Преди време писах за съвременните "русофили" и "русофоби", наследници на по-простодушните ни деди отпреди един-два века и непоумнели особено...

Не съм си и помислял да търся примери предвид неизчерпаемостта на темата и схоластичната й в крайна сметка основа. Миряна Башева обаче ми посочи материал, излязъл в уважаваната агенция "Медиапул", който ударно ме върна към бесовете на фобството.

Статията там започва така: "Никога не съм бил толкова отвратен, както при посещението на новия кремълски диктатор в България. Всичко, случващо се по време на тази визита, бе толкова сюрреалистично и нереално, като момент от посещение в концлагер, в който осъзнаваш, че пещта пред очите ти е горила деца." *

Стремежът към ярка образност при подобна обсебеност често води авторите до автопародийни бездни. Довел е и г-н Гамизов,



но той не спира, а крачва напред:



"Когато Диктаторът се качи на жалкото подобие на "технологично чудо"... (правителствения авион на руския президент...(sic!)

Разбира се, да не харесва Владимир Путин, самолета му, Георги Първанов, Бойко Борисов и още когото си поиска може всеки, вкл. г-н Гамизов. Има право да споделя тези си виждания, а аз съм готов да браня това му право, защото така разбирам свободата на словото. Претендирам обаче в сериозните медии да се пише логично. В случая нещата не седят така. Това по някакъв начин уязвява моята ценностна система, а вероятно и общата ни такава - все едно да туриш шефа на БАН академик Юхновски да ръководи футболния мач "Вихрен" - "Беласица"... Малко обидно - за него, за нас, за "А" група...

Основните вини на двамата президенти злодеи според автора изглеждат така - оградили са се с два интелектуални кръга, чието послание е страшно: "православен фундаментализъм, политическа фиксация върху историческите корени и славянски месианизъм".

Сякаш тия двамцата нищо не правят, освен



да налагат православие с огън и меч по света



А историческите корени и славянството са нещо зловещо - поне колкото пещите в Освиенцим...

Всъщност истинската вина на президентите май е, че: "Путин и Първанов участват активно при реализацията на големите бизнес инициативи в Югоизточна Европа - Русия като износител, а България - съучастник преносител (... ) в полза на Русия и несъмнено във вреда на ЕС".

Това престъпление - да изнасяш енергия и да съучастваш в изнасянето, изглежда непростимо. Защо във вреда на ЕС, от който сме част и който явно се нуждае и ще се нуждае от все повече газ и нефт, Гамизов обяснява така - защото създава зависимост.

Само че "независимост" дават енергоносители, които просто вземаш и продаваш изпомпаното - подобно на ситуацията в Нигерия... Мога да упреквам Русия в много неща, но че не пожела да хване нигерийския път, не мога. Това обаче явно буди безпокойство у някои болшевики на новото световно единство.

Авторът е и силно раздразнен от високия рейтинг на двамата президенти. "Това само по себе си е невероятна политическа наглост..." - смята той.

Далеч съм от мисълта, че г-дата Путин и Първанов са образцови особи. Но съм далече и от мисълта, че управленците на която и да е страна са светци. За да бъдат такива, би трябвало да бъдат избирани от праведници. Ако всички бяха праведници, нямаше да има нужда от управление, можем да кажем, перифразирайки Толстой.

Само че да вменяваш на един държавник престъпно поведение означава, че някъде имаш образец на държавническа безукорност, негов антипод. Склонният да фетишизира англосаксонската демокрация г-н Гамизов очевидно смята за подобен образец нейния най-силен лидер, президента на САЩ. Щях да приема такъв образец, ако г-н Гамизов постоянно говореше не за морал, а за интереси. Но понеже говори, ще се съглася, че г-н Путин гази понякога кръв. И ще изтъкна, че г-н Буш се къпе в нея. Много кръв. Милиони литри. (Тези 200 000 иракчани, загинали в резултат на донесената там демокрация, най-вероятно щяха да са живи и здрави до днес, макар под диктатура. Какво ли щяха да изберат, ако някой можеше да ги попита?)

За нашите злощастия -



че търпим Путин и Първанов,



някои упрекват "загърбилия ни" Запад. Авторът го брани и обяснява защо изглежда така. Били сме "жертва на класически чиновнически мързел в ЕС, на характерното за англосаксонската култура презрение към славяните..." Цитатът е точен.

Отде е взел това презрение към славяните у "англосаксонската култура", не казва.

То, разбира се, не е вярно. Безсмислено е. Такова нещо няма.

Но да допуснем за миг, че има. Че англосаксонската култура действително ни презира. В такъв случай - ако тя презираше славяните - разни там руснаци, поляци, чехи, словаци,словенци, сърби, българи, украинци и прочее боклуци, то не биха ли били славяните в пълното си право да й теглят една? И да я бият с каквото могат - на шах, с тенис ракети или с ядрени такива, изобщо каквото имат под презряната си ръка? Кой би търпял масово презрение и би се навеждал пред него, ако не е мазохист или идиот?

Мисля все пак, че това презрение се спотайва в малко глави, може би дори само в г-н Гамизовата.

Аз лично се сещам само за още една глава с публично споделено презрение към славяните - тя обаче свърши зле.

Първо глътна отрова в един бункер, после шофьорът й я поля с бензин и я запали, с все мустачките.



-------

* Путинизацията, Първанизацията и това дете Демокрацията от

Стефан Гамизов, 4 Февруари 2008, препечатка от сп.www.bm-businessmagazine.bg.