визитка

Венета Шопова е новият председател на Комисията за защита наличните данни, която от началото на годината е в нов състав. Родена е в гр.Славяново, общ. Плевен. Завършила е руска гимназия в Плевен и право в СУ. Работила е като адвокат в Софийската адвокатска колегия, в администрацията на Софийска област и беше шеф на дирекция "Правна" в Комисията за защита наличните данни. Женена е, с двама синове.



- Г-жо Шопова, как смятате да измъкнете комисията от блатото на общественото недоволство. Тя стартира с купуването на 5 БМВ-та и предишният състав си тръгна с нови апетити за коли. По време на целия мандат на комисията досега имаше доста скандали, включително и за неправомерно ползвани имоти...

- Малко силно казано е да измъквам комисията от блатото. През периода, за който имам поглед върху работата на комисията - от март 2006 г. - администрацията и самата комисия работеше и осъществяваше всички дейности, заложени както в закона, така и в правилника за нейната дейност. През 2007 г. има осъществени над 170 проверки. Всички постъпили жалби са разгледани и обсъдени и има постановени решения. За тази година още нямаме постъпили жалби за нарушени права.

- Все пак комисията събра доста обществено недоволство през последните години, особено след одита на Сметната палата. Защо беше допуснато това?

- Може би точно заради тази липса на информираност на гражданите, на медиите, на големите и по-малки администратори от публичния и частния сектор. Явно комисията трябва в своята дейност да се обърне към медиите и към обществото и да представя това, което е извършила. В бъдеще това ще става както чрез медиите, така и чрез издаване на различни брошури относно правата на гражданите и задълженията на администраторите, сборници с документи.

- Като досегашен шеф на правната дирекция в комисията може ли да кажете каква беше вашата препоръка относно наема за жилището на един от членовете - Станимир Цолов, което се оказа в центъра на скандала миналата година?

- От мен не са искали становище или даване на предложения по казуса с наемане на жилището, тъй като не съм била на работа в комисията в този период. Отделно от това дирекция "Правна" разглежда жалби и сигнали, дава правни становища по ЗЗЛД и осъществява процесуалното представителство в съда, тоест не е в нейните функции да разглежда подобни казуси. Доколкото ми е известно тази сума от над 20 000 лв. е възстановена на държавния бюджет от самия член на комисията, който е ползвал жилището.

- При новия състав на комисията очертава ли се отново да имате жилищен проблем за някои от членовете?

- Мисля, че не се очертава. Доколкото сме се събирали няколко пъти досега, такъв въпрос не е бил поставян. Всички членове сега сме от София.

- Нужен ли е етичен кодекс за поведението на членовете на комисията?

- Кодексът по принцип регулира отношенията в един сектор, бранш. Самата комисия има издаден такъв етичен кодекс, но той касае нейната дейност и администраторите на лични данни. Кодекс за поведението на самите членове не е в приоритетите ни.

- Имаше скандал, в който комисията беше намесена през 2006 г, когато бяха намерени чували със секретна информация от архива й в дома на Мирчо Циганина. Прекратена ли е тази прокурорска проверка или комисията все още е обект на проверка?

- Не ми е известно комисията да има отношение по казуса. За развитието на проверката следва да изискате информация от прокуратурата.

- Вие като председател ще поискате ли ревизия за парафираните решения от предишния председател?

- Към настоящия момент тече проверка от Сметната палата, която извършва одитиране на периода 1 януари 2007 до 31 декември 2007 г. във връзка с разходването на бюджетни кредити, тъй като от миналата година комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Надяваме се след приключване на проверката да имаме виждане върху финансовото състояние на комисията и ако има препоръки, ще се съобразим с тях. Поискала съм счетоводни справки, тепърва се запознаваме с приходите и разходите. Всъщност, като приход досега е платена санкцията само по едно наказателно постановление. Останалите се обжалват в съда.

- Как комисията изхарчи парите от бюджетния излишък, дадени им през декември?

- Нямам точен разчет, тъй като до 10-о число главният счетоводител следва да приключи предишния месец. Не са ми предоставени тези справки, но доколкото ми е известно голяма част от сумата е върната в държавния бюджет. За усвояването на по-големи суми следва да се проведат обществени поръчки, а постановлението излезе в средата на декември и не е имало физическото време тези пари да се оползотворят за нещо целесъобразно за нуждите на комисията.

