Представете си държава - да речем Хипотеландия, - в която доверието в институциите е на критичен минимум: 80% от гражданите не одобряват дейността на партии, парламент, правителство и съдебна власт. Представете си също така, че там се е наложило мнението, че публичните институции не трябва да "отнемат ресурс" от "продуктивните" граждани чрез прогресивни данъци. Преразпределението чрез държавата трябва да е минимално и да е организирано така, че да е от полза най-вече за хората с високи доходи (например чрез нисък плосък данък). В Хипотеландия се счита, че ако държавата се опита да наложи по-високи данъци, тя или няма да може да ги събере, или пък ще стимулира гражданите с високи доходи да регистрират фирми и сметки в офшорни зони, за да избегнат нейната юрисдикция. Нещо повече, дори и да събере средствата, най-вероятно е държавата просто да ги прахоса, тъй като се смята, че публичните институции са "лоши стопани", неспособни да доставят качествени услуги. Единственото познато решение е тези услуги да бъдат прехвърлени в частния сектор чрез концесия или приватизация с цел по-добро "стопанисване".

Навръх Нова година в Хипотеландия завалява пухкав сняг за радост на децата и ужас на общинарите, които установяват, че концесионерите по чистотата са оставили както столицата, така и останалите населени места да се превърнат в импровизирани ски курорти. Като добри стопани концесионерите перфектно са защитили своя интерес, който е да вземат възможно



най-много обществени средства срещу най-малко работа



Например те са записали в договорите, че почистването започва четири часа след спирането на снеговалежа, че ще чистят само големите улици, че ще ползват N на брой снегопочистващи уреди (без да се уточнява за метли ли става дума или за снегорини), че ще могат да ползват тези уреди в няколко населени места едновременно и т.н. Общинарите знаят, че ако тръгнат на съд, шансовете да спечелят са минимални - в крайна сметка от "лош стопанин" трудно излиза съдебен лъв, който да спечели по юридически път това, което е проспал (съзнателно или не) на административно ниво.

В този момент Хипотеландия като политическа общност достига до прозрението, че съществуват неизбежни конфликти между частния и обществения интерес и че са необходими защитници на обществения интерес, различни от добрите стопани в частния сектор. От немай-къде общественият взор се отправя към политическите партии. Партийният пейзаж в страната е, както следва:



Партии на образцовите пазарчици



Това са формации, които проповядват малка държава, дерегулация и ниски данъци. Лидерите им изглеждат като юпита и са експерти в икономическо отношение. По проблема със снеговалежа те няма какво да кажат - всичко дотук се е случило според тяхната идеология за съкращаване на публичния апарат, приватизация и концесиониране. Останалото е въпрос на спазване на концесионния договор и съдебно уреждане на споровете. Ако концесията се е оказала неизгодна, трябва да се прекрати и да се обяви нов търг с нови играчи. От два до четири процента от хипотеландците хващат вяра на този план за действие. Останалите не виждат как той ще реши базовия проблем с конфликта на интереси. На мнозинството му остава неясно, например, защо при един нов концесионен договор общественият интерес ще бъде по-добре защитен.



Партии на новопокръстените пазарчици:



Това са партии, които отскоро са възприели идеите за минимална държава, дерегулация и т.н. Те страдат от два комплекса. Комплексът на "недоказаната нова идентичност" ги кара да предлагат политики, които дори образцовите пазарчици биха се посвенили да защитават. Освен все по-ниски плоски данъци новопокръстените предлагат ограничаване на правото на стачка например. Техните лидери произлизат от традиционно лявата част на политическия спектър, който не възприема еднозначно новото им амплоа. Това води до втория комплекс на новопокръстените - комплекса на "предадената стара идентичност". Той е като цяло безобиден и се изразява в честа и неуместна употреба на думи като "социално", "солидарно", "социалисти", "либерали", "Масларова" и др. По въпроса със снеговалежа новопокръстените действат енергично, като създават държавна агенция за борба с корупцията по високите етажи. Надеждата е, че в бъдеще концесионните договори ще се сключват по-изгодно от обществена гледна точка, тъй като общинарите, макар и лоши стопани, поне ще изпитват по-силен страх от директна корупция в отношенията си с концесионерите. В Хипотеландия обаче и тази стратегия не е особено печеливша. Хората са се нагледали на агенции и институционални реформи, антикорупционни стратегии и екшън планове. Доверието в новопокръстените спада - общо те имат около 25% подкрепа.



