Около 100 милиона лева държавни пари стоят замразени. Трупат се във Фонда за гарантиране на вземанията и (би трябвало да) служат за изплащане на обезщетения на служители при фалит на предприятието, в което работят.

Фондът се захранва от всички фирми, регистрирани по Търговския закон, включително еднолични търговци, неправителствени организации, търговски дружества и др. - те ежемесечно внасят в него по 0.5% от брутната заплата на служителите си. Работниците пък от своя страна могат да бъдат обезщетени максимум с три минимални работни заплати.

В края на 2007 г. парите във фонда надхвърлиха 98 млн. лв. От тях 83 млн. лв. са инвестирани в държавни ценни книжа и на срочни депозити в БНБ, а в наличност има 15.4 млн. лв. Сметките показват, че издръжката на фонда за м.г е около 400 000 лв. Основната част от тях отиват в НОИ за обслужването, което експертите му осигуряват - комисионната за института е в размер на 0.8% от приходите от вноските и според редица експерти е неоправдано голяма. Изплатените обезщетения за 2007 г. пък са едва за 40 души за около 20 000 лв.! (Горе-долу толкова пари са дадени за обезщетения и през последните няколко години.) Така общите разходи - за обслужване и обезщетения - не надхвърлят 430 хил.лв., а приходите на фонда от вноски през 2007 г. превишават 42.7 млн. лв. Т.е само м.г. се формира излишък от над 42 млн.лв.



За какво се използват милионите?



На практика за нищо. Те си стоят и пълнят фискалния резерв. Данните за 2008 г. са още по-интересни. До края на тази година във фонда ще се натрупат около 150 млн. лв. "Разходите едва ли ще превишат 480 хил. лв. - около 440-450 хил. лв. за издръжка и 20-30 хил.лв. за обезщетения", коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян, който е и в надзорния съвет на фонда. По думите му в план-сметката, представена пред парламента, разходите са изкуствено "надути" на 2 млн. лв., тъй като са предвидени 1.5 млн. лв за обезщетения! Нищо че данните от миналите години сочат, че за това отиват 75 пъти по-малко пари! Очевидно някой се опитва да прикрие обстоятелството, че за изплащането на 20 000 лв. отиват над 400 000 лв.! Няма обаче как да се скрият разчетите, според които излишъкът във фонда за 2008 г. ще надхвърли 52 млн. лв. Приходите за тази година се очаква да бъдат около 52.8 млн.лв., като 48.8 млн. ще са от вноски на работодателите и 3.9 млн. ще дойдат от ДКЦ и лихви от срочните депозити в БНБ.

"Само лихвите от инвестираните средства - 3.9 млн. са 8 пъти по-големи от очакваните разходи, които ще са около 480 000 лв. и 2 пъти по-големи от надутите разходи в план-сметката", казва Тебеян. Според него фондът преспокойно може да се финансира само от лихвите при нулева вноска, което пък ще позволи облагането на труда да се намали с още 0.5%. "Дори вноската да се намали на 0.1%, пак ще продължават да се трупат ненужни пари - за 1 г. ще се съберат 5.2 млн. лв, от които в момента няма необходимост", смята още Тебеян, според когото спокойно може поне за няколко години събирането на вноски от работодателите да се прекрати.

Според Сребрин Илиев от Съюза за стопанска инициатива обаче, който също е член на надзорния съвет, такава практика няма никъде по света и ще създаде неравнопоставеност между фирмите, които се появят тепърва.

Тебеян е на мнение и че това облекчение за бизнеса ще може да се използва за намаляване на осигурителните вноски с нови 3 пункта през 2008 г. - 0.5-процентните ще са за сметка на фонда, а останалите 2.5% - за сметка на други фондове. За безсмислеността от съществуването му той посочва и следното изчисление - дори да се приеме, че бъде обявено в несъстоятелност голямо предприятие с 1000 души персонал, в което 3 месеца не са изплащани заплати и осигуровки, и на всички работници и служители бъдат изплатени по 660 лв., разходите за обезщетенията им ще се увеличат с около 2.3-2.4 млн. лв., което е по-малко дори от доходите от лихви. Ако пък, не дай си боже, фалира предприятие от ранга на "Кремиковци", в което работят около 6-7 хил. души, нужните пари за обезщетяване на останалите на улицата работници ще са максимум 15 млн. лв., или 10 пъти по-малко от общата сума, която ще се натрупа в края на 2008 г.

Според Сребрин Илиев обаче имало разчети за определено наше предприятие, според които, ако то фалира, за обезщетение на работниците му ще са нужни между 150-180 млн. лв. Според него размерът на вноската е най-малкият проблем, тъй като основното според него е статутът на фонда и доходите, които носи. Илиев е на мнение, че фондът трябва да стане самостоятелно юридическо лице и да може да участва в процедурите по несъстоятелност на съответните фирми. "Ако дадена фирма фалира, останалите й активи и имущество не отиват във фонда, а в Агенцията за държавни вземания, откъдето пък постъпват в НОИ", казва той и вижда в това един от начините фондът да се източва неправомерно. "Откъде накъде приходите от инвестиционна дейност да отиват в НОИ, който, без да си мръдне пръста, получава пари?", недоумява още той. Според него е много по-разумно фондът да получи възможността например да санира въпросното предприятие и да го направи работещо. Друг вариант е парите на фонда да се дадат за управление на професионален инвеститор. "По този начин средствата могат да се увеличат с около 50%", смята Илиев.

За закриване на фонда или за 0% вноска настояват отдавна и редица депутати. Според Лидия Шулева фондът е натрупал пари за 100 г. напред и е безобразие в него да продължават да се наливат още средства. "Той бе създаден в условия, когато доста фирми фалираха и имаше нужда от него, сега ситуацията е коренно променена", коментира тя на едно от обсъжданията на закона за държавното обществено осигуряване.



Трябва ли да се трупат още пари?



Според Илиев е нормално вноската на работодателите да се намали, но преди това трябва да се помисли за увеличаване на максималния гарантиран размер на вземанията на работниците, който може да стигне шест реални работни заплати, както и да се подобри инвестиционната му политика. "Защо парите стоят в БНБ, а не се инвестират някъде, където да носят по-голяма доходност?!", пита той и категорично заявява, че средствата във фонда не са достатъчни. По думите му все още опасността от фалити на родни предприятия не е намаляла, заради което парите трябва да се увеличават. Освен това според него малцина знаят за възможностите на фонда, затова и получилите обезщетение са доста по-малко от реалния брой на служителите, които имат нужда от такова. "Повечето хора завеждат дела по общия ред, без да подозират за фонда", коментира Илиев. Освен данни за броя на обявените в несъстоятелност фирми през годината трябва да се направи и общ анализ и оценка на рисковете за всички предприятия у нас, смята той.

Илиев пита и защо парите стоят само в БНБ, а не например в търговски банки. Според закона за държавния бюджет средствата могат да се използват за придобиване на ДКЦ и за депозити именно в БНБ. Странно защо държавата се меси в дейността на независим икономически субект, какъвто е фондът, при положение че средствата му нямат никакво отношение към плащанията, които постъпват в бюджета? Явно държавата си гарантира при "спешна нужда" парите да бъдат използвани за "неотложни задачи". Както стана с бюджетния излишък.