В деня, когато излиза тази колонка, би трябвало да седя залепен пред Си Ен Ен да чакам резултатите от първичните избори в Айова. Вместо това смятам да наваксам с гледането на пропуснати епизоди на "Д-р Хаус". Поне така си мисля сега, защото началото на първичните избори в САЩ винаги ме изнервя с шума, който се вдига около него.
Не ме разбирайте погрешно. От това как на 3 януари потръгнат нещата за кампаниите на Хилари Клинтън, Барак Обама, Джон Едуардс, Майк Хъкаби, Мит Ромни, Фред Томпсън и Джон Макейн реално може да зависи съдбата на президентството (Руди Джулиани ще се включи в първичните избори по-късно, защото той залага най-вече на вота във Флорида и на февруарския "супер вторник", обяснени по-долу). Повечето кандидати

водят активни предизборни кампании от една година,

което е безпрецедентно дълъг период в американската политическа история. От днес за тях започват драматични пет седмици, следени внимателно от целия свят.
За първи път от 1928 г. насам в изборите не участва президент или вицепрезидент, което ги прави особено интересни. Силите са изравнени и макар че най-вероятно кандидатът на всяка партия ще стане ясен в началото на февруари, има минимален шанс номинациите да бъдат решени чак на летните партийни конференции. А съвсем не е все едно кой демократ с кой републиканец ще се бори за Белия дом наесен.
Няма да обяснявам надълбоко как точно от първичните избори през януари-февруари ще се стигне до номинация на партийните конференции през август-септември. "Уикипедия", която е добро начало в търсенето на много видове информация, стига да не спрете само дотам, предлага добре написана статия по темата (http://en.wikipedia.org/wiki/United_States_presidential_primary). Също така съм сигурен, че отговорни български медии вече са публикували обяснителни материали, които ще бъдат полезни на неанглоговорещите читатели.
Докато четете тази колонка, десетки хиляди жители на Айова се препъват в утринния мрак по замръзналите улици на Де Мойн, Еймис и множество по-малки градчета. Те ще влязат в местни училища, съдебни сгради, клубове или дори съседски къщи. Ще отръскат снега от подметките си, ще си стоплят ръцете, ще се огледат и ще се отделят на групички според предпочитанията си към различните партийни кандидати. Със сигурност ще пият горещ чай, кафе, какао или безалкохолен пунш, докато бъбрят помежду си и чакат да бъдат преброени. Това са т. нар. "каукуси" (caucuses), или политически сбирки, където броенето на привържениците се води сравнително неформално, но резултатите имат монументални последици за предизборната надпревара.

Сезонът на първичните избори в САЩ става все по-кратък

в последните години и те все повече се превръщат в атракция наравно със същинската кандидатпрезидентска битка през есента. През 2000 г. първичните избори приключиха в началото на март. През 2004 г. това стана в края на февруари. Сега нещата са концентрирани в първите пет седмици на годината, като на 5 февруари 20 щата, включително Калифорния и Ню Йорк, ще проведат първичен вот. Други два важни щата - Флорида и Мичиган, приключват през януари.
Стартът на първичните избори дава някакъв, макар и невинаги добър ориентир на колебаещите се избиратели и на донорите кои кандидати имат най-добри шансове. Тези очаквания, мними или реални, често променят динамиката на надпреварата, защото медиите ги използват да правят прогнози, тези прогнози се цитират като факти, които водят до нови прогнози, и т.н. в безкраен цикъл с неясен изход. Никой не иска да изглежда неосведомен, затова всеки прави политически залагания и този вид хазарт реално влияе върху избирателите и променя хода на кампаниите. Затова първичните избори в Ню Хемпшър на 8 януари се смятат за класически праг, след който се очертават лидерите и изоставащите. Когато по-късно нещата се пренесат в Южна Каролина, разликите ще станат още по-очевидни. Докато се стигне до гласуване в по-големите щати, някои кандидати ще имат изградено предимство, други може и да са отпаднали вече.
Политическата психология е странно нещо, защото, ако в живота си някой прави изводи и взима решения на базата на същото минимално количество информация, в най-добрия случай ще бъде обвинен в хлапашка прибързаност. Ето за какво всъщност става въпрос: като цяло в първичните избори гласуват около 8 до 10% от регистрираните избиратели. При това става дума за най-запалените привърженици, за партийното ядро, което хич не е представително за останалите гласоподаватели от същата партия. Всички щати с ранни първични избори като Айова, Ню Хемпшър, Южна Каролина и Невада са малки като население, т.е. в крайна сметка предпочитанията на някаква част от процента от всички избиратели има

силата да окрили или закопае кандидати,

които поне теоретично трябва да бъдат избирани от цялата нация.
Настина Буш-младши през 2000 г. и Клинтън през 1992 г. успяха да наваксат загубеното на старта в Айова и Ню Хемпшър и да спечелят партийната номинация и президентството. Но сегашният много сгъстен календар оставя малко място за маневриране. Няма кога да се поправят евентуални грешки и гафове, затова е почти сигурно, че както им потръгне на кандидатите, така ще им върви.
Ако гледам "Д-р Хаус" днес, поне ще знам, че: а) той ще бъде груб към всички, но до края на епизода ще даде правилната диагноза; б) няма да бърза с избора си, защото зад лудостта му има метод.
Впрочем, от Хю Лаури, който играе Грегъри Хаус, би станал чудесен американски президент. Той е британец по рождение, затова със сигурност ще пие с удоволствие чай с премръзнали партийни активисти в Айова. Но понеже няма как да се кандидатира, май ще се изкуша по някое време да си пусна Си Ен Ен и да видя как вървят залаганията.

_______________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu