|
| "Софийска вода" твърди, че колкото по-ниска е цената на водата, толкова по-малко ремонти на ВиК-мрежата ще може да извършва. Общината обаче не е склонна да се съгласи с това. |
Кривата на недоверието за пореден път скочи при дебатите за инвестиционен план на дружеството за идните 5 години. "Софийска вода" иска 2 пъти по-висока цена през 2013 г. срещу обещанието да инвестира дотогава 250 млн. лв. Първите конфликти около плановете на концесионера вече започнаха. И всичко показва, че Столична община ще се опита да приложи към "Софийска вода" същата тактика, както с концесионерите за чистенето на града - т.е. да принуди фирмата сама да се откаже от бизнеса.
Къде са критичните точки
в отношенията с концесионера и има ли шансове общината да сложи край на това (псевдо)партньорство, без да търпи тежки финансови загуби?
За доброволно прекратяване на концесионния договор открито призова кметът Бойко Борисов. Той препоръча на фирмата да си ходи, ако не успява да се справя. В "Софийска вода" разглеждат събитията в сходна светлина, но от своята камбанария. "София се опитва да ни принуди да се оттеглим, извивайки финансово ръцете ни без силни аргументи", твърди концесионерът.
В момента по-добре защитена е тезата на концесионера. Конкретните проблеми с инвестиционния план до 2013 г. наистина не изглеждат неотстраними. София не е доволна от предвидения рязък и според нея необоснован ръст от 22% в разходите за 2009 г., което води и до скок на цената. В плановете на концесионера няма и яснота за броя на водомерите, които ще се монтират при водоизточника. В същото време това е условие за изчисление на цената на услугата. Общината критикува и липсата на приоритети в инвестиционната програма, които да отчитат най-сериозните проблеми в качеството на предоставяната услуга. Като такива се сочат липсата на канализация в много райони, загубите на вода и др. Отново бе отхвърлена и претенцията на "Софийска вода", че и при двойно увеличение на цената тя ще остане една от най-ниските в страната. Тук като довод се изтъква традиционният аргумент, че София е заобиколена от планини и разходите по доставка на водата до потребителите са по-ниски.
Макар и сериозни, тези пропуски вероятно могат да бъдат отстранени. Общината обаче в момента е в силна позиция и явно
ще се опита да се възползва максимално от нея,
без да се церемони. София трябва да одобри нов заем на "Софийска вода" от Европейската банка за възстановяване и развитие от 50 млн. лв. и допълнително да сложи парафа си под анекс към концесионния договор. И двете действия са ключови за изпълнението на инвестиционната програма. При отказ на общината "Софийска вода" ще бъде принудена да я преработи и да заложи по-ниски инвестиции. Това води до по-ниска цена на водата, по-малки печалби и затруднения с изпълнението на концесионния договор.
Всъщност и заемът, и анексът към договора трудно могат да бъдат определени като лоши за Столична община. Съветници се възмутиха, че договореният лихвен процент по заема EURIBOR + 1.4% e твърде висок и следва да бъде с около 0.4% по-нисък. В същото време обаче с подписването на заема "Софийска вода" ще предоговори на това лихвено равнище и стар заем с банката от 27 млн. евро. Върху него в момента тече лихва от EURIBOR + 3.5%. По-ниски нива ще се договорят и по вътрешния заем, който "Софийска вода" дължи на собственика си "Юнайтид Ютилитис" - около 20 млн. евро. По него се очаква 6% намаление на лихвата, а общината настоява за 8% спад. Тук оставяме настрана въпросът защо концесионерът не може да се оправя без заеми.
Преподписването на концесионния договор пък е изцяло в полза на общината. От контракта е предвидено
да отпаднат някои абсурдни текстове,
като правото на концесионера да се оттегли при непостигнати нива на възвръщаемост, а общината да плаща пропуснати ползи; възможността да се иска вдигане на цената при непредвидени инвестиции и други.
Равносметката показва, че ако София се заинати и откаже да подпише документите, ще демонстрира сила само процедурно. Много вероятно е крайният резултат от това да е точно обратният - "Софийска вода" също да не отстъпи и общината да бъде принудена да се примирява с неизгодните условия по договорите още дълго време. В същото време обаче не трябва да се забравя, че в работата на концесионера през годините са откривани достатъчно проблеми, за да се върви към аргументирано и последователно прекратяване на договора. В крайна сметка всичко е въпрос на майсторлък в преговорите.
