Бившата първа дама на Франция Сесилия Саркози толкова се вживяла в ролята си на спасителка на българските медици в Либия , че замисляла десант на телохранителите си в стил "Джеймс Бонд", за да ги измъкне от затвора "Джудейда". Три книги* за нея се появяват едновременно на френския пазар, като авторите им претендират, че са ги писали въз основа на нейни откровения след развода й с президента на Франция Никола Саркози. И в трите издания се лее изобилна отрова срещу стопанина на Елисейския дворец. От текстовете остава впечатление, че Сесилия се готви за брак с любовника си Ришар Атиас веднага след очакваната сватба на Никола Саркози с новата му изгора Карла Бруни.



Най-интересна за българския читател



вероятно би била книгата "Раздели" на журналистите Микаел Дармон и Ив Дере. Те разказват как Сесилия замисляла през юли същински десант на командоси в Триполи. Изпратена от Никола Саркози да преговаря за освобождаването на медиците, Сесилия решава след часове пазарлъци "да превключи на по-висока скорост". Тя предлага на горилите от охраната си да превземат затвора "Джудейда".

"Сесилия разкрива своя план пред хората си и им подхвърля с предизвикателен тон: "Сега ще видим колко сте мъже!", твърдят авторите. Бодигардовете трябвало според тях да разбият ключалките на килиите с пистолетни изстрели и да докладват на "момичето на Джеймс Бонд от Нюи" (парижко предградие, известно у нас като Ньой) чрез радиотелефон в самолета на президентската съпруга.

Предвидено било "в разгара на суматохата" медсестрите да изтичат от затвора и да скочат в джиповете, които да потеглят с пълна газ към летището "без сирени и без буркани". "Не знаех дали ще мога да се върна там отново", споделила Сесилия Саркози с един от авторите. Тя нарекла пред тях либийския ръководител Муамар Кадафи "зловеща фигура"; той избягвал да я гледа, докато й говорел. "Той не желаеше да преговаря с една жена, със сигурност по религиозни съображения. Погледнах го право в очите и му обясних, че каквото и да направи, няма да си замина без сестрите", разказала Сесилия.

Председателят на парламентарната анкетна комисия за освобождаването на медиците Пиер Московиси вероятно ще съжалява, че не е успял да разпита бившата първа дама, след като прочете тази книга, а също и книгата "Сесилия" на журналистката Ана Битон. Констатацията е на списание "Нувел Обсерватьор", което вчера даде изобилни извадки от трите издания. "Не съм дошла на този свят за нищо. Спасих сама шест човешки живота", казала Сесилия в позата на героиня и повелителка. "Пристигнах, взех ги, отпътувах, направих най-големия удар на века: Кадафи нямаше никакво намерение да освободи тези момичета! Аз водих преговорите. Много бързо овладях Кадафи, почувствах, че имам влияние над него."

Разказът за пътуването при Лидера на либийската революция е



смесица от водевил и екзалтация,



пише "Нувел обсерватьор". Тръпнеща, Сесилия се тъпче с бонбони "Фереро Рош д'ор" в бункера си. Мабрука, съпругата на Лидера, снове като изтощен посредник. Сесилия блъска вратата на Кадафи и му заявява предизвикателно: "Няма да си изкарвате нервите върху мен". Тя се сдърпва и с един от синовете му - "това отвратително лице, което не ме и поглеждаше, когато ми говореше." Изпаднала в нервна криза, тя плаче пред генералния секретар на президентството Клод Геан. Ако се вярва на авторите Дере и Дармон, в този момент е обяснила на телохранителите си своя план за превземане на затвора.

Сесилия преживя либийската история с митичен ентусиазъм, обобщава списанието. Тя се пребори за правото да стане героиня, като изтръгна от бившия си съпруг "командировъчно" за Либия въпреки съпротивата на неговите съветници в Елисейския дворец. Този сюрреалистичен и вълнуващ аспект е обяснен от Дере и Дармон с критичното състояние на отношенията в президентската двойка:



причина е любовта,



това е последният опит на президента да запази своята съпруга - тя се отдалечава неумолимо и за да я задържи, той й предлага "либийския случай".

