай пример от Царя и няма да сбъркаш!

03 Януари 2008 18:09

...и психиатър мога да ви препоръчам, не само клиничен психолог...

03 Януари 2008 19:21

Неминона,
Но по-вероятно е, че Игор и Олга са варяги - Ингвар и Хелга (женската форма на Хелги(р) - Олег.

За Владимир - сложно е според мене да се каже дали е от германски или славянски произход. За Казимир се мисли, че е от славянски. Може би е по-старо име, от времето преди разделянето на германските и балто-славянските езици, когато са били един и същ език. Нещо, което още си личи от брат(р)-брадър, вода-уодъ или мляко-милк.

Маламир може би е индоевропейско (славянско) име, но Омуртаг и Борис не са. Има и тюркски имена с -мир - Семир, Темир (диригента Ю. Темирканов).

Руския обичай да се обръщат по имени-отчеству е скандинавски, съществува и досега в Исландия, даже те нямат трето име освен отчеството. И се обръщат официално: Валдемар Валдемарссон, Бьорк Гудмундсдоттир, т.е. Владимир Владимирович, Варя Гудмундовна.

Св. Цар Борис Покръстител е името по канона на БПЦ, но историята търси и как е бил реалния му титул по негово време и преди помазването (сори, Неминона). Българските надписи, доколкото си спомням Бешевлиев, наричали българските владетели по гръцки "архонт" и (само Омуртаг) "канасюбиги". Уваровия препис на Именника ги нарича князе, но не е ясно в титлите кан (канас), къняс (княз), конунгас (лит.), конунг (герм. - оттам кинг) коя от коя иде. Симеон и Петър и всички след тях са наистина царе. Апокрифния летопис от 11 в. нарича ретроактивно вече и Аспарух (Испор) "цар".

03 Януари 2008 19:59

Много полезна статия, поздравления за автора Аз имам по някои пунктове в нея различна информация, но това е пето и десето, логиката на материала е важното, а тя е непоклатима.
Постепенно истината излиза наяве, каквото и да правят фарисеите и фарисействащите техни подгъзувници. Почти всичко разумно в християнството е взето от източните вярвания и религиозни традиции, които в мнозинството си са свързани плътно с култа към Слънцето. За всеки логично и хладно мислещ човек с добро образование е очевидно, че Христос и Учението Му нямат нищо друго общо с юдейството, освен че го отричат. Сатанистите обаче са успели в ранното Средновековие да подпъхнат присвоените от други народи и племена легенди, наричани стар завет, под религиозните традиции на различните християнски конфесии. Ето коя истина трябва да излезе наяве и да достигне до съзнанието на вярващите хора, че и на просто будните люде. Юдохристиянството си е разновидност на сатанистката традиция, известна като юдейство.
Много е полезно да се види, че има извънредно здрава връзка между християнството и тракийските вярвания. Дионис е тракийско божество, не е елинско. Семитските цигани нищо не са сътворили, само са крали като близките си родственици юодеите.
Ра е Слънце. Думата е вкарана в почти всички предхристиянски практики в много вярвания. Мит-Ра, Тан-нак-Ра (Танг-Ра), Ту-Ра при чувашите, То-Р-(а) при варягите и другите скандинавски племена, просто Ра при египтяните. Точно това означав нашите употребявани и до днес имена Ра-йна, Ра-йчо. В Родопите, Новозагорско и Великотърновския край на слънцето казват райо, райчо. Лично съм чувал изрази като "Ей го и райо!" (в Кортен до Нова Загора) и "Райчо излезе!" в Чокманово и Левочево Смолянско.
Малко известно е все още, но в началото на 4 в. римски папа , май беше Либертий, определя Рождество да се отбелязва на 24-и срещу 25-и декември и оттогава е така. При това този папа направо признава, че не тогава е роден Христос, но така се е наложило от "арианите, които от векове празнуват Митра". Имам книгата, където го пише това, но не ми е под ръка.
Малечко е напълно прав за пряката връзка между образа на Митра и на св. Георги. Благодаря за информацията разрушения храм на Митра в София, не знаех за него
neminona също съобщава изключително интересна информация За името Владимир покойният Йордан Вълчев има друга версия, според мен не може да се отхвърли просто така. Връзката е с древното име Омур, Омер или Омир. Младшия кан в хунобългарското ханство е "бал" или "мал". Мал-Омур става Маломир. Синът на Борис не е Владимир Расате, Бал- Омур, но после е "повладимирчен". Не твърдя, че е точно така, но е интересна версия.

03 Януари 2008 20:23

Модерно е .....сега.

03 Януари 2008 21:58

Чичо Фичо,
Не разбрах на какво се дължи твоето "по-вероятно"?
Не "вероятно", а обсолютно вярно е следното твърдение на шведския учен от Университета в Упсала, където се съхранява фалшификата на "Сребърния кодекс" на св. Урфил от Мизия:
"Изследвайки готите по българските земи, вие всъщност изследвате и първата страница в културната история на Швеция.”, д-р Ланс Мунхамър, Упсала

Бързам да ти разясня това изказване, за да не го изтълкуваш, както си искаш, т.е. превратно:
Шведите, както и германците, още се инатят и твърдят, че готите били "германци" и дошли от скандинавските пустини в Тракия.
Това, разбира се, не е вярно, защото самите готи не пропускат да отбележат, че са бившите гети, а 100% от учените твърдят, че гетите са древни тракийци.

