Българското село Забърдо покани френския президент Никола Саркози и неговата нова съпруга - италианския модел Карла Бурни, за деня на влюбените Свети Валентин.

България осъмна с тази гръмка новина през миналата седмица. Медиите радушно я прегърнаха и къде шеговито, къде - не, отразиха добросъвестно.

За по-голяма достоверност и тежест бе обявено, че поканата до младото семейство била изпратена чрез българския вицепремиер Ивайло Калфин и френския посланик в София. Последните персони надали знаят за тази идея обаче.

Според местните хора посещението на Свети Валентин в Забърдо ще "сплоти още повече Карла Бруни и Никола Саркози". Президентът на Франция, който се раздели официално през септември миналата година със Сесилия Саркози, се ожени в началото на февруари за Карла Бруни. Церемонията се състоя в една от залите на Елисейския дворец. Местните власти съобщиха, че



е възможно бракът да не бъде признат,



защото кметът на района няма право да провежда церемония извън сградата на общината. Бруни и Саркози за първи път започнаха да се появяват заедно на публични места в началото на декември миналата година, а за коледните и новогодишните празници двамата бяха заедно в Египет и Йордания.

Откъде идва обаче българската дандания, която трябва да отекне в сърцата на младото семейство. В България има и мързеливи, но има и много амбициозни кметове. Такива, които заради фикс идеята да влязат в новинарските емисии са готови да лансират и най-безумните предложения.

Един от тези кметове е и този на с. Забърдо. Валентин Черпоков е селски първенец от 1996 г. в малкото родопско село, което се намира на няколко километра от Чепеларе. Именно негова е идеята да посрещне знатното семейство от Елисейския дворец.

Прекрасна идея, но не след дълъг разговор с него установяваме, че между него и селяните, които са го избрали, зее огромна пропаст. Единствено ги обединява мисълта за пари. Той обаче мечтае за множество инвеститори, хотели, СПА центрове и казина на територията на Забърдо. Селяните пък мечтаят да имат пари да ядат и да издържат децата си.



"Дали ще дойде Саркози,



не е ясно и сигурно, но наистина искам да им дам хляб на тези хора. От колко години им разправям да си оправят къщите, да направят баня и тоалетна във всяка стая и да развиваме селски туризъм. Те обаче предпочитат да гледат картофи и животни. А най-много обичат да си изхвърлят оборската тор в реката". Така с инвеститорска любов започва разказа си за своите съселяни кметът Черпоков.

Забърдо е малко село на 13 км от Хвойна и Чепеларе. Селището е много старо, има доказателства, че то е съществувало още преди създаването на Османската империя. Разположено е в долината на река Забърдска. Основен поминък са земеделието и животновъдството. На 4 км от Забърдо се намира природният феномен Чудните мостове - два мраморни скални моста. Горният мост е с внушителна големина. Широк е около 20 м и се извисява над пропаст с дълбочина 43 м. По него минава пътека от с.Орехово до с. Забърдо. Вторият мост се намира на 200 м от първия. Той представлява по-скоро тунел с дължина 60 м. Наблизо пред втория мост е входът на Ледената пещера, в която винаги има лед.

Всичко това наистина дава основите за развитието на туризъм. Обаче



местните не искат туризъм



Още с влизането в селото по баирите се виждат няколко огромни неизмазани къщи с покриви, но без черчевета и врати. Строежът по къщите е преустановен от собствениците в началото на 1990 г.

"Ето този кмет иска от хората да зарежат всичко и да се занимават с туризъм. Как да го направя, като днес цял ден с коня сме свличали трупи от гората и сме рушили в еднометрови партини за 5 лв. Ще си ги поделим с животното. А той иска да правим от къщите си хотели. С какви средства?" Това разказва Стефан Малинов от Забърдо. Той разхожда непрекъснато коня, тъй като животното е вир вода и може да настине. Термометърът сочи -10 градуса в този февруарски ден. Малинов е бил дългогодишен треньор по борба в Смолян. Под неговите вещи указания и крясъци са тренирали и известните на всички българи братя Маргини. "Добри момчета бяха тогава, ма к'во се изкелиферчиха", казва Малинов.

В същото време малко по-нагоре от него идва камион, който започва да изкупува прясното мляко. В зависимост от маслеността местните получават между 60 и 70 стотинки.

"Килограм фураж е 60 стотинки, така че правете сметка на каква печалба сме. Едно време от няколко крави правехме пари, а сега не може да си избием само храната.



Страшно е положението с картофите, тъй като никой не купува



и ще изгният по зимниците. Тонове се търкалят в селото, но казват, че сега внасяме картофи по 30-33 ст. килограма и затова не искат да взимат нашите. Е, как да ги дам на тия пари, като цяла пролет и лято съм копал и поливал като маймуна", споделя Петър Димчев. Той също гледа с насмешка идеите на кмета местното население да прави пари от туризъм.

"Писна ми да обяснявам. От прост човек можеш да вземеш пари, а не можеш да му дадеш. Как по-ясно да им покажа, че ако приюти един чужденец вкъщи и му направи един качамак, едни катми, пататник и кисело мляко, ще спечели много повече, отколкото като ходи по цял ден с животните по баира и копае някакви картофи. Това обаче са ограничени хора. Какво да ви кажа. Хора, които имат по 20 декара дворове, но си държат дървата на улицата", пали се кметът.

За това, че работата му като селски кмет не му е достатъчна, говори фактът, че за няколко години е успял да спечели шест проекта от различни европейски фондове. Нещо, за което не могат да се похвалят кметовете на големите ни градове.

По един такъв проект е изградена и въртележката в центъра на селото, която е и гласена за основна атракция при визитата на семейство Саркози. Според кмета в селото имало въртележка още през далечната 1780 г. Не е ясно обаче защо цял свят казва виенско колело, а не забърдна въртележка? Интересна е и следващата стъпка на амбициозния кмет. Може да реши да строи космодрум.



---- ДЕЖА ВЮ ----



Преди три години едно друго чепеларско село - Богутево, влезе в новинарските емисии, след като обяви, че 86-годишната негова жителка Мария Муртева се е записала на курс по компютърна грамотност. Сензационно за тесногръдите български мащаби.

Курсът бил организиран от фонд "Богутево", който бил инициатор на въвеждането на самооблагане за местните жители. Компютрите пък били купени по проект "Бъдеще за Богутево" на стойност 14 200 лв.

Богутево е пример за успешен обществен дарителски фонд, твърдят хората в района. Става дума за фонд, в който хората събират ресурси, за да решат свои градски (или селски) проблеми. След това Американската агенция за международно развитие удвоила парите по схема за насрещно финансиране. Изпълнител на програмата е "Каунтърпарт" - щатска неправителствена организация, която помага за развитието на общностите и гражданското общество в над 60 страни по света.