Архиепископът на Кентърбъри предложи частично въвеждане на ислямското право във Великобритания. Това е поредната стъпка, с която западният свят се подчинява на нежелаещото да се интегрира имигрантско мюсюлманско малцинство.

През есента на 2006 г. холандците бяха ужасени от книга на тогавашния министър на правосъдието. В нея той обмисляше подобна стъпка в собствената си страна. "Как въвеждането на шериата може да се избегне по законов път?", попита министърът. "Би било скандално просто да кажем, че това е невъзможно. Важно е мнозинството. А това е и същността на демокрацията."

Ако две трети от холандците подкрепят ислямското право, твърдеше министърът, то тогава въвеждането му би било неизбежно. Принуден да се защитава, той обясни, че коментарът му само се е осланял на демократичния принцип, че "мнозинство от две трети е всичко необходимо за поправка на конституцията в страната".

В същото време, разбира се, той критикуваше протичащия дебат за имиграцията и интеграцията. "Не одобрявам тона на политическата дискусия", отбеляза тогава министърът. "Да кажеш: "Ти трябва да спазваш и приемеш нашите норми и ценности за свои, прави като нас" - това не съвпада с начина, по който трябва да се правят нещата."

Но министърът не счете за нужно да обясни как според него трябва да се правят нещата. Този негов пропуск само подсили впечатлението у много хора в Холандия, че според него не имигрантите "трябва да приемат нашите норми и ценности", а точно обратното.

Тайни Мускенс, либерален католик и бивш епископ на гр. Бреда, предложи миналото лято думата "Бог" да се замести с "Аллах". "Това е хубаво име за Бог и по тази причина не би трябвало да изпитваме неудобство да наричаме Бог с думата "Аллах".

Малко по-късно кметът на Брюксел, социалдемократът Фреди Тилеманс, забрани протестно шествие на шестата годишнина от 11 септември срещу ислямизацията на Европа. Той инструктира полицаите в административния център на ЕС да не пушат или ядат публично по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан, за да не ги обидят. По на юг, в Цюрих, служителите на реда бяха помолени да се запознаят с ислямската култура, както и да се въздържат от храна и вода в продължение на цял ден от Рамадан.



Как "ислямският екстремизъм" изчезна



Междувременно Би Би Си обяви, че ще провежда нова политика в секцията за ислям на интернет страницата си. Всяко споменаване на пророка Мохамед трябва да бъде последвано от фразата "Бог да го благослави и с мир да го дари". Според говорител на Би Би Си с този ход се цели "честно и балансирано" представяне на исляма. Не след дълго британското Вътрешно министерство обяви нова директива, която се отнася до всички правителствени изявления. Фрази като "война с терора" и "ислямски екстремизъм" трябваше да излязат от употреба. Вътрешният министър Джаки Смит обясни логиката на новата директива така: екстремистите действат не от името на исляма, а против религията си. Ето защо техните действия трябва да се наричат "антиислямски".

Както често се случва в Англия, министерската директива се приема без много съпротива. Едва няколко критици бяха достатъчно проницателни, за да попитат защо действията на ИРА не бяха наричани "антиирландски" в дните на терористичните й актове.

А сега британски духовник иска да въведе законите на шериата в Англия. Имайте предвид, че това не е пастор на някое малко уелско село, а самият лидер на англиканската църква, Роуан Уилямс, архиепископът на Кентърбъри. Според него Великобритания трябва да осмисли факта, че някои граждани на страната не се отъждествяват с местното право. По думите му приемането на някои аспекти от шериата би могло да помогне да се избегне социално напрежение. Уилямс предложи страните по брачни конфликти и финансови спорове да могат да избират между британското и ислямското право.

Архиепископът всъщност може би е прав - най-малко на ниво факти. Въвеждането на част от шериата наистина би могло да помогне да няма социални търкания, ако мюсюлманите не бяха задължавани да спазват британското право по отношение на брака и развода. Дори някои не-мюсюлмани вероятно ще намерят тази опция за привлекателна. "Временен брак", който е възможен по шериата, може да има много предимства. Особено, ако "временен" означава само няколко часа или дни.

Но архиепископът е сгрешил, ако смята, че някой може да изгради обществото по подобие на заведение за хранене, в което клиентите имат право да избират между месно и вегетарианско меню. Малко ислямско право е толкова нереалистично, колкото е и малкото бременност. Шериатът урежда всички страни от живота и всеки, който предлага въвеждането на само части от него, не разбира свойствената му неизбежност. Представете си, че разрешим голотата в обществените плувни басейни, но само при условие че на всеки посетител ще бъде позволено да реши коя дреха да съблече.

Предложението на архиепископа на Кентърбъри е доказателство за нещо повече от невероятно лековерие. То разкрива и колко далеч е стигнало схващането за "превантивна капитулация" пред един неразрешим проблем. Поддръжниците на този тип отстъпление биха казали, че ако някои имигранти не искат или не могат да приемат правилата на обществото, то тогава обществото трябва да приеме техните правила. За тях "интеграцията" означава и необходимостта мнозинството да се съобрази с малцинството.



Гласуване под бурка



Ако дните на смесеното образование в училищата приключат, а бурката стане задължителна за всички жени. Ако в кръчмите престанат да сервират бира, а жените пътуват отделно в автобусите и влаковете, където ще се чувстват в безопасност от похотливите очи на мъжете. Тогава ще настъпи времето, когато и последните противници на шериата ще трябва да признаят, че общественото напрежение наистина е намаляло. Хората, които обитават подземия без прозорци, не трябва да живеят в страх, че ще получат слънчево изгаряне.

А после какво? Ще имат ли жените право да гласуват, без да показват лицата си? Каква прекрасна идея! Жените да се появяват в изборните секции и да подават гласа си, покрити в було от главата до петите. Разбира се, при условие че носят два документа и свидетел, който може потвърди самоличността им.

Не и в Англия, поне не все още. Но точно това е възможно в либерална Канада, членка на Британската общност на народите, чийто номинален монарх е кралица Елизабет Втора.