Въпреки ината си обаче, и шведите и германците приемат, че мнимите "готи", и да са дошли от Скандинавия, дошли са в съвсем диво състояние и въобще не са се наричали тогава готи, а някакви си други тервинги, гройтунги и не знам какво си.
Готи те са станали на територията на България през 3-ти в., в т.ч. тук са станали и културен народ през 4-ти и 5-ти век.

Не е трудно сега сам да се сетиш, че когато малка част от готите тръгват за Централна Европа, Франция, Испания и Италия (другите остават до днес в България), те са пренесли в Западна Европа и своята тракийска култура, в т.ч. и "първата страница в културната история на Швеция" и не само на Швеция, а и на Германия и т.н.
Ето ти и другия цитат от най-големия съвременен специалист по история на готите:
"Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула. Би било все едно историята на Каролингите да бъде зачеркната от европейската история или тази на Бабенбергите - от австрийската. Тази теза не е преувеличена, тъй като почти всичко готско, което под каквато и да била форма е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България. Ако от историята на готите извадите, примерно, само готския превод на Библията, направен от Вулфила, издигането на Аларих I за крал и възникването на вестготите, както и Свищовското кралство на Теодорих Велики, не би имало галско-испанско кралство на вестготите, нито италианско кралство на остготите със столица Равена, нито пръв превод на Библията на неантичен език. Не би имало също и готски заемки в славянските езици, в днешния баварско-австрийски диалект, нито дори думата “deutsch” (немски). В края на краищата, не би имало и писана готска история, тъй като Йордан(ес), авторът на запазената до днес “Гетика”, произхожда от Тракия.“
проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенският университет

Сега вече връзката Игор и Олга - Ингвар и Хелга e вече фасулска работа.

Не знам дали си забелязал една снимка в "Труд" от посещението на Първанов в Швеция, която показваше, как в Университета в Упсала ректорът му подарява копие от обемисто древно "Сребърно евангелие".
Павече нищо не пишеше, но веднага се сетих, че това ще да е прословутия "Сребърен кодекс", който е набеден за писан от с. Урфил, но нормалните учени знаят, че това си е късен лангобардски фалшификат от 17-ти век, писан с мастило (сребърен нитрат).

За шведите това си обаче светиня и голяма гордост и си го бранят и можем само да се поучим от тях, как трябва да се брани всяка старина.
Ние, понеже имаме 100-кратно повече от тях, позволяваме на разни изроди да ги изнасят за стотинки, а останалите подлагаме на "съмнение" по форумите.
Дали Първанов е знаел, какво му подаряват или не, не знам, пък и подарък не се отказва. Това е предварителна работа на дипломатите ни, ако са достатъчно грамотни, разбира се.

След пристигането на Първанов обаче, за подаръка се замълча и след няколко седмици всички вестници съобщиха, че шведското посолство подарява на България копие от една изключителна старина - прословутия "Сребърен кодекс". Имаше пресконференции, евангелието беше изложено в Археологическия музей, но никой българин не го видя, понеже входа е 10 лв. Сега мисля, че е вече в НИМ.
Имаше доста хвалебствени статии по въпроса и никой не постави под съмнение автентичността на евангелието, въпреки че от проф. Ганчо Ценов до проф. Асен Чилингиров вече 100 години то се оспорва.



Първият визиготски крал Аларих е роден в Добруджа, т.е. в "провинция България", както пише приятелят на Кубрат, архиепископ Йоан на гр. Никиу в Долен Египет.
Остроготският крал Теодорих Велики е родом от Българска Моравия в Долна Панония, първата му столица беше в Македония, втората в Свищов, а третата в Равена.
Чичовците му се казваха Валамир и Видимир, а баща му - Теодомир.
Другият готски крал Теодорих Страбон пък беше родом от Тракия.

Въобще, Чичо Фичо, смешни неща говориш и е смешно дори да се коментират.
Наследниците на тези хора, които останаха тука в голямото си мнозинство, от 1500 години вече се наричат българи.


Св. Цар Борис I e признат за светец преди 11 века не само по канона на БПЦ, но и в Цариград и Рим. Голямо нахалство си е да учиш църквата, каква била "историята".
Ето какво пише в посланието до цар Симеон Велики цариградският патриарх Николай Мистик:
"Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита".

За Омуртаг вече ти казах, че Теофан Продължител го нарича "василевс на българите" и би трябвало по-сериозно да възприемеш тази информация.
Тук мошеш да прочетеш за това -> Theophanes Continuatus, ibid., p. 64, 19–23

Пак ще ти припомня изказването на проф. Прицак от Харвард, че за цар Симеон от славната династия на Атила римските императори са били парвенюта.
Как можеш да наречеш "князе" владетели на огромни империи от отвъд Днестър до Дон и Черно море на Изток, до Панония и Бавария на Запад и до Бяло и Адриатическо море на Юг, в т.ч. половината днешна Гърция?
Аз знам, как са ни насадени тези комплекси за малоценност, но да се позоваваш на манипулирани преписи в чужбина, най-ранните от които са от 14-ти век е просто наивно.

Освен горните и оригиналните гръцки източници са недостоверни. Щом един сирийски гръкоманин и полуезичник като Прокопий Цезарейски може да нарече “по говор и по облекло и по разсъждения...беше варварин” най-славните римски императори като Константин Велики и Юстиниан Велики, само защото не са гърци, а българи, може ли въобще да вярваш на такива писатели гръцки-ченгета?

Редактирано от - neminona на 03/1/2008 г/ 22:11:15