Принципът на подменената действителност е най-утвърденият способ за правене на политика в България. Хората с власт у нас не са никак безгрешни и драсват фитила на обществени скандали. После опитват да поправят стореното по доста смущаващ начин. Нещо подобно се случва и в сагата със сръбския гражданин Будимир Куйович, който първо бе изгонен от България като заплаха за националната сигурност, после се оказа с български паспорт, а сега чака дело по обвинение в наркотрафик. В последния епизод на тоя сериал вътрешният министър Румен Петков възстанови на работа отстранения разградски полицай Тодор Димов, който хвърли тежки обвинения към висши полицаи в МВР и изнесе доста смущаващи данни за работата на спецслужбите, и без излишни емоции се опита да сложи точка на скандалите. Може би щеше да успее, ако



обществената памет се изтриваше с една заповед



на вътрешния министър. Но нещата съвсем не са толкова прости.

Всъщност по документи наистина нищо не се е случило. По документи Димов никога не е обвинявал главния секретар на МВР Валентин Петров, че покровителства каналите за трафик на амфетамин. Петров пък никога не се е обиждал от тези обвинения. Никой от МВР не е обяснявал как се издава нелегален паспорт, как се осъществява оперативна комбинация (схема за залавянето на един бандит), защото това би било изнасяне на класифицирана информация. Тези неща бяха казани пред медиите и не бяха повторени впоследствие при разпитите в прокуратурата.

Но все пак трябва да има някакво обяснение защо през януари Румен Петков каза, че най-малкото, което може да се случи на Димов, е той да бъде отстранен, а после си промени мнението и обяви, че уволненият полицай е голям професионалист, който е допуснал грешка, заради която не си струва да бъде хвърлен на кучетата. И това на фона на жалбите на подалия оставка главен секретар на МВР Илия Илиев, че бил грозно подведен от Димов да наруши закона и да даде "зелена светлина" за издаването на паспорта на Куйович.

Откъдето и да я погледнеш,



скалъпената от МВР истина е доста парадоксална



Не е възможно, когато полицай обвинява втория човек в МВР в разпъване на чадър над наркотрафика, накрая и двамата да излязат чисти и невинни от скандала. В една нормална държава при такива обстоятелства са възможни два сценария. Първият е обвиненият да бъде отстранен временно от поста си, за да не пречи на разследването. Да тръгне сериозна проверка с разпити, анализи на операции, поддържани контакти и т.н. Ако има доказателства, въпросният шеф го уволняват и го предават на прокуратурата и съда. Другият сценарий е, когато се окаже, че по тези обвинения няма нито едно доказателство. Тогава полицаят, който публично се е усъмнил в честността на началника си, забравя за службата, а наклеветеният изчиства името си с дело срещу клеветника. Звучи толкова елементарно и логично.

Когато това не се случва, възникват неудобни въпроси.



Защо засегнатите внезапно промениха поведението



и твърденията си? Защо институциите избраха да станат за срам с подобно редактиране на случили се събития? И кой какво изтъргува в този очевидно задкулисен спектакъл?

Още по-притеснителното в случая е, че не за първи път сме свидетели на подобно безпардонно замитане на следи. През последните 2 години само в МВР има два такива скандала. Веднъж бивши жандармеристи бяха подали сигнали срещу шефа си Живко Живков, че предоставя неправомерно безплатна охрана, че назначава роднини и че в някои поделения се съхранява конфискувана при акции марихуана. Живков бе отстранен, но после възстановен. Той обаче не потърси отговорност от наклеветилите го, а обществото не узна подробности от приключилата проверка.

Същото се случи и с шефа на кабинета на Румен Петков - Александър Петров, който бе обвинен, че незаконосъобразно е съдействал турският бизнесмен Сузди Озкан да получи разрешително за хазартна дейност. Прокурорска проверка показа, че хем Петров е чист, хем обвинителите му са невинни.

Най-пресен пример за подобно абсурдно развитие на скандал е случаят с Делян Пеевски, който бе отстранен като зам.-министър на бедствията по време на словесната битка между Румен Овчаров - Ангел Александров. Тъй като нито един от основните участници в скандала не потвърди обвиненията си пред прокуратурата, тя заключи, че всички са невинни. Пеевски дори бе възстановен като зам.-министър.

Тази практика обаче е дълбоко порочна. Замитането на следи не отстранява причините, които правят възможни нарушенията и злоупотребите. И не връща доверието на обществото.