Тя не гласува за мъжа си на 6 май, плака в деня на "коронацията" му, а на близките си шушна, че иска да си върви: "Всички жени биха желали да са на моето място, а пък аз мечтаех да се гръмна..." Либия бе рискован подарък. Последен жест на съпруга-президент. Не бе достатъчен. След авантюрата дойде всекидневието. Под "закрилата" на президента Сесилия не можеше да разказва за своята роля и започна да потъва в сянка. Тя уверяваше, че не иска светлината на прожекторите. Но точно светлината й липсваше.

Затова пък Ана Битон и двамата автори на "Скритото лице на бившата първа дама" - Дени Демонпион и Лоран Леже - хвърлят изобилна светлина върху личната й драма. Отмъщението е ястие, което се сервира студено. Много студено. Книгите съдържат разказани от Сесилия "шокиращи случки" от Елисейския дворец и



зли оценки за президента:



"Никола е сваляч, той е стиснат. Не обича никого, дори собствените си деца . . . Той е смехотворен, недостоен, не става за президент на републиката, има истински проблем с поведението." Думите й звучат като отмъщение заради публичното му интимничене с Карла Бруни. Той е представен като политически хищник в стила на отровната власт. Елисейският дворец е интригантско свърталище, в което мнозина търсят влиянието и на президентската съпруга, за да се домогнат до постове. Тя не крие, че е имала свои фаворити, сред които е министърката на вътрешните работи Мишел Алио-Мари. Клод Геан пък е изобразен като съвременен "кардинал" (Ришельо).

Това е парадоксът на жената, която не искаше да бъде кралица. Сесилия Саркози, която днес презира политиката, преди много искаше да участва в нея. Да получи признание. Да докаже превъзходството си над професионалните политици. Преди първото си скъсване с Никола, тя има амбицията да поеме кметството в Нюи, където самият той е кмет от дълги години. Прелъстена и отвлечена от Ришар Атиас през 2005 г., тя прави с него романтична разходка до древната Петра в Йордания. По техните стъпки мина преди дни Никола с любовницата си Карла, вероятно за да заличи окончателно останалата оттогава болка. Сесилия твърди, че се е върнала при Никола през 2006 г. "по задължение". За да се спаси година по-късно панически като удавник. Оттогава злослови срещу бившия си съпруг, макар че продължава да носи фамилията му.

Любопитно е, че намерението на журналистката Ана Битон е било да направи приятелска книга. В нея има дори посвещение на Сесилия. Но бившата първа дама е бясна и иска съдът да спре разпространението й. "Голямо учудване и съжаление" изразява по този повод пред АФП Ана Битон. "За основа на книгата послужи една продължителна връзка, поддържана години наред при моята работа като политически журналист", твърди авторката, смятана сега за предателка.

Най-общо казано обаче образът на Сесилия се очертава като



студена императрица,



превърнала се в зла орисница. Освен това тя изглежда на моменти като наивно момиченце, пристрастено към пазаруване, което се забавлява да кара колата си в автобусната лента, за да се забавлява с полицаите, когато я спрат за нарушение и ченетата им увиснат от изненада. Тя мърмори колко малка би била пенсията й даже с предвидените добавки за храна. "И какво ще получа? Хиляда или две хиляди евро отгоре? С това не може да се живее. Все пак Никола няма да остави сина си под мостовете!"

"Тя е неуравновесена", твърди в една от книгите министърът по въпросите на имиграцията Брис Ортфьо, който винаги я е смятал за бомба със закъснител. С нейните откровения експлозията вече е налице. "Точно това е нейната мистерия!", установява "Нувел обсерватьор". Книжната лавина е вид интронизация на една френска Лейди Ди. Онази, която опозна властта отвътре и която се връща, за да я разруши с думи.



________________

*"Cecilia", издателство "Flammarion", "Ruptures", издателство "Editions du Moment" и "Cecilia, la face cachee de l'ex-premiere dame", издателство "Pygmalion".