Не е вярно, че корупцията е тема табу за висшите етажи на властта. Говорят хората, как да не говорят. Оня ден министърът на регионалното развитие Гагаузов благо разясни, че няма нищо нередно шефът на фонд "Пътища" Веселин Георгиев да даде 120 млн. лв. държавни пари за ремонт на пътищата на брат си. И премиерът Станишев е човек широко скроен за тая работа - той даже похвали министерските воаяжи до Монако, след които спонсорът на масрафа (федерацията по мотоциклетизъм) получи 3.9 млн. лв. от бюджетния излишък. Виж, Емилия Масларова е друг случай - тя не говори, ами направо крещи срещу корупцията. На разкритията преди време, че мъжът й е взел 5 млн. лв от подопоченото й министерство, тя истерично заплаши да не си отвори устата и да разгласи какъв бизнес въртели разни съпруги...

Че Масларова или някой друг ще си отвори устата, нас, некорумпираното гражданство, не ни топли. Много



хора с информация говорят, но ефект няма -



ни прокуратура, ни полиция се трогват. Дори разкритията на зам.-шефа на полицията в Разград Тодор Димов не попречиха на Валентин Петров да бъде назначен за главен секретар на МВР. Добре, може да не са разкрития, а само подозрения. Но точно в разгара на този скандал по света се развихри друг, сякаш симетрично да покаже колко далеч сме от цивилизацията - шефът на Интерпол подаде оставка не поради доказани обвинения в корупция, а само поради съмнения. Но има ли смисъл да правим паралели толкова надалеч - поради същата причина оставки хвърлиха министри в Румъния и Албания, а в Латвия си тръгна цялото правителство. А като стана дума за нашето МВР, представете си следната ситуация: министерството получава сигнал, че в друго такова - примерно на регионалното развитие, се въртят крупни роднински далавери, и предприема разследване! Невероятно за европейска България, нали!?

Властта у нас отдавна е показала, че тя проблем с корупцията няма. Костовата фраза от едно време - "Всички сме братовчеди", днес е еволюирала в отегчение и безразличие. "Заради мен брат ми без работа ли да стои?", пита лежерно Георгиев. "Мъжът ми има право на работа", реди между другото и Масларова. "Заменките не бива да се демонизират", казва невъзмутимо и шефът на горите Стефан Юруков, който, докато не беше на поста, громеше "тази порочна практика". Други "отличници" - Кабил и Близнаков, със залпове от корупция да ги обстрелваш, не трепват, ами се радват. На какво разчитат тези хора? Ами не само на факта, че



никога няма да бъдат наказани от закона



Но и на обстоятелството, че дори и най-големите корупционни скандали в България са от ден до пладне. Ще попишат малко вестниците, ще се повълнува малко опозицията и толкова. После Ивелин Николов ще излезе, ще подмине Гагаузов, Овчаров, Куйович и Пеевски и бодро ще каже, че БСП тръгва на война с корупцията. И нито грам обществено възмущение няма да се стовари върху тази лъжа, която при такъв чадър над корупцията причинява не просто политическо, но и физическо отвращение.

А липсата на обществената нетърпимост е водещ фактор, който стимулира корупцията. Знаем, че властта е корумпирана. Но май обществото достатъчно търпи, а търпението е част от корумпираната политико-икономическа олигархия.

Първо, кой трябва да не търпи. Това със сигурност не е редовият гражданин, който работи по 10 часа, още 3 се блъска в задръстванията, а докато си почива, наглежда децата, че то на корупция и тарикатлък още в училище се научават. Какво да прави този гражданин - протест ли да организира, стачка ли да направи, камъните ли да вземе...? Гласува от време на време, но ефект - никакъв. Преди разчиташе на ЕС, сега един Байърли му остана, но и той няма да свърши работа, след като Мистър Клийн - премиерът Станишев, дори Буш не послуша и не ги "почисти". Най-много да се излее пред Юлиян Вучков или по електронните форуми, което и прави. Но той няма тази обществена сила.



Обществената сила е в "обществениците",



които незнайно по какви пътища през последните 18 години си спечелиха статут на говорители на "съвестта на нацията". Да ги няма тези говорители, да им простим, че мълчат, но те не мълчат - по какви ли не въпроси се изказват, като почнем от "Баклава"-та, минем през вечната тема "българинът - първият европеец" и стигнем до треньора на националния отбор по футбол. Много хора не спират да говорят, но нищо не казват. Най-малко пък за потресаваща корупция. Къде е родолюбивият и честен Гранитски да скочи и да се възмути от Гагаузов? Къде е Божидар Димитров, да пита приятели си Бойко Борисов как така софийските концесионери ще получат нови 5 млн. лв. за добре почистените улици? Примерите са произволни.

Но приспани са и десетките сдружения срещу корупцията. Кой ли в България не се е сдружавал срещу нея - граждани и селяни, журналисти и спортисти..... Но



корупцията си върви, а тия кучета -



пазача на демокрацията даже и не лаят. Ами точно те са тези, които трябва постоянно да "ръфат" властта за корупцията. Защо ли поне една неправителствена организация не се възмути от връщането на Пеевски? Но как да се възмути, след като на една такава организация почетен председател е Милен Велчев. Примерът пак е произволен.

В един областен град преди едни избори един кандидат-депутат от управляващата партия реши да направи сдружение срещу корупцията. Покани разни "общественици", "хора с буден дух", "непримирими". Сдружението бързо получи институционална подкрепа и финансиране, което "обществениците" разделиха с честния депутат. После раздадоха щедри интервюта срещу рушветите и бюрократичната администрация.

Такава е борбата срещу корупцията у нас. Каквато е властта, такова е и "гражданското общество". Корупцията осигурява комфорт на всички.