"Опиум за народа" е определение на религията, дадено от Маркс в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.: "Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа". То се опира на две понятия, използвани предимно в положителен смисъл от тогавашните либерални мислители - опиум и народ. Определението следва традицията на Просвещението, което осъжда злоупотребата с народната вяра в божествената справедливост така, както осъжда и злоупотребата с опиум извън медицинското му приложение да притъпява болката при операции и тежки болестни състояния. Със сигурност е заемка от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му относно лечебните свойства на религията. "В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра." В този смисъл определението съвсем не е така отрицателно, както обикновено се мисли. И религията, и опиумът са оправдано добри, но стават неоправдано зло, употребят ли се свръхмерно като единствено средство за обясняване и решаване на действителни проблеми - опиумът за страдащия човек, религията за бедстващия народ. Поради което трябва да бъдат ограничавани в разумни дози и използвани в краен случай.

Какво е "дрога за властта" пък всеки може да си представи и без случая "Куйович" в днешния популярен смисъл на съставящите го думи -



и дрогата, и властта са нещо предимно зло,



макар да е несъмнено, че опиум и дрога са едно и също, както донякъде едно и също са народ и власт. Дотам, че всеки опиат да дрогира и всеки народ да овластява. Особено пък в условия на демокрация като нашата, в чиято конституция е отбелязана традиционността на народното вероизповедание, а политическата й стабилност е невъзможна без помощта на подозирани в наркотрафик хора. Техните офиси се освещават пък от висшия клир, рождените им дни се посещават от висши управленци, венчавките и кръщенетата им стават в големите храмове и дори тленните им останки почиват покрай манастири, зографисани с волни пожертвования на тъй скръбно почившите - най-често след убийство от неизвестен извършител.

Затова "Опиум за народа, дрога за властта" е точно обобщение на седмиците, белязани както от християнизирани езически празници, така и от властово суетене около наркоскандали.

Но това е изобщо и в известен смисъл класика. Тия дни опиумът за народа и дрогата за властта се явиха и в частност: народът - с един негов представител; властта - в нейната четвърта ипостаса, медийната. Пак класически ето така:

"Казахте, че носите до сърцето си Николай Чудотворец...", подхвърля Канна Рачева от bTV и Николай Димитров, единственият спасил се по чудо от злополучната "Ванеса", отговаря: "Тази икона е винаги с мен още от първото ми плаване, от 16 януари 1983 г. Тя ми е подарък от моя дядо, също Николай. На него пък му е подарена от неговия кръстник. От 100-ина години е в нашата фамилия. Тя ме е запазила. Винаги съм си казвал: "Абе, нека да ми даде просто някакъв знак, колкото и да звучи така светотатски, нека да ми даде някакъв знак, да почувствам наистина, че има нещо, тази сила. Не че няма свръхестествени неща край нас, но повече от това доказателство просто не може да се даде".



Прав е морякът, както са прави и роднините му да вярват,



че молитвите им са помогнали за чудотворното спасение - в ледената вода никога не е излишна една икона, както и в чашата с горчилка е добре да има няколко капки духовен опиум. Затова и Николай, и близките му продължават да се молят за останалите моряци - състрадателно и смирено, без да могат да изразят напълно радостта си от такова пряко доказателство, че има Бог, Който ги е чул и изпратил светията към студените води на Азовско море. Така сигурно са се молели и още се молят роднините на другите моряци с плахата надежда, че те чакат на някой замръзнал плаж, в някой сух плот своя свръхестествен спасител. И пак ще има добра новина, която ще бъде придружена с интервюта и снимки, не само с краткото съобщение, което мина покрай посрещането на оцелелия - "Пристигнаха ковчезите на загиналите моряци". Може би те не са се молели, нямали са икони до сърцето или не са вярвали достатъчно. Божа работа...

Толкова за опиума. Добре, но къде е дрогата? Няма да мога да ви кажа, както и никой няма да ви каже, защото никой от овластените не пита, преди да се оправдае: има следствена тайна, съставят се парламентарни комисии, търсят се средства за спасителни операции, прехвърлят се отговорности, чака се да извадят "Ванеса", така както извадиха и "Хера". И се завърта до несвяст цикълът на обещавани разкрития, в които всеки конкретен въпрос изчезва в очакването на оня, който ще има смелост да го зададе, а след това и да му отговори. Засега го няма и все повече крепне усещането, че само Бог може да ни спаси от тая дрогирана с оправданията си власт.