Нищо изненадващо не се случва в тази страна. Ето - Стефан Софиянски, бившият кмет на столицата, служебният премиер, декларирал желанието на България да се присъедини към НАТО, беше оправдан и по последното от всички дела, по които бе обвиняем. Някой да е очаквал друго? Така действа съдебната система у нас. Както има перачници за пари по света, така има и перачници за съвест.

Изненада ни нещо друго. След съдебното заседание Стефан Софиянски коментира, че той е единственият доказано некорумпиран политик в България. След това добави, че ако досега моделът "Софиянски" е носел някакви негативи в общественото съзнание за работата в Столична община, то сега вече той ще показва, че в общината се е работило добре.



Ех, защо няма кой да му каже: замълчи, замълчи



Да, факт е, че делата, които му спретнаха, бяха обречени на провал от самото начало. Те бяха набързо скалъпени и зле подготвени, а цялата атака срещу него си смърдеше на политическа поръчка. Ясно беше, че тогавашният главен прокурор Никола Филчев си разчиства лични сметки и това си беше брутално деяние. Грозно беше, че заради атаката от Софиянски се отрекоха най-близките му съратници, а самият той абдикира от поста на градоначалник, промъкна се в парламента от Варна, накрая избяга чак в Европа. Но в крайна сметка съдът не може да налага присъди без доказателства и в разрез със закона. Затова Софиянски се измъкна.

Хепиендът обаче ни най-малко не променя убеждението, че съдебната система е гнила и че заради нечия некадърност или леност се е превърнала в скъпо струваща пералня за имидж. Това го знаят всички - от бандитите в Дупница до еврокомисарите в Брюксел. Дори главният прокурор Борис Велчев вчера призна, че е притеснително, че делата срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски са завършили с оправдателни присъди, и обеща анализ защо всички обвинения срещу държавници се провалят.

Още по-нагло е да се твърди, че съдебната присъда е



реабилитация за доказано порочния модел "Софиянски"



Най-малкото защото този начин на управление никога не е бил незаконен. Напротив - всичко е по закон и затова няма шанс да се пресече нито една от скандалните схеми за източване на общинските предприятия, нито пък да се развали някоя от абсурдните сделки за замяна на апетитни терени срещу панелки, реализирани от "наши хора". Можем да изброяваме примери до утре сутринта, без дори да сме започнали да навлизаме в същността на проблема. Помните ли за колко беше продаден ЦУМ и защо победителят в конкурса се отказа в полза на втория, който даваше няколко пъти по-ниска сума? Сделката беше така направена, че новият собственик да може да заложи магазина за многократно по-голяма сума и да избие инвестицията с наемите само за няколко години. Ами терените в Южния парк или Погребите? Ами скандалните договори с концесионерите на боклука и водата, родили вълчи глутници?

Може и да е бил законен, но моделът "Софиянски" е вреден за столицата. Защото превърна София в шумен, задушен град, с презастроени квартали, без места за паркиране и прецакана инфраструктура. Разбира се, че можеше да бъде и по-зле. Но не трябва да се утешаваме с такива неща, защото, ако за пореден път махнем с ръка,



моделът "Софиянски" лесно може да се превърне в модела "Борисов"



Затова трябва да има някакво възмездие. Затова е много интересно дали шумните дела, които се завеждат срещу шефовете на източените общински предприятия, ще последват съдебния "модел Софиянски", или ще има поне една осъдителна присъда. Та нали и Валентин Димитров, емблематичният бивш шеф на "Топлофикация", и Христоско Вретенаров, бивш шеф на "Трамкар", и останалите клиенти на прокуратурата са все деца на модела "Софиянски"!

И още нещо - Софиянски е чист и непорочен само в собствените си очи. Основният капитал на един политик са доверието и авторитетът му сред хората. Може съдът да го е оправдал, защото прокурорите водеха погрешни дела в погрешно време срещу погрешен извършител. Но доверието към него и неговия модел на управление е паднало под нулата. А гласът на избирателя, на народа, ако щете, е много по-важният съд за държавника. Затова нека Софиянски се усмихва, но да мълчи.