Понякога тройната коалиционна любов е толкова силна, че трябва яко да се стискат зъби и да се прехапват устни. |
Червеният електорат има право да е изненадан, въпреки че бе здраво кален в студеното водопиене. "Охлаждането" настъпи веднага след парламентарните избори през 2005 г., когато бе направен трудно смилаемият съюз.
Че кой социалист би го смелил
- с етническото според всеки българин ДПС и с царя, който току-що си бе прибрал горите и обещанията.... Но нали правителството бе в "името на европейската интеграция", преглътна го. После европейската интеграция стана факт, но коалиционните "компромиси" растяха на час по водичка.... "Не сме се събрали да се обичаме, а да работим, имаме много работа....", редеше червеното ръководство, а електоратът пак търпеше, да не би "желязната" партия отново да изтърве властта.... И сега изведнъж при ясната перспектива за завършване на мандата се оказа, че БСП, ДПС и НДСВ не само работят, но и се обичат. Влюбили са се на работното място и смятат да се оженят поне до 2013 г.
За червените симпатизанти тази любов може да е необяснима, но за ръководството на БСП е по сметка. Следващия мандат България пак ще се управлява от коалиция. И с кой ще я направи БСП? С ГЕРБ? Разбира се, на драго сърце - с такава коалиция БСП ще остане във властта, а и ще затрие стратегически Бойко Борисов (по примера с царя). Но такъв съюз се реди не сега, а след изборите, пък и съвсем не е сигурен, защото Борисов напоследък играе друга игра - свири десен сбор и въоръжава всички срещу БСП.
Коалиция с ДПС е друга работа - хем по-сигурна заради гарантираните мандати на Доган, хем по-перспективна с оглед на вече "изгладените" камъни в настоящото правителство. И, разбира се, с НДСВ, стига да влезе в парламента, което може да стане чрез листите на Доган. Твърде вероятно е в следващото Народно събрание да има едва четири партии - БСП, ГЕРБ, ДПС и "Атака". Може СДС и други десни да влязат, но те все ще са потенциални партньори на ГЕРБ. Напълно нормално е такъв парламент да възроди "социално-либералния вектор".
По традиция българските политици обичат ритуалната помпозност. Да се посъберат на някоя ливада или в санаториум, да си поприказват и да се понапомпат с декларация, ей тъй, заради самите тях. Посланието"заедно можем още" носи белезите на такава бодрящина. Тя на всичкото отгоре е обидна за привържениците на тези партии, защото бе дадена без одобрението на избирателите им. Но така е по света, не и у нас. Тук действат други закони, затова тройната коалиция, и особено БСП, тактически правилно афишира гръмки амбиции за запазване на статуквото.
На първо място това е сигнал към свободните и деснеещи се електрони в момента,
че БСП е в състояние да им гарантира власт и следващия мандат. Колкото и нищожни да изглеждат БНД например, при ниска избирателна активност като нищо ще влязат в парламента. Тройната коалиция казва на тях и други слънчогледи, че е единна, което при добра предизборна кампания означава около 120 мандата. Да му мислят и пресмятат.
Но тройната коалиция дава и по-важен сигнал. Той е към икономическия гръб, на който се облягат партиите и най-вече управляващите. Както искате наричайте този гръб - спомоществователи, лобисти, олигархия, обръчи.... Но той практически решава изборите и трябва да е сигурен в кого инвестира. Неслучайно най-словоохотливи в заявката за общ втори мандат бяха Йордан Цонев и Ахмед Доган -
който играе с тях, винаги печели
И двата сигнала са контраоферта на предложенията, които наляво и надясно раздава ГЕРБ. Борисов прави мощен съюз в момента срещу тройната коалиция и събира политически и икономически донори по света и у нас. След изборите ще има ново раздаване на картите, пазарлъци, старите вражди може да се събудят в приятелства.... Но сега тече първото надлъгване, някакъв български праймърийз, и както ГЕРБ, така и БСП с коалиционните партньори следват установените му правила.
Но за да се надява на успех на изборите, БСП все пак трябва да поговори и с електората си. След като постфактум му сервира тройната коалиция, сега има време - година и половина - да обясни защо е нужна нова (или старата) непопулярна коалиция. Такава дискусия би била лесна - БСП просто няма друг избор, ако иска да остане във властта. Е, едва ли разговорът ще се задълбочи и ще анализира дали електоратът има полза от пребиваването на партийния си елит във властта. Едва ли и някой ще го пита той каква коалиция иска. Чак такива дискусии в България не се водят, макар че отговорът на втория въпрос би бил твърде интересен. Да не се окаже, че привържениците на БСП са склонни да преглътнат коалиция най-вече с ГЕРБ? Апропо - а Борисов преброи ли феновете си с леви разбирания, преди да стане "десен"? И те май са мнозинство. Наистина, с много абсурди е пълна българската политика.
Пред БСП има още един текущ проблем - заявката за втори мандат на тройната коалиция вдига мизата на ДПС и НДСВ до края на настоящия. Розовото светло бъдеще трябва да бъде под(платено) със солидно настояще. Доган прекрасно играе и тази игра. Вижте какво се получава - ДПС не иска да вземе горите на царя, царят пък поиска много здравни каси, каквито БСП не иска. Но вече май иска.... На влюбените им върви по вода, но понякога студена не само за избирателите.