Години наред в парламента съществува един кръг от посветени, които разполагат с огромна информация по най-големите скандали в МВР, спецслужбите, митниците, армията, данъчните и т. н. Това са депутатите, които участват в анкетните комисии, разследващи съмнителни случки в тези институции. Сред имената, които по традиция се повтарят, са на Татяна Дончева, Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Владимир Дончев, Йордан Бакалов, Димитър Абаджиев, Георги Юруков, Ангел Найденов,Станимир Илчев и др. Години наред те пишат и променят законите, разпитват шефовете на спецслужбите и дори министрите. И с течение на годините са образували нещо като паралелно МВР в парламента.

Всъщност няма никакъв проблем депутатите да формират подобни комисии. Напротив - точно от тях обществото очаква да осъществяват контрол върху изпълнителната власт и да защитават интересите му. Притеснителното е, че резултатът от подобни комисии винаги е един и същ - обикновено се установява, че има някакви нарушения, но подробности не се огласяват, защото всичко се оказва държавна тайна. Нарушителите не получават нужните наказания, а депутатите не предприемат никакви мерки - законодателни или други, скандалите да не се повтарят. Така на практика под предлог, че осъществяват контрол върху работата на вътрешното ведомство, определени народни представители получават достатъчно деликатна



информация, която използват по свое усмотрение



Със сигурност може да се прогнозира, че така ще се случи и с формираната вчера парламентарна комисия, която трябва да проучи как сръбският гражданин Будимир Куйович се е сдобил с български паспорт, след като има 10-годишна забрана да влиза в страната като заплаха за националната сигурност. Достатъчно е да споменем, че още преди две седмици прокуратурата обяви, че в случая няма престъпление, нито чадър от страна на МВР върху производството и разпространението на наркотици. Какво по-различно биха могли да установят депутатите? Нищо. Но затова пък ще се сдобият с любопитни и ценни в много отношения детайли за отношенията вътре в МВР, за наркоканалите и някои съмнителни методи на работа на спецслужбите.

Практиката през последните години също е достатъчно красноречива в това отношение. Какво се случи например със скандалите с подслушването на бившия шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов, на журналисти, на тогавашния правосъден министър Антон Станков и още куп обществени фактори. По онова време депутатите от 39-ия парламент се клеха, че ще поставят под строг контрол МВР и използваните от него спецразузнавателни средства - подслушване, следене, филмиране, ровене в кореспонденцията. Покрай ревизията на осъществените по онова време оперативно-технически мероприятия лъснаха куп нерешени проблеми, законови колизии и различни тълкувания, които



оставят достатъчно възможности за злоупотреби



И бяха обещани крути законодателни мерки и пълна информация пред обществото. Нищо подобно не се случи.

Или да вземе друга парламентарна офанзива - покрай скандала около взрива на Иван Тодоров-Доктора, снимките на министри и лица от престъпния свят на яхта край Монако, както и докладите на МВР за контрабанда и пране на пари. Тогавашната парламентарна комисия по вътрешна сигурност разпита министри, полицейски шефове, директорите на контраразузнаването, НСБОП, митниците, гранична полиция, финансовото разузнаване. Имаше заседания, които продължаваха по 5-6 часа. Някой да разбра нещо след това? Депутатите пак заговориха за създаването на някакви подкомисии, работни групи и



се скриха зад закона за класифицираната информация



Паралелно с това обаче те получиха огромна по обем секретна информация, която като обобщение нямат дори отделните служби. И е логично да се запита човек какво правят с всички тези данни, като не ги казват на обществото и не предприемат поне законодателни мерки? Сигурно си я пазят за "черни дни". Защото тя струва много повече от милиони левове и евро. Къде е гаранцията, че нещо подобно няма да се случи и при комисията "Куйович"?