Популистка алтернатива I:



На този безрадостен фон на заснежената електорална сцена се появява политик, който се втурва по нощите сам (заедно с няколко ТV екипа) да рине снега, праща сподвижници да броят моторизираните уреди на концесионерите, заплашва ги със съд, а видът му подсказва възможна саморазправа. Този политик не разчита на договори, юристи и антикорупционни агенции: той самият е въплъщение на народното недоволство, трансформирано в неформална антикорупционна агенция, която през ден открива скандали в топлофикационни, трамвайни и други публични дружества. Не си представяйте обаче хората в Хипотеландия като лапнишарани, които са готови да се вържат на всеки евтин медиен трик. Те много добре съзнават, че от действията на един такъв политик големи промени в общото заснежаване едва ли ще настъпят. Но мнозина от тях започват да гласуват за него, защото с публичните си жестикулации той - за разлика от изброените по-горе - подчертава съществуването на един реален проблем: натрупващите се конфликти между частния и обществения интерес, които не се дължат само на корупция, а и на липсата на политическа репрезентация на широки групи от граждани; дори и при най-безкористни общинари, Хипотеландия би си останала място, в което едни получават много повече възможности от други. Възможна ли е дълготрайна политическа кариера само благодарение на подчертаването на този проблем? Уви не, защото хипотеландци са капризни и интелигентни същества: ако някой дълго експонира проблем, без да го решава, за тях той се превръща в част от него. Затова продължителността на популярността на такива политици като правило е ограничена - 800 дена най-много, а понякога и само до следващия голям сняг. Дори при настоящия снеговалеж някои хипотеландци се досещат, че вече са избрали столичен кмет, от който се очаква не само ентусиазъм, но и резултати в борбата с природни и социални стихии.



Популистка алтернатива II:



Вече е ясно, че експериментираме с особена политическа общност, в която никой не е склонен да направи компромис с частния си интерес за сметка на обществения и същевременно всички живеят с остро усещане за загуба на общо благо и справедливост. Тези противоречиви нагласи се примиряват (временно) в т.нар. хипотеландска "теория за баницата": икономическият растеж държи общността заедно, защото само в такива условия парчето на всеки нараства или поне не намалява (по Парето). В какъв смисъл Хипотеландия е политическа общност, обаче, освен в битовия такъв на хора, седнали на една маса? Какво гарантира, че при забавяне на растежа (не дай боже!) страната няма да се разпадне на имигранти, изолирани острови на благоденствие, и заобикалящи ги гета?

Това са наистина трудни въпроси, които засега не получават ясен отговор освен следния: Хипотеландия е държава на хипотеландската нация, която е съществувала, съществува и ще продължава да съществува. Голяма част от обществената енергия се изразходва в онтологически доказателства на тази теза. Представете си, че под патронажа на президентството е започнало препогребването на едно място на всички държавни глави на страната, започвайки например с Навухудоносор и Атила, минавайки през хан Чака и цар Калоян и достигайки до характерните за Централна Европа фашизоидни и комунистически диктатори на XX век. Тази одиозна идея за континуитет обикновено намира отражение и във фигурата на "работилия за държавността" като човек с особен морален авторитет, дори той всъщност да е следвал открито (но най-вече конспиративно) налудничави идеи за териториално разширение, тоталитарни идеологеми или простата полицейска параноя.

За разлика от високите етажи на президентския патронаж националпопулизмът на по-ниско ниво в Хипотеландия брани въпросния континуитет чрез сформирането на униформени историко-боеви отряди, изнасяне на сказки и беседи по кабеларките и пламенни речи в стил "Великия диктатор" на Чаплин. Този по-нисък вид популизъм добива и някои грозни - ксенофобски и расистки форми, от които мнозинството засега се гнуси: например в директен сблъсък на президентски избори високоетажният националпопулизъм би спечелил срещу ниския в съотношение 80%-20%.

Така, парадоксално, в Хипотеландия гражданите не са склонни



да се солидаризират чрез даване на средства за обществена полза



(чрез данъци, доброволни дарения и т.н.), но често изразяват ритуална готовност да отдадат живота си за нацията, като се включат в историко-боеви отряд или футболен фенклуб. По въпроса със снеговалежа националпопулистката алтернатива няма какво особено да каже. Ситуацията може да се използва обаче за историческа възстановка на преминаването на Ханибал през Алпите например.

Всички съвпадения на имена, лица и факти в текста са случайни. Всичко разумно обаче е действително (по Хегел).