Учудваща е способността на българската нация да изпадне в конфликт и раздвоение дори по повод на икономически събития, които във всяка друга страна щяха да качат борсовите индекси и показателите за стопанска активност с десетина процента. Разглеждани от позиция на чистия икономически прагматизъм и трите споразумения, сключени по време на визитата на руския президент в София, ще имат сериозно положително влияние върху стопанството на страната. Публичното им отражение обаче налага някаква колеблива и смесена оценка. Изглежда стремежът на медиите уж обективно да отразят разните гледни точки "за" и "против" изигра ролята на усилвател и преекспонира негативни емоции към едни от най-важните национални проекти. Всъщност точно тези три: АЕЦ "Белене", нефтопроводът от Черно до Бяло море и газопроподът "Южен поток" са най-мащабните инвестиции в българското стопанство и от тях очакваме през следващите години по няколко милиарда евро прираст и рекордни годишни обеми на новите капиталовложения в страната. В опитите за омаловажаване и оспорване на тези проекти куца не само аргументацията, но и здравият разум. Изкуствен бе дори



"зеленият" нихилизъм,



който през последните 20 години съпътства абсолютно всеки проект в света. Това са опити за противопоставяне на всяко ново строителство с аргумента, че то задължително ще увреди околната среда. Я на някоя мечка ще прегради пътя, пъдпъдък някой може обиден да напусне естествения си хабитат. Или пък да стане нещо, което отсега не може да се предвиди. Ако се водеха по зеления екстремизъм, хората още щяха да гонят мамутите с камъни и дръвье. По света зелената ярост вече попремина. Дори в Германия, където зелените имаха най-мощна политическа подкрепа, хората разбраха колко е глупаво да се спират новите технологии, които са далеч по-чисти и природосъобразни от вече съществуващите. Например, че модерната ядрена енергетика е далеч по-сигурна и с по-малко вредни емисии от изгарянето на кафяви въглища. Затова се гласят да вдигнат ядрената забрана. У нас този вид екстремизъм е вносен и пресен, та под новата зелената боя прозират ясно политически шарки на вече фалирали и маргинални партии.



Хилави икономически размисли



ни поднасят колегите, които са убедени, че всичко добро задължително идва от запад и обратно: от изтока идат само беди. Аз например категорично отказвам да повярвам, че е икономически неизгоден проект, който добива електричество по 4 ст. киловатчаса, а пък е изгодно да се строят ветрени мелници, от които токът излиза към 20 ст. Ненужен бил проектът "Белене", защото за българската икономика вече сме имали достатъчно мощност, новият АЕЦ се правел само за износ. Само? Всеки износ е жизнено нужен на България, абсолютен европейски шампион по отрицателно търговско салдо. Ялова е и антитезата на тръбата "Южен поток", която щяла да се плати от българския данъкоплатец.



Кой ще плати тръбата?



Не е вярно, че ще платим участието в "Южен поток" от данъци по четири причини. Първо, защото всяко капиталовложение се възвръща чрез цената на произведеното, а после се делят печалби, ако има. Второ, защото без всякакъв проблем новото строителство може да се финансира с кредит (банките с радост кредитират тежки инфраструктурни проекти). Трето, "българско участие" не значи участие на държавата. Инвестицията може да се поеме спокойно от частен капитал - както впрочем е решено италианското участие в същия проект. Четвъртата причина е най-трудно да се разбере: дори 100% от българското участие да се плати от хазната, това не утежнява българския данъкоплатец. От него каквото е могло да се вземе, е взето. От взетото част се харчи от държавата, част се трупа по банкови сметки в чужди банки. Ако т.нар. "излишък" се вземе от там, където плащат символични лихви и се вложи в "Южния поток", българският данъкоплатец печели: рентабилността от газопреносната дейност е по-висока от банковите депозити, а капитализацията на инвестиционния проект ще се мери в пъти (т.е. ако вложим 1 млрд. евро разходи, за да построим газопровода, когато по него текне газ, вложението ни ще струва вече не 1 млрд., а поне 3-5 млрд. евро).



Какво ще каже Европа?



По стар робски инстинкт това е основният въпрос, който вълнува всички - и правителството, и опозицията му. Естествено, че няма всички да са щастливи. Едни ще мърморят, защото тръбата не минала през тях, а през нас, други ще съжаляват, че ни изпускат като пазар, където да изнасят електроенергия. Европейството си е европейство, но сиренето е с пари и затова всеки тегли чергата към себе си. Даже до махленски свади се стига, както в момента германците вдигат бойкот срещу Румъния и Финландия, защото "Нокия" решила да мести един завод от Бохум към северните ни съседи. Защо на България да са забранени икономически изгодните проекти? За да не станем троянски кон на Русия? Хайде стига с глупостите. "Южният поток" минава и през Гърция, Унгария, Австрия и Италия. Ние сме троянски кон, а другите четири - не са. Не е троянски кон и Германия, която още миналата година подписа и "Северния поток", и за вноса на нефт. България щели да я погледнат с лошо око, защото щяла да строи АЕЦ. А с какво око ще гледат на Англия, която има проекти за 28 атомни централи? Истината е, че колкото сме по-бедни и глупави, толкова по-зле ще ни гледат и подритват. Колкото повече се развива една страна, толкова по-уважително се държат с нея.