В куп абсурдни сценарии може да се озове пострадал гражданин, който настоява да си получи застрахователното обезщетение. Да се преодолеят всички хватки на компаниите и човек да получи прилично обезщетение е все едно да премине жив и здрав през минирано поле. Най-масовите проблеми са със застраховките "Гражданска отговорност" и "Каско".

Често пострадалият, който тръгва да си търси парите по "Гражданска отговорност", може да се озове пред ситуацията: "Или ще подпишеш споразумение и ще си вземеш парите, които сме ти определили, или няма да ти дадем нищо". Това разказва на базата на практиката си специалистът по застрахователни дела и председател на УС на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия адвокат Георги Вълков.

Целта на компанията в случая е да притисне хората да подпишат споразумение, че са съгласни с определената сума, че тя е крайна и окончателна и че двете страни нямат претенции една към друга както към настоящия момент, така и в бъдеще. Нерядко обезщетението, което определя дружеството в такива случаи, е доста под сумата, която може да се постигне в съда, понякога дори е наполовина. Подписал подобно споразумение, гражданинът остава с нищожен шанс да спечели в бъдеще дело срещу компанията относно изплатеното му обезщетение.

Въпреки всичко подобни споразумения са напълно законни и са практика при изплащането на обезщетенията, особено ако определената сума е обоснована и разумна. "В около 30% от случаите с клиентите решаваме да подпишем споразумението, в останалите преминаваме към дело", казва Вълков. Той напомня, че пострадалите имат пълното право да не подпишат споразумението, ако не са съгласни с него, и въпреки това в срок максимум 3 месеца компанията е длъжна да им изплати определената от нея сума.

Има не един и два казуса обаче, в които това не се случва, и



единственият начин пострадалият да си получи парите е съд



"Въпреки че искът на гражданина е основателен, застрахователят не изплаща парите, за да не финансира делото срещу себе си. Държавната такса, която трябва да плати пострадалият, е 4% от размера на иска, което например при иск за 70 000 лв. не е малка сума - 2800 лв.", обяснява Вълков.

Никой освен съда не може да накара компанията да изплати обезщетението дори когато претенцията на потърпевшия е основателна. Безсилна е дори Комисията за финансов надзор, която контролира сектора. "Това е парадокс. Може да има влязло в сила наказателно постановление, виновността на лицето да е доказана безспорно, но застрахователят да откаже да изплати обезщетението. Комисията няма законови основания да го накара да го направи", пояснява Вълков.

В момента практиката на компаниите по отношение на размера на обезщетенията по "Гражданска отговорност" доста се различава от съдебната практика. За смърт на човек в зависимост от възрастта му Темида присъжда по 50 000-80 000 лв., а застрахователите определят по 30 000-35 000 лв., казва Вълков. По принцип размерът се решава на базата на критерии от експертно-медицински комисии на застрахователните компании. Когато става въпрос за претърпени болки и страдания обаче, решението е главно на базата на вътрешното убеждение на комисията. При тежки увреждания обезщетенията са по-високи, като застрахователят поема и всички направени разходи за лекарства, медицински манипулации, дори скъпи операции, стига гражданинът да разполага с фактура, че е заплатил съответната медицинска дейност. Ако лечението е поето от здравната каса, пари от застрахователя не могат да се искат.



Сериозен пропуск в закона е казусът,



при който съдът отмени наказателното постановление на виновния водач. Ясно е, че за да докаже претенцията си пред застрахователя, пострадалият трябва да му представи наказателното постановление на виновния шофьор, което се вади за 7 дни от КАТ. Ако обаче виновникът обжалва пред съда и Темида отмени наказанието му, пострадалият не може да вземе такъв документ, следователно и да си вземе парите от застраховката. Жертвата не става автоматично виновна за произшествието, но и другият шофьор не е виновен и следователно катастрофата става "случайно събитие", за което компаниите не плащат никакви обезщетения.

На обезщетение не могат да разчитат и хората, които изплащат автомобил на лизинг със сключена застраховка "Автокаско". Проблемът е, че гражданите не са собственици на автомобила и при евентуално по-сериозно произшествие дружеството, което им е дало заема, си получава парите за возилото. Гражданинът обаче остава както без автомобил, така и без парите за изплатените до този момент лизингови вноски.

Застрахователите си намират най-невероятни поводи да откажат да платят обезщетение по "Каско", казва още Вълков. Много дела са произлезли например от чл. 211, според който плащане може да се откаже, ако клиентът не е изпълнил задължение по застрахователния договор, "което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор". Примерно човек дава на свой приятел да кара колата му с пълномощно и някой я открадва. Застрахователят обаче си е записал в общите условия, че ако собственикът не го уведоми в 3-дневен срок, че возилото ще бъде карано от друг с пълномощно, той не изплаща застраховката. Така притежателят на автомобила не получава нищо. Тази клауза ощетява клиентите и ги поставя в



неравностойно положение спрямо застрахователите



Адвокатът Вълков недоволства и защо Гаранционният фонд, който по принцип изплаща обезщетенията, когато виновникът няма застраховка, не дава пари за имуществени вреди под 500 лв. "Защо застрахователите плащат, а фондът - не", пита Вълков. Фондът не плаща нищо и за по-леки телесни увреждания като фрактури на пръсти, спукване на кости без счупване и т.н.

До дела стигат и редица случаи на откази да се плати обезщетение на фермер, застраховал земеделските си култури. "След наводненията много земеделци се разочароваха, защото продукцията им е застрахована, те отиват в компанията, тя прави оглед и заявява, че не покрива щети от физиологични увреждания на растенията", казва Вълков. Ако например придошлата вода изрови растението, но вследствие на влагата се появят гъбични инфекции по луковицата компанията казва, че това е физиологична вреда и тя не я покрива. "Имал съм случаи, в които на клиентите ми им беше казано, че тъй като са се появили гъбични инфекции по доматите, застраховката няма да им се изплати в пълен размер, а само на 10%", разказва адвокатът.

Асоциацията за защита на застрахованите съветва хората много внимателно да четат какво подписват и да се запознаят подробно с общите условия на застрахователната компания. В противен случай може да им се наложи да водят дела по абсурдни поводи, за да си получат обезщетението.