Международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch Ratings) свали кредитния рейтинг на България, Естония, Латвия и Румъния. Това е първото преразглеждане в посока надолу на общата оценка за финансовата надеждност на страната след финансовия крах през 1997 г. Можем да очакваме, че не след дълго и другите от тройката водещи световни агенции - "Мудис" и "Стандард енд Пуурс" - ще последват "Фич" в същата посока. Наистина общата оценка се запазва на досегашното ниво "три пъти Б" (BBB дългосрочните заеми, BBB+ по краткосрочните; Baa3 по скалата на "Мудис"). Това, което се е променило, е виждането на рейтинговите авгури от "Фич" за тенденцията на развитието. Досега прорицателите от "Фич" виждаха "стабилна" перспектива за България, отсега нататък перспективите им се струват "негативни". Като причина за промяна в представите за тенденциите в развитието на четирите новоевропейски страни, чиито рейтинги са преразгледани, "Фич" отново размахват



плашилото на дефицитното салдо



по текущата сметка на платежния баланс. А кой доказа, че отрицателното салдо по текущата сметка на платежния баланс е нещо лошо? Всички казват така. Вероятно е останало от времето на меркантилизма, когато всички страни по света отчаяно са се борили да предотвратят изтичането към чужбина на злато, стоки и капитали. В системата на валутния борд обаче платежният баланс е в автоматично равновесие, защото цялото вътрешно парично предлагане е обезпечено с валутна наличност. За да има изобщо текущ дефицит, в страната трябва вече да са влезли съответни постъпления по капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс. В крайна сметка дефицитът по текущата сметка се дължи на засиления внос на суровини и инвестиционни стоки в България, а това е логично в икономика, която 15 години поред бе декапитализирана и едва сега осезаемо се съвзема. От "Фич" прогнозират, че дефицитът по текущите операции с чужбина ще достигне 25% от брутния вътрешен продукт на Латвия, 19.5% - на България, 16% - на Естония, и 14% - на Румъния. Интересното е, че по отношение на България прогнозата показва



по-скоро положителна тенденция



Ако "Фич" са прави, това означава, че през 2008 г. текущият ни дефицит практически ще спре да нараства. До момента той се оценява на 18% от БВП, без да са публикувани окончателни данни за 2007 г. (вероятно окончателните данни ще докажат поне 18.5% дефицит за миналата година). Значи според прогнозата на "Фич" дефицитът ще нарасне за 2008 г. само с 1% от БВП, което би било прекрасна новина - през последните 3 години дефицитът растеше с по 5-6% средно годишно. А какво по-положително има от това ускорението на една негативна тенденция да намалява. Защо тогава рейтингът се влошава, вместо да се подобри? Работата е там, че напоследък светът е разтърсен от дълбока



криза на доверието в рейтингите



от всякакъв вид. През цялата 2007 г. рейтинговите агенции бяха под прицела на унищожителна критика, защото прозяпаха цялата ипотечна криза в САЩ. Вярно, че след като кризата избухна, те масово свалиха оценките си за ипотечно базираните ценни книжа. Но нахлупиха качулката, след като бурята бе обрулила пазара. Корпоративният слоган на "Фич" е "познавай своя риск". Ако те го бяха познавали, трябвало е още през 2005, най-късно 2006 г. да свалят оценката за базирания върху американски ипотеки дълг. Така биха предпазили инвеститорите да не влагат пари във всевъзможните фондове за инвестиции в недвижимости и вземания. Но когато се пускаха рисковите емисии, рейтинговите агенции поддържаха надуването на балона със суперлативни оценки. Кому помагат ревизираните вече рязко надолу оценки? Кой има полза от кредитни рейтинги с



информационна стойност на вчерашен вестник?



Болезнената истина е, че рейтинговите агенции прозяпаха всички значими кризи на финансовия пазар от началото на 90-те години досега. Те не успяха да предугадят дори корпоративните фалити на фаворизирани емитенти като "Енрон", "Уърлд Ком.", "Рефко", "Тексако", съкрушителните загуби на "Лонг Търм Капитал Мениджмънт", "Беър Стърс", "Креди Суис", "Ю Би Ес", "Ситибанк", "Мерил Линч" и пр. А доскоро в кредитните рейтинги виждахме панацея за оценка на риска. Звучеше прекрасно идеята независими професионалисти да оценяват емитентите на база на подробна вътрешна информация, да поставят оценки за бърза ориентация на инвеститорите, да публикуват задълбочени анализи за риска. Върху тази идея се базираше подготовката на актуализирания стандарт за капиталовата адекватност на банките Базел II.

Базел II бе звездният миг на рейтинговите агенции, той им гарантира трайна роля на пазара и им обещаваше лавина от нов бизнес и приходи. Къде обаче е смисълът от системата на рейтингите, която се разшири и усложни, но вместо да се подобри, доказа на практика колко малко може да й се вярва. И все пак в момента банковият свят е настроен да се ориентира по рейтингите, колкото и ненадеждни да са те. С промяната на рейтинга на България оценката за риска на страната се влошава, а това означава, че кредитите ще поскъпнат. Това не е проблем за държавата, а за всеки кредитополучател, защото рискът на страната е компонент в общата оценка за риска от заемите. Падне ли рейтингът на страната, лихвите растат.