Лидерите на тройната коалиция взели в Хисаря политическо решение за закриване на безмитните обекти по сухопътните граници. Не че се налагало, не че данните за свързаната с тях контрабанда били верни, не че имало икономическа целесъобразност, а просто официален Брюксел имал критики и съмнения и нямало как. Дотук - добре. Въпросните лидери показват воля, готови са да тръгнат срещу малцина, но много, много богати и влиятелни лица, които владеят въпросната безмитна търговия.

Но последвалото уточнение, че финансовият министър трябва да намери механизма, по който да стане това, оставя силните съмнения, че и настоящото четвърто намерение за затваряне на безмитните магазини или изобщо няма да се случи, или ще бъде отложено във времето. Докато дойдат изборите и за тази тема пак да се забрави. Защото всичко случващо се сега се е случвало вече три пъти - през 1999 г., когато дори бяха забранени със закон, през 2001 г. и през 2003 г. И всеки път обектите продължаваха да си работят.

Има и още нещо. И то е, че покрай поредните словесни баталии около безмитните обекти по границата, подхранени този път и от силно критичния доклад на Еврокомисията, за пореден път някак хитро бе подменена истинската тема.

Защото основно се разискват магазините, хвърлят се някакви числа за паднали обороти от цигари, алкохол и парфюми. В сянка остава по-сериозният въпрос - с безмитните бензиностанции.

Наскоро бившият зам. финансов министър Георги Кадиев си позволи да нарече нещата с истинските им имена: "Всъщност много голям е проблемът, дори по-голям,



с безмитните бензиностанции и най-вече с продажбата на дизел"



Кадиев даде и умопомрачителни данни. Единственият собственик на тези бензиностанции чрез различни фирми е Фуат Гювен. През 2006 г. е имал 9 бензиностанции, през които са минавали цели 15% от оборота на дизелово гориво на цяла България. А всички останали над 5000 бензиностанции правели останалите 85%. В момента работели само 3 бензиностанции, а другите 6 - временно са закрити. Но само докато се преместят на изходящо трасе - в зоната преди граничния контрол на съседната държава.

Разбира се, кой не иска да печели бързо и много? Още повече, когато това става легално чрез договори, клаузи в закони и правилници.

Но когато държавата е склонна да позволява такива бизнес привилегии, мирише силно на клиентелизъм, на който са склонни всички политически цветове.

18 години всички правителства толерират граничните бензиностанции, докато обясняват, че са по-големият проблем от безмитните магазини и че държавата губи от тях милиони годишно.



Първият лиценз за безмитна продажба на гориво е получен през 1992 г.



и е за ГКПП-Капитан Андреево. Безмитната бензиностанция на Гювен заработва през 1993 г. в свободната зона в Свиленград. През 2006 г. обектите стават девет.

Основното в договорите между оператора на бензиностанциите и държавата е, че бюджетът доброволно се лишава от милиони приходи, които възстановява на дружеството, след като то предостави справка за продадените количества гориво пред данъчните власти. Според законите и правилниците дизеловото гориво, търгувано в свободните зони, се смяташе за износ. Така дизелът се продава на ниски цени и всеки предпочита да зареди там. Загубите за държавата са не само неплатени акцизи, но и освобождаването на камионите и автобусите, зареждащи с безмитни горива, от еко- и пътни такси. Тук ще оставим настрана и официалните съмнения, че не малко от количествата, заредени на тези колонки, са влизали в страната, въпреки че това автоматично ги прави облагаеми. Но не било доказано.

Когато преди две години Кадиев бе извикан в парламентарната комисия за противодействие на корупцията, той обяви, че официално от безмитната търговия с горива държавата губи 94 млн. лв. годишно. При една груба сметка излиза, че за 18 години загубите са далеч над 1 млрд. лв., по-близо до 2 млрд. лв.



Звучи потресаващо



Пак финансовото министерство обяви, че договорите не могат да бъдат развалени, защото се водели чужда инвестиция и ако се прекратят едностранно, държавата ще трябва да отиде на арбитраж във Вашингтон. Всъщност този арбитраж определено е обичайното плашило, което се вади, щом се заговори за закриване на тези бензиностанции. Със сигурност ще се извади и сега.

За всички е ясно, че тези неустойки ще са малка част от загубите, които е претърпяла и търпи държавата. И че е по-добре те дори да се платят, отколкото целият този цирк да продължава и да бъде натякван на цялата държава откъм ЕС и САЩ.

При разглеждането на проблема в комисията срещу корупцията в парламента бе обявено, че на безмитните бензиностанции щяло да се зарежда само до 500 литра гориво от едно превозно средство. Друго ограничение срещу възможни злоупотреби в безмитните бензиностанции било монтирането на видеокамери, а на всеки касов бон щяло да се отбелязва задължително регистрационният номер на заредилото МПС. И самите автори на мерките признават, че са недостатъчни. През годините бяха правени и по-радикални опити, но всуе.

През 1999 г. бе направен опит със закона за митниците да се забрани продажбата на акцизни стоки, включително и на горива, в свободните безмитни зони. Но с промените в законите за акцизите и за ДДС в преходните и заключителните им разпоредби отново беше дадена зелена улица за безмитните бензиностанции.

После дойде 2003 г., когато уж изтичаха 10-годишните договори, включително и този на Фуат Гювен. Но изведнъж държавата подписа допълнителен анекс за удължаване на срока на договора от 1993 г. като компенсация за принудителното спиране на обектите през 1999 г. После стана ясно, че имало заварено споразумение между Министерството на финансите и собственика на безмитните бензиностанции те да действат до приемането ни в Европейския съюз.



И в ЕС ни приеха, те пак си работят



Преди повече от две години бе обявено, че закриването на безмитните бензиностанции на територията между България и Турция било обсъдено от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и държавния министър по външната търговия Кюршад Тюзмен. Е, очевидно си остана само обсъждане.

Според публикации миналата година турският бизнесмен Фуат Гювен е получил право да направи още една безмитна бензиностанция - на ГКПП-Златарево. Решението било на междуведомствената комисия по проблемите на граничните пунктове.

Ако в тази история има нормална икономическа логика, някакво революционно разбиране за конкуренцията, някаква полза за държавата и обществото, нека бъдат добри авторите й да я обяснят публично. И тъй като това няма да стане, поне се надяваме хисарското решение за прекратяване на тази практика по думите на Станишев да бъде бързо осъществено.