- Очакваше се членовете, чиито мандат приключи, да получат около 20 000 лв. обезщетения за неползвани отпуски. Получиха ли ги?

- Към настоящия момент, доколкото ми е известно, не са получавани такива обезщетения. Очаквам и тази справка от главния счетоводител.

- Предишният председател на комисията Иво Стефанов смяташе, че трябва да се купи още един служебен автомобил. Необходимо ли е това?

- Не е необходимо да купуваме още коли, но по принцип дирекция "Контролна дейност" има нужда от оперативна кола, тъй като с промените в закона от края на 2006 г. ни задължиха всеки администратор, който заяви, че ще обработва чувствителни данни, да бъде проверен преди вписването му в регистъра на комисията. През октомври и ноември ни засипаха със заявления за регистрация огромен брой аптеки в цялата страна, включително малки, градски, селски, които държат да са изрядни.

- Комисията няма регионални представители. Това създава ли ви проблеми?

- Създава проблеми, защото всичко се решава централно, централно се извършват проверките и контактите с администраторите. В закона не е предвидено да разкрием такива регионални звена. Не сме обсъждали в комисията дали да предложим иницииране на такава законодателна промяна.

- Какъв според вас е размерът на търговията с лични данни и какви допълнителни мерки срещу това трябва да се предприемат?

- Жалбите и сигнали, които са постъпвали при нас, са за конкретни случаи и нарушени права. Но за търговия и купуване нямаме официална информация при нас, освен това, което се коментира в медиите.

- По време на вашите проверки натъквате ли се на възможности за изтичане на масиви лични данни?

- По време на проверките се установява, че големите администратори като общините, НАП, НОИ, които държат големи масиви на лични данни, поддържат едно добро ниво на защитата им. Лично аз съм участвала в проверки на застрахователно дружество и още едно от публичния сектор - които имаха изключително високо ниво на системи на защита.

- Къде са най-честите злоупотреби?

- При нас всеки сигнал или жалба пристига с твърдението за злоупотреба, но в немалко случаи се установява, че това не е така. Уважени жалби имаме в повечето случаи срещу частни дружества - за незаконосъобразно използване, разпространение и предоставяне на лични данни. Когато данните се предоставени за една цел, но са използвани от дружеството или работодателя за някакви други цели.

- Какво показват вашите проверки за съхраняването на чувствителни данни. Имате ли сигнали за изтичане на такава информация?

- От една страна, предварителните проверки за чувствителни данни много затрудниха администрацията на комисията, в тяхното осъществяване се разходва много голям административен ресурс. Но положителното е, че проверяващият екип отива на място, при администратора и прави преглед на нивото и вида защита на регистрите с лични данни. Според Наредбата за минималното за ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита, издадена от комисията, ако регистърът е на хартиен носител, защитата на информацията е една, ако е на електронен носител - друга.

- Има ли проблем със злоупотреба на данни за здравословно състояние, сексуална ориентация, етнически произход?

- Не са много като обем тези жалби. В края на миналата година постъпиха две жалби относно разпространяване на чувствителни данни за здравословно състояние, които са в процес на разглеждане. В едната твърдят, че злоупотребата е от страна на частна фирма, а в другата - от страна на частен университет.

- Имат ли право работодателите да обработват чувствителни данни за здравословния статус на работниците си. В някои договори се изисква задължително деклариране на социално значими заболявания като СПИН, туберкулоза?

- Доколко нормативната уредба по Кодекса на труда и по Наредбата за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, регламентират изискването само за едно медицинско удостоверение за работа, повечето работодатели изпълняват това свое задължение. В средата на миналата година имаше подадени голям брой заявления за регистрация на посреднически фирми за наемане на работа в чужбина. В зависимост от изискването на работодателя в другата държава и в зависимост от професията, като например готвачи, моряци, се изискват допълнителни изследвания. Тези документи се предоставят от лицата само при изричното им съгласие. Ако за професията няма специфични изисквания, работодателят не би следвало да изисква такива данни.