Ако се вярва на сметките на общината, най-чистата пътна артерия в София през 2007 г. е била улица "Бъдеще". В случай че я чувате за пръв път, намира се в "Суходол". За ръчното метене на тази улица на хартия са заделяни 40 661.28 лева на месец - при общ бюджет на целия район "Овча купел" (в който попада) от 51 026.08 лв. на месец. Невероятната сметка става възможна с цената на странна грешка - улицата е посочена с обща площ от 450 000 кв. м при реална площ на пътното платно 2295 кв. м.

Умножена по 12 месеца, тази сума превръща район "Овча купел" в абсолютен рекордьор по ръчно метене сред столичните квартали. Тя води до съставяне на фалшив бюджет за лятното улично почистване на един от концесионерите - "Волф", и грешна обща сметка за разходите на общината.

По всяка вероятност тази грешка е останала само на хартия. Тя обаче не е единствената и е показателна за това как общината изготвя ежегодната задача за концесионерите - кои улици да чистят, как и за колко. Условието на задачата няма нищо общо с логиката и изобилства от абсурди. Призна го дори и кметът Бойко Борисов, когато изненадващо върна за преработка сметките на екипа си с аргумента, че работата се възлага без ясни правила. Какви са проблемите и какво получават от общината гражданите срещу заплащането на такса смет?



За такса смет и справедливостта



Нека преглътнем (било то с усилие) правото на грешка при изчисленията и погледнем към логиката на разпределение на събираната от всички граждани такса смет. Гражданите дължат различни суми, но на равно основание - 2 промила от данъчната оценка на имота им. Тъй като все още сме социална държава и не приемаме кварталите с по-скъпи имоти да бъдат по-чисти, а по-бедните - мърляви, парите се събират накуп в общината, без да се отчита кой район е платил повече. Оттук те се разпределят веднъж между трите концесионера и втори път - между чистените от тях квартали.

За първото някакви правила съществуват. Според анекси в концесионните договори "Чистота София", която държи повече квартали, получава 53% от парите, "Волф" - 26%, а "Дитц" - 21%. Шефът на Столичния инспекторат Гален Ганчев твърди, че процентите са определяни пропорционално на площта на районите, за които концесионерите отговарят. Макар и ясна, тази схема е само условно справедлива за гражданите, защото концесионерите работят по различни ценоразписи. Това е един от аргументите за необходимостта от уеднаквяване на цените на трите фирми, собственост на едно и също юридическо лице.

При разпределянето на парите за чистота по квартали правилото "пари спрямо площ" внезапно спира да важи. Няма никакъв обективен критерий как общата сума на концесионера X да се разпредели между чистените от него райони. Тук решението колко и как да се чисти се взима от Столичния инспекторат в зависимост от наличните пари и практиката от предходни години. Това води до куп недоразумения и прави на практика невъзможно аргументираното обяснение на предлагания обем услуги.



Какви изкривявания роди липсата на правила



в първоначалните и върнати за ревизия сметки на общината?

От инспектората твърдят, че се опитват да разпределят парите по отделните райони в зависимост от големината на уличната мрежа в тях. Уви, тези опити досега явно са били неуспешни. Това е особено видно при перото за лятно улично почистване. Така например район "Подуяне" разполага с близо 1.1 млн. кв. м. улични платна и 438 хил. кв. м. тротоари. За почистване им са заделени 32 285 лв. на месец, или с 1 лев трябва да бъде осигурена чистотата на 47 кв. м. За сравнение в район "Средец" с 1 лев на месец трябва да бъде осигурена чистотата на 15 кв. м., в район "Възраждане" - на 22 кв. м. Казано иначе, район "Подуяне" ще е най-мръсен и ще се чисти най-малко, а в случая с най-добра чистота ще е район "Средец".

