Под лъчите на непривично нахалното декемврийско слънце обядът в Арчар заварва съвсем привичния празник на местното население. Мегданът бе събрал доволна част от 1000 българи и също толкова роми, които помнят историята на известното видинско село. Поводът - дошъл бе моментът в Арчар да бъде вдигната коледната елха. Както в София, Лондон, Париж и Лисабон и тук има утвърдена церемония. До обяд се копае дупката, в която да бъде поставено коледното дърво. В едночасовата суетня са заети десетина мъже - всички останали гледат отстрани, цъкат с езици и коментират предстоящото застудяване, за което казали по телевизията. За събитието, а и най-вече заради раздумката са дошли гости от съседните села.

Цветан бе поел инициативата по организацията - строил е шестима здравеняци, които да дърпат въжето, с което трябва да вдигнат елхата. Останалите наместват дървото в изкопаната дупка и добре го трамбоват - за да не падне след ден-два и да станат за смях на селото. В процеса е включен даже и държавен служител. УАЗ-ката на горския пристига точно навреме и той с точни и отмерени движения отрязва част от ствола на прекалено високото дърво. Работата върви по план, който явно не е вчерашен.

"Всяка година поставяме елха в центъра. Имаме разрешение от горския, с когото избираме най-хубавото дърво в гората. Сега се прибираме за обяд и после започва украсяването", разказва Цветан, докато прибира въжето.

Очевидно е, че



идилията в Арчар не е изкуствена,



макар селото да е популярно със съвсем други порядки. За мрачното минало никой не иска да се сеща, още по-малко да разказва на непознати. Известно е, че Арчар влизаше в криминалните хроники най-вече с безпрецедентното унищожаване на античния град Рациария. Стотици иманяри успешно изпробваха през годините късмета си с мащабни издевателства над културния обект. Практиката е с потресаваща 20-годишна давност и никой през това време не е намерил за нужно да прекъсне иманярската благодат. В момента Рациария е спомен. Само с упътване от местните може да се разбере къде точно е бил античният град. Мястото е като огромен кратер, заобиколен от по-малки. Тук-там отделни каменни отломки деликатно подсказват, че безформеното поле има далеч по-красива история.

Докато съзерцава издигането на коледното дърво, Емил с неохота се съгласява да разкаже част от тъжното за едни и благодатно за други близко минало на Арчар.

"Вече няма какво да се вади. Допреди няколко години тук кипеше живот, селото беше богато, идваха хора от цяла България. Вадеха много предмети и най-вече монети. Идваха и прекупвачи, които на място изкупуваха изваденото, и хората забогатяха. После всички се изнесоха - едни по големите градове, други в чужбина", спомня си Емил.

По всичко личи, че иманярството не е секнало от нищото. От 6 месеца в Арчар работи постоянен полицейски участък с щатни служители. Полицейското присъствие със сигурност би овладяло колониите от търсещи бързо и лесно забогатяване.



Видинският Клондайк обаче вече няма нужда от спасяване



"Защо не го направиха тогава участъка и да ги гонят? Защото са били ей така", пали се Емил и допира показалците на ръцете си. Той не е от хората, които залитат в етнически дрязги, но има поглед и над ромите в Арчар, които са половината от населението.

"Ей ги, всичките са братовчеди", посочва група деца, които тръгват към махалата, след като са изгледали докрай вдигането на елхата. "Сега селото е много бедно, но те карат само западни и скъпи коли. С какви пари, откъде?", добавя Емил и потегля със старото балканче.

Встрани от суетнята са и двама по-млади зрители на ритуала. Местни са, но странят от другите и категорично са забравили кой, кога и защо е копал в Рациария. "А, ние живеем в чужбина, върнахме се само за празниците. Не знаем какво става сега в селото", отвръщат и двамата. Далеч от сбирката обаче е Димитър. Вероятно и той би побъбрил с другите, но е успял да завърти скромен бизнес с автомобилни масла и подобни аксесоари. Такава търговия изглежда абсурдна за повечето села в България, но през Арчар минават много камиони, които от Видин поемат към чужбина. Намираме Димитър в малкото магазинче в края на селото. Мнението му за живота в Арчар потвърждава извода на другите.



