След кратко зашеметяване заради невероятния размер на загубата от приказката за дилъра мошеник, пропилял на борсата 5 милиарда евро, ни обзема усещането deja vu. Това го преживяхме вече веднъж, нали? Жива и здрава банка, с огромен опит, повече от век история на първокласен трезор, без признаци на финансова немощ изведнъж се сгромолясва с единствен удар отвътре. И през 1995 г. беше самотен дилър мошеник. Ник Лийсън, абсолютно сам, без никой да разбере, бе заложил и загубил на борсата 860 млн. паунда (по днешен курс 1.15 млрд. евро). Загубите криел в тайна сметка номер 88888. Ударът бе смъртоносен за неговата банка. Барингс, най-старият британски трезор, се строполи и бе погълнат от оранжевия холандски лъв ИНГ. За разлика от Барингс в сегашната история



банката ще оцелее



Макар и пет пъти по-голяма, загубата, понесена миналата седмица от Сосиете Женерал, няма да е съкрушителна. Все пак става дума за втория по големина френски трезор, който само за финансовата 2006 г. имаше 5.2 млрд. евро обща печалба, в края на септември 2007 г. обяви 4.3 млрд. текущ резултат, а дори и след срива от последните дни пазарната капитализация на групата надхвърля 60 млрд. евро. Макар и с най-голям сред френските банки обем операции отвъд Атлантика, досега Сосиете Женерал отчиташе скромни загуби от американската ипотечна криза - едва 1.1 млрд. евро. Към 550 млн. евро са загубите й от други американски облигации, всички останали операции са натрупали към 400 млн. потенциална загуба. Дори след като покрие всички, включително последствията от удара на дилъра мошеник, Сосиете Женерал ще завърши годината с 600 до 800 млн. печалба. За случай на враждебна атака, опитната банка вече се е подготвила да вдигне капитала си с 5.5 млрд. евро, а увеличението е гарантирано 100% от гигантите Джей Пи Морган и Морган Стенли. Та по всичко личи, че Сосиете Женерал ще се размине с най-сериозната измама в банковата история само с уплах. А всички дълго ще се чудим



какво всъщност се случи?



Ето каква история ни разказаха досега: Жером Кервиел, на 31 г., бил един от парижките дилъри на банката, назначен да търгува с индекси върху европейски акции. В стремежа си да печели (не за себе си, а за банката) той заложил на повишение на германския борсов индекс ДАКС и купил т.нар. ДАКС-фючъри. В началото на годината ДАКС беше към 8000 пункта. За всеки пункт повишение от всеки купен фючър Кервиел щял да спечели по 25 евро. Обратно, 25 евро на фючър е загубата от всеки пункт спад на индекса. За беда от 3 януари досега ДАКС върви само надолу. За да покрие трупаните ден след ден загуби, Кервиел следвал старото правило на играча на рулетка и увеличавал залога върху същата позиция, докато накрая натрупал 140 000 ДАКС-фючъра. Не помогнало. До 18 януари (когато надушили измамата) ДАКС стигна 7400 пункта - 2.1 млрд. евро загуба. Докато банката успее да продаде губещите фючъри на Кервиел, ДАКС падна до 6400 пункта - от ликвидирането на губещата позиция банката е загубила малко под 3 млрд. евро. На въпроса



как е възможно



един единствен дилър, действащ съвършено сам и без съучастници, да натопи банката в позиции на сума 50 млрд. евро (над 10% от всички управлявани от групата активи!), от Сосиете Женерал обясняват, че Жером бил твърде ловък, бил работил преди в бек-офиса (оперативното счетоводство) и мидъл-офиса (отдела за текущо следене на позициите и риска), знаел контролните процедури и ги избягвал. Той прикривал своя залог, като симулирал продажби на ДАКС-фючъри на фиктивни клиенти. Така откритите му позиции измамно се закривали, та никой не могъл да ги види седмици, може би месеци наред. Обяснението е шито с бели конци. Едно от първите правила, които студентите банкери научават, е "принципът на четирите очи", т.е. че нито една банкова сделка не се сключва с един, а минимум с два подписа, дори за 5 лв., а не за 50 млрд. евро да иде реч. Кой е потвърждавал покупките на Кервиел? Друго правило: всеки дилър има установен позиционен лимит, максимална сума, до която може да търгува. Жером Кервиел имал лимит от 20 млн. евро. Как е успял да го превиши 2500 пъти, без нито една от контролните системи да го усети? С контрол на риска в Сосиете Женерал се занимават 2000 души! А най-сериозната дупка в историята повдига въпросът:



Кой е осигурявал покритието?



Кервиел уж криел губещите покупки с фиктивни продажби към клиенти. Да, но това означава, че по сметките, ползвани за скривалище, е трябвало да има покритие - в пари или ценни книжа. Минималната норма на покритие за клиенти е 10%. За да се скрият 50 млрд. евро позиции, е трябвало да има поне 5 млрд. евро покритие. И тях ли е фалшифицирал дилърът мошеник? Ако е можел да го стори, могъл е и да запише 5 млрд. в своя собствена (или на другарче) сметка.



Остават без отговор



най-неприятните въпроси от неприличната парижка история: колко са сигурни банките, щом един дилър сам може да нанесе 5 млрд. евро загуба. Щом тъй лесно се заобикалят контролните процедури, какво пречи на други измамници да завлекат парите на клиентите? Колко струват всички уж драконовски стандарти за контрол на риска, щом реагират чак след като стане белята? Къде блеят прочутите рейтингови агенции, когато оценяват т.нар. операционен риск на великите банки? По ирония на съдбата Сосиете Женерал бе обявена за банка на 2006 г. от Юромъни, наскоро сп. "Риск Магазин" я класира за "за най-добра в дериватите върху акции". Какво ли става в по-лошите, щом и най-добрата банка гърми? А не е ли Жером Кервиел (както преди Ник Лийсън) поредният жертвен козел, подхвърлен за прикриване на по-сериозни проблеми? Тези съмнения ще тежат в бъдеще не само върху Сосиете Женерал, но и върху цялата финансова индустрия.