Тук обяснение за разминаването може да се търси в деленето на улиците на три вида - такива с масов градски транспорт, артерии с обществена значимост и вътрешноквартални улички. Така ако район "Подуяне" има малко улици с масов градски транспорт и много вътрешноквартални, може да получи по-малко пари, защото общината е решила, че големите улици трябва да се чистят по-често. Числата обаче опровергават и този предполагаем модел. Така например на територията, за която отговаря концесионерът "Волф", има 2.575 млн. кв. м. улици и тротоари с масов градски транспорт. От тях на район "Младост" се полагат 31%, но парите за чистенето им са 25% от общото перо на концесионера за този тип артерии. В район "Триадица" улиците с обществена значимост са 29% от общата площ, а заделените пари са 44% от наличните.

Всичко това води до



напълно неразгадаеми обеми на осигуряваните услуги



в отделните райони. Така например в "Средец" улиците, по които минава градски транспорт, тази година ще се метат 31 пъти в месеца, тези с обществена значимост - 16 пъти, а вътрешнокварталните улички - 8 пъти в месеца. За "Подуяне" числата са съответно 22, 8 и 1. Трета е реалността в "Младост" - 22 срещу 9 срещу 5, четвърта в "Люлин" - 31 срещу 8 срещу 1.

Сходна е ситуацията и при други дейности като машинното метене на улиците или миенето. Вътрешнокварталните улици в "Люлин" ще се мият 0 пъти в годината, за разлика от тези в "Младост", които ще си позволяват лукса веднъж годишно. По големите улици на район "Триадица" машини ще минават да метат веднъж на месец, в "Красно село" - 10 или 20 пъти месечно. От задачата не става ясно защо малките улични кошчета в район "Банкя", "Красно село", "Възраждане" трябва да се вдигат 2 пъти на ден, а в "Изгрев", "Лозенец", "Младост" (с няколко изключения като Окръжна болница) и др. - само по веднъж; няма обяснение защо едни райони имат увеличение на бюджета спрямо 2007 г. и т. н. А ако имаше ясни правила за всичко това, необходимостта от фиксиране на проценти в договорите на концесионерите не би съществувала.

В годишната задача



не липсват и други недоразумения



Така например в план-сметките за зимното чистене е заложена услуга, която реално не се извършва от концесионерите - машинно метене на сняг. За сметка на това няма ценоразпис за избутването на снега със снегорини. Общината и концесионерът са решили, че двете услуги могат да се приравнят и ценоразписът за машинно метене на сняг се прилага за избутването му с машини. Еднакви ли са реалните разходи за двете дейности, никой не знае. Смехотворно е и понятието лятно улично чистене, в което влизат метенето и миенето на артериите. Парите за това лятно чистене се залагат за 12 месеца в годината. Тук общината поне може да смени заглавието на таблицата и да уточни какво се случва при неусвояване на парите.

Че сметките на общината са стъкмистика, ясно се видя и при планираните средства за зимно чистене през 2008 г. Парите са почти удвоени - от 7 млн. през 2007 г. на 13 млн. през 2008 г., и от общината твърдят, че с тях ще чистят два пъти повече артерии. В същото време в годишната задача са заложени толкова декари улици, колкото и през 2007 г., а двойното увеличение на парите е постигнато чрез залагане на два пъти по-голям брой снеговалежи - 20 вместо 10 за миналата година.



Добри новини



Именно липсата на справедливост при чистенето на различните райони бе основната критика на кмета Бойко Борисов. Така общината ще се опита да направи сметката повторно, като тръгне по обратен път. По всяка вероятност експертите ще заложат еднакъв като процент обем на различните услуги по райони и ще умножат площта по цените на концесионерите. Така гражданите на София няма да страдат от различните тарифи на трите фирми, но пък крайната сума вероятно ще е нереалистично висока и ще трябва избирателно да се реже. От общината обещаха и да поискат доказателства от концесионерите, че разполагат с достатъчно техника и работна ръка, така че да усвоят парите. За пръв път от няколко години трите фирми трябва да представят и инвестиционен план.

Ще успее ли общината да състави логична задача за чистенето на града, предстои да видим. По всяка вероятност липсата на време ще затрудни изготвянето на стабилен модел. Докато това не стане, ще сме свидетели на традиционните магии около чистенето на града, било то следени от GPS-система.