"Беше нещо страшно преди години!



Всичко се разрови горе. Идваха от време на време полицаи и хващаха някакви. Чуваше се за определени хора, че са ги вкарали в затвора, но после същите излизаха и пак копаеха. По едно време и на мен ми предлагаха да се включа, но не мога. Страх ме е да прекрача закона и не бих го направил", разказва Димитър. По думите му сега известен проблем има само с кражбите от страна на ромското население. Влизали в старите и изоставени къщи и изнасяли каквото им е полезно. Веднъж счупили прозорците и на неговия магазин, но стоката му не им се сторила подходяща. Откакто имало полиция в селото обаче, се чувствал известен респект и набезите намалели.

Прословутият полицейски участък продължава да се води за новост в Арчар - всички го знаят и го показват с гордост. Стара, но напълно реконструирана къща в центъра на селото, с добре поддържан двор. Прилича на посолство, ако човек се абстрахира от по-скромните й размери. Къщата била реституирана преди години, след което била купена от общината и отредена за нуждите на полицията. В участъка постоянно има двама полицаи, които при нужда се отзовават на сигнали на местните жители. Работят шестима униформени, които се редуват на 12-часови смени. Разполагат с две коли и дори с 3 камери, които гледат към пощата, училището и главния път. Според началника Спас Джунински има редица аргументи, заради които създаването на този участък е било крайно наложително. Въпреки че



няма какво да се краде вече от Рациария,



както твърдят в селото.

"Голямата нужда от този участък е, че селата от община Димово, които са около Арчар, са много отдалечени. Там са само третокласни и четвъртокласни пътища и за да тръгнат от Видин и да реагират колеги на сигнали, се губи много време. Освен това там сме близо до хората, защото иначе и да се случи нещо, човек трудно ще тръгне дотук, за да подаде сигнал", обяснява Джунински. По думите му всичко се забавило не за друго, ами заради липса на средства. Те били набавени именно от общината в Димово, където от години събирали пари, за да бъде изграден участъкът.

Началникът описа и болната тема с разкопките. "От 1998 г. започнаха големите иманярски набези - хващани са трактори, залавяни са на място хора, които са копаели със земекопни машини. Всичко това се е случвало заради липсата на постоянна охрана, каквато никога не е имало. "Правеха се само периодични обиколки. От 2003-2004 г. случаите драстично намаляха. Откакто пък направихме участъка, имаме регистрирани само 4 случая, и то инцидентни - хора с лопата, кирка и металотърсач, които се надяват да изкопаят някоя монета", разказва полицаят.

Оказа се, че по същото време, когато иманярството е било в апогея си, ромите в Арчар са открили



още една престъпна ниша



за лесни пари. Всяка зима на последния наклонен завой, преди да се влезе в селото, разливали кофи с вода. Пътят за минути замръзвал и трафикът ставал невъзможен. Колите поднасяли и излизали извън шосето. На помощ идвали същите хора, които залагали капана. Срещу заплащане със своя техника изкарвали отново на пътя закъсалите автомобили.

"Това беше допреди 3 г. Откакто обаче се създаде звеното "Престъпления по пътищата", което държи и този участък, дейността им е преустановена", казва Спас Джунински. По думите му с изключение на кражбите от изоставени къщи други престъпления почти няма. Работата на полицията обаче ще е да помага и при бедствия. В предишни години при наводнения и лоши пътища през зимата Арчар оставал изолиран.

Хората обаче свикнали с капризите на климата край брега на Дунав и трудно се впечатляват. Предпочитат да не мислят за проблемите, които неминуемо ги спохождат в това малко и неатрактивно вече с нищо село. А времето наистина е капризно. Следобедът идва с гъста мъгла, а слънцето се скрива също така изненадващо, както е и изгряло. В центъра на селото обаче ясно личат силуетите на мъжете, които си обещаха да украсят елхата.