"Скромен касиер". Така определи себе си неотдавна финансовият министър Пламен Орешарски. Обясни, че няма амбиции да е нито четвърти коалиционен партньор, нито политик. В прозрението си министърът беше болезнено прав. Всичките му действия и бездействия от последните години безпогрешно показаха, че формулата "независим министър на финансите" има не по-малко минуси от алтернативата "партиен член". Всъщност Орешарски стана толкова зависим, че му се наложи да провежда политики, с които не е съгласен, и да бездейства по куп проблеми, по които беше длъжен да направи нещо.

Основното занимание на министъра бе да трупа излишък. Под разумния му аргумент за "макростабилност" се оказа, че са прикрити суми от порядъка на 1.4 млрд. лв. за 2007 г., които отидоха за спешни, следователно непрозрачни харчове в края на годината. Но технологията на излишъка "ала Орешарски" не бе много похвална. Извънредните милиарди се трупат не като се затегне примката около врата на онези, които крият данъци, а с лъжливи сметки, с които години наред бе съшиван бюджетът. Подценяваха се приходите, за да се свият разходите - не изглежда сложно, но пък е доста некоректно към обществото.

Орешарски е безспорно интелигентен финансист. Приносът му за това, че



"левът в джоба на всеки тежи",



както самият той обича да казва, е неговият най-голям актив. Към това трябва да се прибави и управлението на външния дълг, включително връщането на иракския, а също и подготовката на страната за структурните фондове на Евросъюза. Тези постижения са похвални. Но не са достатъчни.

В министерски навик се превърнаха измъкването от всеки ключов проблем и съзерцаването му от позицията на страничен наблюдател. От един скандал не успя да се спаси - учителската стачка. Обществото ще го запомни с надменната реплика за седянката и с борбата да не се увеличават заплатите на учителите, тъй като така ще се разклати стабилността на държавата. Само 1-2 месеца по-късно Орешарски не се поколеба да излее за броени дни 1.4 млрд. лв. от парите на данъкоплатците в пътни фирми, телефон 112, Държавния резерв и т.н.

Бурята на стачката не го подмина. Но Орешарски ловко лавира покрай куп друг проблеми. Появи се, когато трябваше да се приказва за рекордни приходи на подчинените му митници и данъчни, но ловко се покри, когато се разбра, че под повърхността там се крият пробойни, през които изтичат милиони. Наложи се премиерът да слага ред в приходните администрации и да обсъжда какви мерки да се вземат. За какво е сложен на поста министърът на финансите, ако не обръща внимание на факта, че за 2 години - през 2005 и 2006 г., алкохолните фирми са платили на държавата 4 пъти по-малко бандероли? Той ли не е наясно за огромния дял от сивия сектор, който се пада на търговията с алкохол?

При търговията с горива е друг въпросът. Там действително лобитата са по-силни от който и да е министър. Може би затова Орешарски не прави особени опити да води борба на този фронт. Колко пъти някой го е чул да се изкаже по темата? Никой не спираше Орешарски да направи нещо по въпроса. Министърът обаче предпочете да не се намесва.

Орешарски май се е предал и пред



политическия натиск върху данъчните



Напоследък нашумя случаят с изгонената шефка на НАП в Силистра, която не се е поддала на политическия натиск на ДПС да прикрие фирми, източвали ДДС. Орешарски не се трогна и от това. Замълча си, а това се превръща в негов навик - той по принцип не се смята за длъжен да дава каквито и да били обяснения пред когото и да е. Не е ясно и доколко ще привлече вниманието на министъра фактът, че в момента в агенцията на назначената от него Мария Мургина цари сериозна демотивация сред служителите. Данъчните са потънали в страх. Не могат да се борят срещу политическия и икономическия натиск върху тях, след като шефовете им поощряват тези практики.

Тук е мястото да се припомни и колко политики се е налагало да провежда Орешарски, въпреки че не беше съгласен с тях. Той например не беше за революционното намаляване на данък печалба за фирмите на 10%, а настояваше за 12%. Не беше и сред апологетите на плоския данък от 10%, който въпреки това беше въведен от кабинета. Многократно обясняваше как облекченията от подоходния данък при ставка 10% трябва да се премахнат, но въпреки това те останаха.

Министърът често се дистанцира от политиката по бюджета и прехвърля топката на колегите си от "секторните министерства". Иначе не може да му се отрече, че спира неразумните опити на някои министри да издействат харчове, които нито са оправдани, нито хазната може да понесе.

По ирония на съдбата на Орешарски се наложи да направи още нещо, което бе критикувал през предминистерския си период - подписа нов договор с консултантите от "Краун ейджънтс". Оправда се, че поне новото споразумение е по-евтино от това на предшественика му Милен Велчев. Орешарски беше пас и когато му отнеха финансовото разузнаване и го преместиха в Агенцията за национална сигурност. Единствената му реплика по този повод беше: "Решенията на премиера не се коментират, а се изпълняват".

Една от малкото принципни позиции на министъра беше



защитата на хазарта от по-висок данък



Когато в края на 2006 г. правителството, от което Орешарски все пак е част, предложи налогът за държавното тото и за Васил Божков да се вдигне от 8 на 10%, финансист №1 изненадващо излезе с лично мнение и защити по-ниската ставка. Той си позволи дори да подведе депутатите, като каза, че засега ставката е добре да не се вдига, защото през 2007 г. ще бъдат направени сериозни промени в Закона за хазарта. Това така и не стана.

От кабинета си на "Раковски" 102 Пламен Орешарски доказа, че добрият експерт и добрият политик са две различни работи. Орешарски може и да е отличен касиер и счетоводител на държавата, но на нея все пак й трябва финансов министър с глас, в който политиците да се вслушват.