БСП уж е солидарна партия - би трябвало да защитава членовете си. Вместо това в последно време социалистите показват точно обратното - вътрешнопартиен канибализъм. Да вземем например законопроектът за затягане на режима на стачките, който така разбуни духовете. Той бе написан от Петър Мръцков и още трима леви народни представители, които го внесоха за разглеждане в парламентарната група на БСП. Основното в промените е, че процедурата за започване на стачка се удължава до 3 месеца. След като "Сега" публикува информацията, започнаха нелепите обяснения на представители на ръководството на партията, в които единственото вярно бе, че законопроектът още не е обсъждан от парламентарната група. Цялата акция пък бе представена като солова изява на един червен депутат -



едва ли не някакъв десен провокатор, промъкнал се в соцредиците.



С разрастването на скандала истерията на партията мина всякакви граници. Нейни високопоставени представители не се посвениха да раздават квалификации за автора, да внушават, че той ей така, на коляно написал законопроекта. Пък и сложил под него имената и на други трима, но те нищо не знаели и сега нямало да се подпишат...

Всъщност авторът на проекта Петър Мръцков не е нито аматьор, нито случаен депутат. Той е зам.-шеф на комисията по социална политика в парламента и един от основните автори на социални и здравни закони в червената група. На него не може ей така да му хрумне да променя закона. И това се потвърждава от отделни изказвания на други леви активисти. Така например лидерът на лявата група Михаил Миков призна, че е имало работна група, която е трябвало да изготви предложения за промени. Но не трябвало да пише законопроект. Ами за какво е създадена тогава?

Социалният министър Емилия Масларова също предпочете да се направи на ни чула, ни видяла и определи законодателните инициативи на депутатите като "техни неща". Странното в случая е, че още през 2006 г. точно Масларова назначи работна група, която трябваше да напише нов закон за уреждане на правото на стачка. Досега обаче формированието не е дало признаци на съществуване, камо ли да е написало проект. Да не говорим, че Масларова има много динамична комуникация с левите депутати от социалната комисия и е невероятно да не е била известена за разработвания проект. Но усетила общественото и синдикално недоволство, тя побърза да се разграничи от случващото се и обеща да направи нова група за разработване на нов закон за уреждане правото на стачка.

Колежката й Мая Манолова пък, докато ритуално се разграничаваше от колегата си Мръцков, призна, че това всъщност е стар законопроект, внесен от правителството на Симеон Сакскобургготски със съгласието на синдикатите. И че много от нещата, които сега се критикуват, са били консенсусни преди няколко години.



Така стигаме и до странната позиция на синдикатите



Те веднага усетиха удобния случай да се появят отново в дневния ред на медиите с нови заплахи за стачки и протести, ако въпросният законопроект бъде приет. С мъка признаха, че са участвали в писането на проекта от 2003 г., от който Мръцков заимствал идеи. Само че сега условията били други и те в никакъв случай нямало да ги подкрепят.

Всъщност идеите в охуления вече проект са класически и съвсем естествено ще присъстват в бъдещия закон, който и да го прави. Става дума за арбитража, за изчерпването на всички възможности за преговори преди ефективния протест и т.н. Спори се по това кое да е задължително и кое - доброволно. И дали предложеният 3-месечен срок, до който законово може да бъде отлагана една стачка, не е прекалено дълъг. А това са разминавания, които лесно могат да бъдат изчистени при приемането на текстовете.

Тогава защо е този страх у БСП? Правителството в лицето на премиера Станишев, министър Даниел Вълчев и министър Пламен Орешарски удържа с тачъристка твърдост на най-дългата стачка за последните 18 години. Прогнозите за 2008 г. са, че най-голямата опасност за кабинета отново са синдикални протести - оправдани или провокирани. А от бъдещите протести в управляващата коалиция най-потърпевша ще е БСП, която отдавна е в сериозна идеологическа колизия, бидейки лява, но с десни управленски практики. Така че проблемът е много по-сериозен и решаването му не може да бъде отлагано. Затова е и гузната реакция на соцръководството, която го направи удобна боксова круша за всякакви опоненти. На този фон паническото разграничаване от депутата Мръцков не само не помага, но и вреди.