"Маркови дрехи на цената на китайски потник", "Дрехи на килограм - ниски цени" "Ретро дрехи", магазин "Рови-рови" - това са само част от надписите, които могат да се срещнат на почти всяка улица. Някои са големи, крещящи, добре оформени, за други можеш да разбереш само ако си наблюдателен колкото Шерлок Холмс. С магазините ситуацията е същата. Има такива, които са с размери на мазе или гараж, други са двуетажни и предлагат голям асортимент от стоки. Независимо обаче дали са малки или големи, всички те се радват на много клиенти. Често пъти през витрините може да видите група хора, скупчени около няколко коша с парцалки, които ровят или пък обикалят около закачалките. Защото са малко онези, които биха отказали да си купят кожено яке за 12 лв., при условие че за нова дреха трябва да дадат примерно 300 лв.
Макар и все още да се намират малките квартални магазинчета, начинът на продажба при големите търговци еволюира. Дрехи втора употреба се купуват и онлайн, като за този тип пазаруване фирмите предлагат и отстъпка. Уловката в случая е, че не можеш да поръчваш под определен грамаж. В някои магазини пък дрехите са разделени на категории. Например дрехи тип А - модерни и запазени, сред които има и нови. Тип В - запазени без дефекти и тип С - с леки дефекти. Основното изискване към тази стока е да е почистена и дезинфекцирана, да няма видими дефекти и петна.
Забранени за продажба са обувките
втора употреба, личното бельо, дрехи за деца до една година и банските костюми. "Едни обувки се дезинфекцират много по-трудно - да вземем например гъбичките - те са доста упорита инфекция. Освен това обувките задължително се деформират по крака на човека, който ги е носил. Следващият, който ще ги обуе, може да пострада точно заради тази деформация. Понеже няма единен европейски документ по този въпрос и той се решава на национално ниво, ние решихме, че така е най-удачно", казва д-р Ефталия Кирилова, държавен експерт към дирекция "Обществено здраве" на МЗ. Тази наредба обаче масово се нарушава. "Търговците си гледат своя интерес", обяснява тя.
Ако човек се разрови из интернет, ще види, че навсякъде се предлагат обувки и маратонки, а в асортимента на много магазини има и детски дрехи. Според вносителите обаче детските дрехи са най-запазени, защото в Европа няма широка практика ненужните детски дрешки да се продават между майките, а да се даряват. Всъщност много от дрехите, които се продават при нас,
се събират в църквите в чужбина,
други пък са предназначени за хуманитарна помощ. Много от пратките идват от Дания, Германия, Швейцария.
Това обаче не пречи на бизнеса да се разраства лавинообразно. След бърз преглед на форумите човек разбира, че да отвориш магазин за втора употреба не е чак толкова трудно. Вносителите на продукция са жадни за дистрибутори и е достатъчно някой ентусиаст да поиска ценовата листа и след това да реши, че е изгодно да се занимава с този бизнес. Може да си поръча разфасовка - чувал с 10-15 кг, ако дистрибуторската мрежа обхваща града, в който живее. За да започне да продава, трябва да уведоми РИОКОЗ.
"Тия луди ли са, бе? 80 лв. за това яке никога няма да им дам". С тези думи едно момче се обръща към свой приятел на излизане от магазина. Вътре е разделено на две части, като мъжката конфекция е на долния етаж. По средата на помещението е щандът с бельото, чиято цена е 2 лв/кг. Магазинът е пълен с хора, които обикалят щандовете, много от тях са се спрели при работните дрехи и си избират гащеризон или друго работно облекло.
Всъщност тези магазини дават възможност да си направите една доста добра шопинг терапия на прилична цена. Инвестициите си струват, защото и да не носите купената дреха, поне няма да ви е яд, че сте дали много пари за нея. При някои хора обаче манията секънд хенд може да вземе и по-големи размери. "Вчера я открих тая страст. Досега никога нищо не съм си харесвала и се чудех на хората, дето се обличат от такива магазини. Разликата с дрехите по магазините обаче е само в цената, около 4 пъти по-евтино. Ами да ви кажа, оставих над 30 лв., ама се обзаведох сериозно. Детето също. Днес пак ходих, пак същата работа. Трябва да спра, защото няма да мога да си износя дрешките", пише жена в един от форумите у нас. Има и други впечатления: "Купувала съм. Но винаги съм се чудила на жени, които явно са обзети от някаква болна мания - висят по цял ден в магазина, докато разпределят новата стока,
дебнат и бдят като гарвани,
особено впечатление са ми правили техните физиономии в такъв момент - меко казано, гледката е грозна".
