Заплатите на висшите чиновници, както и всички подробности около тях, винаги будят голям обществен интерес. И напълно основателно, защото нерядко се оказва, че по закон те трябва да получават едно, а на практика сумата е доста по-голяма в резултат на най-различни надбавки. Шефовете на държавни комисии, назначени от парламента, обикновено получават 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Другият вариант е трудовото им възнаграждение да е 2 или 3 пъти средната заплата за съответния отрасъл.

Проф.Стоян Кушлев е автор на един от най-големите скандали в тази област, след като лъсна истината, че с най-различни надбавки, които сам си е определил, заплатата му става 7000 лв. Разкритието бе още един удар срещу комисията за отнемане на имущество от престъпна дейност, която е публично известна най-вече с роднинските назначения и с малко свършената работа.

На депутатите им трябваше повече от година, за да регламентират заплащането на Кушлев. От оня ден заплатата му вече е около 2200 лв. Елементарните сметки показаха, че в действителност професорът ще прибира около 2.5 пъти повече, към 5000 лв. заради най-различни надбавки. Какъв е точният му размер, от комисията му не искат да кажат.

Покрай дебата за одиозния председател на комисията за незаконното имущество се разбра, че подобни независими държавни органи са едни от най-тлъстите дробчета на държавата, както би казал Атанас Буров. На няколко пъти народни представители повдигат въпроса, че тези органи са силно привилегировани откъм възнаграждения. "Парламентът се е превърнал в тяхното по-малко братче, тъй като заплатите там са по-високи", обобщи Четин Казак (ДПС). Това, че много депутати през последните години се натискаха, а единици и успяха, да станат членове на независими регулаторни комисии в различни области, не бива да учудва. В повечето от тях като база за възнаграждението служи заплатата на шефа на Народното събрание, която отскоро е 55% над депутатската.

Към септември 2007 г. средната заплата в обществения сектор по данни на НСИ е 532 лв. Депутатската заплата е три пъти колкото нея, или 1596 лв. Георги Пирински взема 2473 лв.

Разликата дори и в основните заплати наистина е чувствителна, и то определено не в полза на парламента. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията например взима заплата, равна на 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, или 2226 лв. Зам.-председателят на комисията получава 95% от основното месечно възнаграждение на председателя на КРС, което също е сума, доста над основната заплата на обикновен депутат. Дори редови член на 5-членното КРС получава повече от депутат, защото според Закона за електронните съобщения заплатата му е равна на 90% от тази на председателя на КРС.

Почти същото и дори по-добро е положението в



Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,





която контролира енергото, топлофикациите, газификациите и ВиК-дружествата. Краят на мандата на НДСВ съвпадна с края на мандатите на някои членове на тази комисия и те трябваше да бъдат подменени. Две от овакантените места по закон се падаха на парламента, в смисъл, че той определя кого ще прати в комисията. Депутатите обаче решиха, че става въпрос да се уредят самите те, та битката кой ще се дореди до сладките места бе жестока. Но щастието се усмихна само на Исмет Саралийски от ДПС и на Люцкан Далакчиев от НДСВ.

Щастие е, защото в ДКЕВР отдавна са построили комунизма. Освен че мандатите там са 5-годишни, енергийният закон е определил заплатите на членовете на ДКЕВР не като сравнение със заплатата на председателя на НС, а със заплатите в енергетиката, които, както е известно, по традиция са най-високите в България. Председателят на ДКЕВР например взима всеки месец 93% от 3 средни заплати на работещите в енергетиката по данни на НСИ. Средната месечна заплата към края на 2007 г. бе 792 лв., т.е. председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов на законно основание получава 2210 лв. месечно. И това е само основна заплата. Ако в закона бяха написали не "енергетика", а само "производство на нефтопродукти", заплатата на Шушулов щеше да бъде още по-голяма - 3557 лв. Заместниците му получават по закон 90% от тройната енергийна заплата, а простите членове на ДКЕВР (десет на брой) - по 85%.

Другите независими регулатори са доста по-скромни от ДКЕВР.



Комисията за защита на конкуренцията



например плаща на членовете и председателя си толкова, колкото и КРС. Заплатите в Комисията за финансов надзор, която има огромни правомощия над всички дружества, чиито акции се търгуват на борсата или се занимават със застраховане, или финанси, също не са особено големи - председателят й също взима 90% от заплатата на председателя на НС, а подчинените му се равняват по него. Особеното в КФН е, че законът предвижда премии за членовете на комисията - до 25% от брутното годишно възнаграждение, ако има преизпълнение.



Подобна е ситуацията в Комисията по дискриминация



Тя се състои от 9 души. Шефът й Кемал Еюп получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. Зам.-шефът на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто, а членовете - в размер 75 на сто.

Шефът на Сметната палата Валери Димитров получава 90% от възнаграждението на Георги Пирински. Членовете пък получават 90% от възнаграждението на Димитров. Парите на органите и служителите на Сметната палата се определят от председателя съгласно вътрешните правила и разполагаемите средства.

В комисията за защита на личните данни възнагражденията са по-скромни. Тя има общо 5 членове, единият от които е председател. Членовете й получават месечно възнаграждение, равно на 2.5 средномесечни работни заплати в обществения сектор. Председателят взима с 30% отгоре. Този регламент беше въведен от НС през 2006 г. Преди това парламентът определяше всяка година какви да бъдат заплатите на членовете на комисията.

Вярно е, че държавната работа трябва да е престижна и това задължително минава през добро заплащане. Някои дори твърдят, че високите заплати на чиновниците биха могли да бъдат сериозен фактор за борба срещу корупцията. Това е много съмнително, що се отнася до България. По хиляда причини, които са описвани десетки хиляди пъти.

Заплатите на хората на държавна служба винаги ще бъдат в центъра на общественото внимание. И тези, които ни управляват, трябва да стават все по-добри в намирането на деликатния баланс между обществената търпимост и чиновническите нужди.