Ако чиновниците можеха да измислят наново тази страна, тя би изглеждала по съвсем различен начин. На първо място в нея нямаше изобщо да има граждани, които всячески да смущават спокойствието на държавните служители. Именно гражданите се мотаят по пътищата, когато вали сняг, и създават главоболия на някои агенции и министерства. Пак те си пускат парното, когато температурите паднат под нулата, та свършва горивото на "Топлофикация" и тя трябва да се разправя с куп аварии. Пак те претендират да получават болничните си в разумен срок, а не след месеци чакане и нервират Националния осигурителен институт. А най-вредни са онези граждани, които решат да си търсят правата. Ето това вече докарва всякакви чиновници до истерия. Те са просто потресени, че някой иска да си прекъснат отпуската в критичен момент, че някой може да претендира за обезщетение за несвършена работа или пък да иска промяна на очевидно идиотска система за обслужване.

Последният пример за това е реакцията на шефа на НОИ Йордан Христосков на жената, която успя да осъди института, че е чакала 63 дни обезщетението си за болест. Той първо разкритикува нея и журналистите, че му създават проблеми. После в прав текст обясни, че няма как да изпълни съдебното решение парите да се превеждат до 3 дни. А накрая обобщи, че всъщност проблем няма, защото с решението на съда всякакви срокове за изплащане на парите са отпаднали. Така може да мисли само чиновник, който очевидно не си дава сметка, че е сложен там, за да обслужва гражданите, и че всъщност оперира с техните пари. За него липсата на всякакви срокове да си свърши работата е манна небесна. А гражданите... Те просто



ще трябва да преглътнат още една подигравка с правата им.



Но това едва ли трябва да ни учудва, защото драмите с болничните не са от вчера. Вече една година държавата е залята с жалби срещу въведената на 1 януари 2007 г. система за изплащане на обезщетенията за болест и майчинство, но никой не се трогва. Макар че дефектите бяха ясни от самото начало и не са се променили до днес.

Болните редовно получават парите си с огромно закъснение и са принудени да вземат заеми, за да купуват лекарства. Да не говорим за всички останали условия, които трябва да изпълнят, за да се доберат до полагащите им се по закон пари - - да си открият банкова сметка или да вземат от банката потвърдителна бележка, че посочената сметка се води на тяхно име, да попълнят огромна документация, да се молят да случат на съвестен работодател и грамотен лекар и т.н. Три месеца социалният министър Емилия Масларова и НОИ обясняваха, че всички трудности и недоразумения ще се преодолеят и че е нужна само разяснителна кампания, за да си дойдат нещата по местата.

През март обаче, когато статистиката показа, че 18% от болничните са върнати, дори НОИ прозря, че проблемът няма да се оправи само по метода на внушението. Но и това не го накара да помисли за промяна.



Просто бе намерен друг виновник - работодателите.



Именно те бавели подаването на документите на служителите си в Националната агенция по приходите. Те не изпълнявали задълженията си по проверка на всички обстоятелства в болничния лист и са причината за грешките. Пак те отлагат до последния момент начисляването на заплатите, което съответно забавя и изплащането на болничните.

Работодателите от своя страна припомниха, че от самото начало са критикували новия ред, който ги натоварва с излишни отговорности. Те категорично отказаха да се посветят на административно-медицинска дейност и да контролират правилно ли са написани болничните листове на служителите им. И протестираха срещу огромния обем от документи, които се изискват. "Защо всички документи да преминават през работодателя?! За него е важно само да знае, че служителят му наистина е болен. В същото време лекарите, които издават болнични, се отчитат в НЗОК. Това означава, че НОИ директно може да си получава информацията от там. Така единственият ангажимент на бизнеса ще е един път в месеца да подава бройката на болните", мотивираха се преди време от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. И припомниха, че според нормативната система, ако една администрация е получила информация, то друга служба не трябва да я изисква от гражданите или фирмите, а следва да си я намери по служебен път. "В момента цялата административна работа се върши от работодателя. Какво прави НОИ тогава, след като там са назначени 400 нови служители, за да вършат тази нова дейност?!", логично попита Румен Обрешков от асоциацията.

През април м.г. все още имаше хора, които не бяха получили обезщетенията си за боледуване през януари. И те не трогнаха кой знае колко чиновниците. Но по форумите вече упорито се понесе съмнението, че



"забавените" пари стоят в определени банки



и върху тях всеки месец се трупат лихви, които пък отиват незнайно къде.

След това на мушка бяха взети лекарите. От НОИ заобясняваха, че джипитата попълвали грешно болничните листове, бъркали жените с мъже, предписвали по-дълъг период на болничен от законовия и пр. Отвори се и друга "пробойна" - десетки майки получиха със закъснение обезщетението си за гледане на болните си деца, защото докторите масово забравяли да приложат към болничния лист декларация от родителя, че в семейството няма друг свободен човек, който да се грижи за болното дете. Заговори се и за строг контрол по издаването на експертизите за болничен лист. Напразно...

Недоволството стана толкова голямо, че в средата на годината НОИ, здравното министерство и НАП уж се договориха да предприемат действия за облекчаване на процедурата по изплащане на болничните. Дори бе сформирана и работна група. Но и до днес конкретни промени в наредбата за болничните, които да улеснят изплащането на обезщетенията за болест и майчинство, няма.

Затова, съвсем естествено, отчаяните граждани стигнаха до съда. Който в случая застана на тяхна страна. И въпреки твърдото убеждение на НОИ, че проблем няма, нищо чудно



и други ощетени да си потърсят правата и да осъдят държавата.



В крайна сметка нали същата тази държава им прибира като по часовник осигурителните вноски.

А всъщност нещата можеха да се развият по съвсем различен начин. Например - първо трябваше компютрите на НОИ и на лекарите да се свържат в една система и едва след това да се премине към новия ред на изплащане на болничните. Можеше да се измисли и по-бърз начин, по който НОИ да информира работодателите за констатираните нередности с документите, а не чрез писма по пощата. Нали иначе институтът не спира да се хвали с безбройните си сегашни и бъдещи електронни услуги. Можеше, разбира се, да се налагат санкции за работодателите, които не подават данни в персоналния регистър на НАП. И за лекарите, които попълват некоректно болничните листове на пациентите си. А не вечно наказаните да са гражданите. Можеше, но не стана.