Будни граждани се загрижиха покрай посещението у нас миналата седмица на руския президент Владимир Путин за цивилизационния избор на България. Да напомним какъв е той: отказ от комунизма в полза на капитализма и завой от Изтока към Запада.

Комунизмът се основаваше на известната формула на Ленин, че е съветска власт плюс електрификация. Капитализмът за нас е точно обратното, т.е. нито съветска власт, нито електрификация. Откакто излязохме от съветската орбита преди близо две десетилетия не построихме със западна помощ нито един голям енергиен блок, но под натиск от ЕС загубихме половината си ядрени мощности, а от тази година може да загубим и тецовете си. Всички са "рожби на българо-съветската дружба" и затова на западняците не им е мъчно за тях. Не им е мъчно и на онези български политици, които ги жертваха в присъединителните преговори с ЕС, без да си направят труда да искат разсрочка поне до изграждането на нови мощности с европейско и американско участие. Имената им се знаят, но не е излишно да се напомнят: Иван Костов и Надежда Михайлова, задраскали първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй", за да си облекчат задачата да започнат преговори с ЕС; Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Меглена Кунева, отписали трети и четвърти реактор, за да приключат набързо и без мисловни напъни същите преговори; бившата екоминистърка Долорес Арсенова, която в тандем с Кунева обрече на затваряне българските тецове и една трета от индустрията ни поради несъвместимост с еконормите в ЕС.

Като направи своя цивилизационен избор, България не можеше изведнъж да скочи от развития социализъм в развития капитализъм и затова



вместо към Запада зави към Юга,



където се изгражда капитализъм от доцивилизационната епоха - без електричество и без душевни терзания за правилния избор. Енергийните сделки, които бяха подписани при посещението на Путин, ни върнаха в играта, каза президентът Георги Първанов, имайки предвид, че България не можеше да получи достойно място в Европа с капитализъм от африкански тип. Едва ли ще се наредим сред цивилизованите народи, ако разчитаме на компютри с манивела, каквито се правят за някои пустинни племена.

Може да е парадокс, но ако Русия не беше подпряла енергетиката ни със сделката за АЕЦ "Белене", България щеше да изпадне от европейската квалификация и да влезе в групата на Албания, която светка и гасне през три-четири часа, след като й спряхме доставките на ток поради недостиг за самите нас. Сделката за "Белене" е изгодна, защото никой не предложи по-добра. Тя има само един голям недостатък - закъсня. Цената на електричеството у нас, която е вече колкото във Франция, където заплатите са 10 пъти по-големи, вероятно ще надскочи още тази година средното европейско равнище, защото в нея ще започнат да се калкулират и глобите, които може да ни наложи Еврокомисията заради просрочване на поети ангажименти. България не може да се вмести набързо нито в квотите за въглероден двуокис, нито в нормите за очистване на серния двуокис от тецовете. Дори при изграждането на "Белене" да издигнем познатия лозунг "Петилетката - за три години!", пак ще платим, че са ни управлявали некомпетентни и безотговорни политици.



Русия ни вкарва в европейската игра



и чрез газопровода "Южен поток". Той е предназначен не за България, а за Италия и Централна Европа. Изборът на трасето показва, че Москва е запазила някакво доверие към нас, защото иначе щеше да ни заобиколи като балтийските републики и Полша с проекта за северния газопровод. Техният проблем е, че слагат политическата си омраза към Русия пред икономическите си отношения. Както Германия си уреди руски природен газ през Балтийско море, така щеше да си го уреди и Италия през Турция и Гърция, но може би щеше да й струва по-скъпо при избор на по-дълго трасе.

Вярно е, че Европа се стреми да разнообразява източниците си на енергия, за да не се поставя в зависимост от един доставчик, но България няма вина, че проектът "Набуко" за доставка на каспийски газ не напредва. Тя отдавна се е съгласила да му осигури трасе, макар и да не е ясно дали западният консорциум ще й даде 50% от собствеността на тръбата на нейна територия, както се съгласи "Газпром". Във всички случаи обаче след сделката за "Южен поток" България ще има по-силна позиция да иска същото и от "Набуко". Но руски газов бос отбеляза, че не може да се прави сравнение, защото "Набуко" е опера от Верди, а "Южен поток" е газопровод. Такова е положението в момента и Брюксел не би трябвало да ни укорява.



Най-ценният капитал,



който прави България интересна за Запада, е нейното географско положение. Днешните политици нямат никаква заслуга за него, защото го дължим на хан Аспарух. Този капитал е ценен, защото прави връзка между Запада и Изтока. Губим го, ако разбираме цивилизационния си избор като скъсване с Изтока. Затова България трябва да се стреми да привлича, а не да пречи на проектите за европейски енергийни и транспортни магистрали. В този смисъл дори потенциално опасният за природата петролопровод Бургас-Александруполис повишава регионалната значимост на страната. Друг е въпросът, че тя трябва да постави много високи изисквания за чистотата на терминала в Бургас и да преговаря не по начина, по който безгрижно отмяташе преговорни глави с ЕС.

Как да правим обаче бизнес с Русия, след като тя не се вмества в нашите представи за демокрация? И тук може да ни помогне нашият нов цивилизационен избор, като следваме примера на най-големия си съюзник - Съединените щати. Преди седмица президентът Джордж Буш бе на посещение в Саудитска Арабия, за да й предложи голяма сделка за оръжие. Той пропусна да запита саудитския крал как спазва човешките права. Там още режат глави по площадите, както е било и по времето на Пророка. Очевидно Буш не мисли, че може да оправи целия свят. А щом той не може, едва ли България ще успее. Политическите идеали водят към бъдещето, а търговските сделки - към настоящето.

И накрая,



като теглим чертата



на цивилизационния си избор, установяваме следното:

- Повод за посещението на руския президент Владимир Путин в България бе 130-годишнината от Руско-турската освободителна война, но главната му цел бяха трите енергийни проекта и с това ще се запомни;

- Преди три месеца на посещение в България бе френският президент Никола Саркози. Повод бе награждаването му заради освобождаването на българските медици в Либия. Главната му цел бе сделка за продажба на четири корвети. Ако тя се осъществи, нашият военноморски флот ще се модернизира и ще се създадат хиляди работни места в корабостроителницата във Варна, но на висока цена. С това ще се запомни гостуването на Саркози;

- Преди шест месеца у нас бе американският президент Джордж Буш. Повод за посещението му нямаше. За какво дойде - не се разбра. Българската посланичка в САЩ Елена Поптодорова обясни пред в. "Сега", че не е нужно да се търси повод и цел на посещението, защото вече сме съюзници и е нормално да си гостуваме периодично. Вярно е, че идването на президента на най-богатата държава е висока чест, но никакъв спомен не ни остана от нейното богатство. Ако беше Мадоната от Фатима, щеше да ни е достатъчно, че се е явила и вечно да си спомняме това събитие. Нима нашият цивилизационен избор има само духовно измерение, а за материалното си благополучие ще се връщаме все там, откъдето си тръгнахме? Надеждите май бяха други.