Главен комисар Валентин Петров си извоюва бавно и методично поста на професионалист №1, който Румен Петков му обеща. Със завидно постоянство в оцеляването и отстраняването на хора от екипа на "Шести септември" - подчинени, равни и дори с по-висок ранг от неговия. Той е на път да изкара два мандата с две правителства в МВР - нещо, изключително рядко по върховете на вътрешното министерство.
През 2004 г. Петров оглави ключовата Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) с характеристика на добър офицер, извел РДВР-Пловдив на едно от първите места в борбата с криминалния свят. Представен бе като човек с дълъг стаж, минал по цялата йерархия на полицията. Още тогава обаче дясната опозиция нападна министър Георги Петканов, че позволява на БСП, и по-специално на Румен Петков, да кадрува в МВР. Имаше дълги обяснения, че Петков и Петров учили в един ВУЗ, но в различни курсове и не се познавали по време на студентството. Приятелството им обаче сега не подлежи на съмнение. Бавно и полека пловдивчанинът се домогва до юридическия
статут на дясна ръка на министър Петков
Издигането му за едни говори за безкомпромисност, а за други е комбинативност и дарба за оцеляване в доста интригантското вътрешно ведомство. Но е безспорен факт, че Валентин Петров излиза сух и върви нагоре въпреки скандалите и провалите в службите, които ръководи.
Така още като директор на НСБОП, Петров се раздели със заместника си Венелин Великов. По време на една от многобройните командировки на Петров, зам.-директорът бе издал бележка за съда, че в службата не се водят разработки срещу покойния вече Иван Тодоров-Доктора. Великов приключи обиден кариерата си в МВР, за което заслуга имаше най-вече отсъствалият му началник. Междувременно службата не отбеляза кой знае какви успехи в борбата с контрабандата или с прането на пари. Имаше доста кадрови и структурни промени, които лека-полека блокираха работата на службата. През 2005 г. антимафиотите си отдъхнаха, когато Петров оглави националната полиция и бе наследен от русенеца ген. Ваньо Танов. Но не задълго. Конфликтът между двамата и съперничеството между службите бе в ущърб на НСБОП. Така при приемането на новия закон за МВР тази служба се оказа подчинена на Валентин Петров. И все по-рядко е онази витрина на България в борбата с престъпността, каквато беше преди години. От време на време някой удар срещу наркотрафика, или пък по интернет пирати - и това е. Икономическата престъпност е изцяло подвластна на полицията.
Срещу незаконния хазарт отдавна не се работи
Накрая и Танов напусна МВР, като избра ГЕРБ. Сега пък в БОП-а тече проверка за евентуален чадър над сръбския наркобос Будимир Куойвич. Заради него Валентин Петров успя да отстрани досегашния главен секретар Илия Илиев и се стяга за поста му. Петров лично изобличи Илиев и група разградски ченгета, че са издали фалшив паспорт на Куйович. Пак с подпис, поставен без знанието на самия Петров.
Бившият зам.-шеф на ОДП-Разград Тодор Димов обвини публично Петров, че е спретнал цялата интрига, за да се домогне до поста на Илиев. Подхвърли също, че нависоко в МВР покровителстват наркобизнеса. Сега прокуратурата проверява всички овъртолени в скандала. От цялата драма се разбра, че разградските полицаи не са спазили субординацията и вместо да поискат разрешение от Петров за операцията, са взели благословия от главния секретар.
А Валентин Петров е човек, който държи на йерархията. Затова остана докрай противник на девоенизацията в МВР. Обяснява, че това е въпрос на традиции.
Друг въпрос е, че по негово време - като шеф на всички полицейски дирекции, имаше доста издънки из страната. Така при операция "Респект" през 2006 г. се стигна до убийството на Ангел Димитров- Чората. Във Велинград полицаи убиха гъбар, докато си гърмели напосоки в гората. В Пазарджик се провалиха тотално и не успяха да разкрият убийците на двете сестри Белнейски. В случаите горяха местните шефове, а генералният директор се разминаваше без дори мъмрене.
Само веднъж не му се размина на Петров
Навръх полицейския празник 8 ноември 2005 г. той се заяде по радиото със съда: "В крайна сметка днес съдът ще покаже дали има достойно място в държавата и дали има държавническо мислене." Думите му бяха изречени час преди заседанието на Софийския апелативен съд, на което трябваше да се гледа арестът на братята Красимир и Николай Маринови-Маргините и тримата им сподвижници, обвинени в подготовка на убийства. След два дни се наложи пресцентърът на МВР да огласи, че Петров е наказан с "писмено предупреждение" от вътрешния министър. После двамата заедно си прекараха добре една командировка в Австрия. А магистратите се зарадваха, че новият министър няма да търпи хули по тях, каквито редеше Бойко Борисов по времето на Петканов.
Маргините останаха задълго в ареста, но вече цялата им група е на свобода и осъдителни присъди не се очертават скоро. Интересно е дали при оправдателни присъди някога ще бъде потърсена отговорност за прахосаното време на съда от всички, сътворили сценария с трите поръчкови убийства - на Доктора, Любен Гоцев и бизнесмена Никола Дамянов? Помним, че МВР и прокуратура заедно забъркаха това разкритие, за да уверим Брюксел, че сме достойни за ЕС и ловим мафиотите си.
А иначе главен комисар
Петров е доста хард в реакцията си
към всяка критика за полицията и МВР, особено като стане дума за неразкритите поръчкови убийства. Независимо дали идва от дипломати, или от журналисти. Любимото му оръжие е статистиката - суха и нагла на фона на гърмежи, взривове и публични разстрели.
Той не прости дори и на американския посланик Джеймс Пардю, когато за пореден път обяви, че организираната престъпност е проблем за нас. Петров веднага извади доклад за състоянието на престъпността в САЩ и обяви: "ако направим едно сравнение, което от пръв поглед се набива на очи, е ясно, че престъпност в САЩ има 7 или 8 пъти по-висока като ръст на престъпността и като коефициент на престъпност на определен брой граждани. Тоест възможността в САЩ да си потърпевш от престъпление е 7-8 пъти по-висока, отколкото в България". Според него именно тези данни "би трябвало да дадат" отговор на въпроса как си върши работата българската полиция.
Сега Петров чака президентски указ за поста главен секретар. И ще го дочака, въпреки призива на Атанас Атанасов от ДСБ премиерът Сергей Станишев да изчака с назначението. Защото в специално инициираната от БСП и Румен Петков парламентарна комисия по случая ще се разбере, че той е единственият професионалист, изобличил лошите. Обвинението, че е проявил личен интерес, едва ли не за да провали залавянето на Куйович, няма да бъде доказано. Най-малкото защото по негово време НСБОП разби нарколабораторията на Куйович в Пасарел и на сърбина бе забранено да влиза в страната като заплаха за националната сигурност. Ще излезе, че по-скоро интересът му е бил той да бъде заловен, а не да се разхожда с фалшив паспорт по света. Друг въпрос е, че под ръководството на Валентин Петров очевидно НСБОП не е имало грам доказателство за пред съда, за да бъде вкаран Куйович с присъда в затвора. Затова удобно е прогонен с административна заповед да не влиза в страната за 10 години.