Три са помещенията в следващия магазин. На втория етаж при мъжките дрехи възрастна двойка са се напъхали заедно в пробната. Пердето непрекъснато се мърда, а от вътре се чуват пъшкания, по които може да се съди, че избраният тоалет май не е много по мярка. По едно време жената се показва, взима втора дреха и се връща в пробната. "И това ли е малко?", пита тя. "Ех, да му се не види, като не върви, не върви", недоволства мъжкият глас.
На първия етаж пък две жени усилено се ровят из закачалките. Едната измъква блузка с нещо дрънчащо отпред и казва на приятелката си с откривателски плам: "Гледай, гледай какво намерих - с герданче".
Явно някои от клиентите са се опитали да си вземат дреха, без да я платят, защото във всеки ъгъл на магазина има момче или момиче на пост. "Колко струва това", обръща се мъж на средна възраст към един от пазачите. Момчето, явно отегчено от въпроса, който сигурно му задават по сто пъти на ден, се обръща едва-едва и измърморва с половин уста: "На килограм са".
При обиколка на магазините се вижда, че има известно разделение. Някои са се специализирали в предлагането на якета и палта. Има и такива само за кожени палта, с които в Европа вече се смята за неприлично да се появиш на улицата. В други пък може да се намери всичко - до чаршафи и пердета. Трети разнообразяват асортимента с кукли. Колкото по-смесен е магазинът, толкова по-сърцато е ровенето. Иначе казано, за един пазар трябва да отделите повече време, отколкото сте очаквали.
Макар наглед да изглеждат нещо далеч по-нехигиенично от новата дреха, одеждите втора ръка всъщност подлежат на по-строг контрол от новите. При новите отговорността за безопасността на стоките пада изцяло върху търговеца. Досега в здравното министерство не са постъпвали сигнали за алергии или други реакции от недезинфекцирани дрехи втора употреба. Периодично обаче в медиите се появяват информации за алергична реакция към нови дрехи или обувки от ниско качество.
---РЕГЛАМЕНТ---
Според изискванията на здравното министерство дрехите втора употреба трябва да минат през задължителна дезинфекция, преди да бъдат пуснати на пазара. Обикновено обработката се извършва в страната вносител, като повечето търговци имат договори с фирми, специализирани в тази дейност. В документа трябва да бъде посочено точното количество, което се дезинфекцира. Дрехите се подлагат на топлинна обработка и процедури с биоциди. При преминаване на границата търговецът е длъжен да представи документ за извършена дезинфекция.
Партида дрехи може да бъде спряна на границата, ако няма сертификат за извършена дезинфекция. Ако нарушението се извършва от едноличен търговец, глобите са в размер от 100 до 1500 лв. и от 3000 до 9000 лв. при повторно нарушение. Когато нарушението е на юридическо лице, глобите са между 2 и 5 хил. и от 6 до 12 хил. лв.
Контролът на продажбите се извършва от РИОКОЗ и от Комисията за защита на потребителите по график. Графикът на извършваните проверки пък се определя в началото на всяка календарна година от здравното министерство. По данни на РИОКОЗ през 2006 г. са извършени 5767 проверки в 2362 магазина за дрехи втора употреба. При установяване на някакво нарушение инспекторите могат да направят предписание и да спрат временно стоката от продажба. В случай, че то не може да бъде отстранено, ако например партида дрехи не може да бъде дезинфекцирана и почистена, нейната продажба се спира с потвърждение на предписанието от директора на РИОКОЗ. "В повечето случаи дрехите се дават за допълнително почистване", обяснява д-р Ефталия Кирилова, държавен експерт към дирекция "Обществено здраве" на МЗ.
|
|