|
| Христо Карастоянов |
После обаче се случи нещо, което ме втрещи и което би трябвало отведнаж да ни отвори очите най-малкото за това какво значение и какъв резултат може да има една стачка тук, и една стачка там - където синдикат не е празна дума, а е дума-страшилище за власти и работодатели.
"Холивудската федерация на чуждестранната преса обяви официално в понеделник вечерта, че отменя тържествената церемония по връчването на своите награди "Златен глобус", съобщи Франс прес. Лауреатите на премията ще бъдат обявени на пресконференция" - и край на цитата.
На пръв поглед - същата работа: какво толкова...
Тази информация обаче означава много. Церемониите по връчването на "Златен глобус" имат 65-годишна традиция и прекъсването й за млада и напориста нация като американската си е направо шок. За тях всичките тия глобуси, грами, еми и оскари са национална гордост, а връчванията им - почти всенародни празници.
И ако и това е по-скоро емоционалната страна на въпроса, то нека само се опитаме да си представим какво губи организационният комитет... Достатъчна е една дума: реклама! Огромни пари. Помислете си какви загуби от пропуснати реклами означава това прекъсване. Нямам представа, естествено, но сто на сто не са само рекламите...
Там, където има някакъв установен порядък, и стачките означават именно стачки. У нас 2007 година мина под знака на учителската тъй наречена стачка, но някой да може убедено да отговори на въпроса: как завърши тя? Какво постигна? Какво въобще стана, освен че децата подивяха от скука и ходеха да поркат бира по капанчетата? (Тази седмица представители на синдикатите признаха с половин уста, че никаква не са я свършили...)
В английския стачка (strike) е свирепа дума. Тя наистина означава много. "Удар", хем с всичките кръвопролитни производни. "To strike to the heart" например значело да му забиеш на някого нож в сърцето, което и стана с организаторите на печално провалените церемонии сега.
Киното и телевизията в САЩ са вероятно най-мощната индустрия след военната и след фармацевтичната.
Там парите са огромни. Но и редът е железен
И щом Гилдията на сценаристите каже "Не!" - ударът е финансов. Спират сериали, спират киностудии, където минутата понякога се равнява на хиляди долари. Отгоре на всичко към стачкуващите "драскачи" от началото на януари се присъедини и Гилдията на актьорите. На 4 януари актьорската организация обяви намерението си да бойкотира церемонията по връчването на глобусите. Остава сега същото да се случи и в края на февруари на оскарите и картинката да е пълна: някой може директно да фалира...
Не знам какво загуби работодателят на учителите от досадната им стачка, както не ми е ясно и какво спечелиха няколкото синдиката, които я организираха. Че загубиха децата, то е ясно, но оттам нататък - мъгла, като с всичко, което се случва в България. Учителите пари не спечелиха, което всеки можеше да им го каже още като си извадиха пионерските барабанчета, но затуй пък загубиха и малкото обществен авторитет, дето им беше останал напоследък.
(Според някои тука май е приложено едно друго значение на strike - "to strike hands", нещо като "да си ударим ръцете"; дето викат по нашия край, "дай ми еди-какво си и - на ми ръката". Ама не ми се вярва де: не са такива хора нашите синдикалисти, нали?)
Не е въпросът в стачките - техните и нашите
Не е и в мащабите, с които се забиват ножовете, тоест какви са пораженията, финансовите, тоест.
Въпросът е, че тук всичко е някаква имитация на нещо си.
И като е имитация, по дяволите, то има ли някакъв смисъл от това? Христо Минчев - Пилето може и камион да ти изимитира, ако поиска, но не е камион, а артист. Не можеш да си докараш дървата с Христо Минчев - Пилето; можеш само да се посмееш на имитациите му. Ако ти е до смях, разбира се.
Полза че няма - ясно, но смисъл, смисъл има ли?
снимката 
Курницi умирают рано ... 
