Видях за пръв път страх в очите на винаги лъчезарния ми колега Али Игмен, когато преди няколко дни двама турски студенти се изправиха в залата по време на международна конференция по човешките права и го нарекоха "предател" пред 1000 души.

Професор Игмен е уважаван историк от турски произход, чиято вина беше да нарече "геноцид" смъртта на милион и половина арменци през Първата световна война на територията на Отоманската империя. Буквалните му думи бяха, че арменските събития от 1915-1918 г. в Турция са "първият геноцид на 20-и век".

Наложи се организаторите от щатския университет на Калифорния в Лонг Бийч да отделят двама полицаи за охрана на д-р Игмен до края на конференцията. Доколкото разбирам, той е получил смъртни заплахи по телефона, в пощата и имейла си.

Покрай този случай четох в дясноклонящия в. "Уошингтън таймс" как лобистката организация, наречена Съвет на турско-американските сдружения (http://www.ataa.org/), е



започнала кампания за промяна на имиджа на Турция



Колко хубаво е в Турция като място за туризъм (това си го знаем), но и колко важен съюзник е Анкара в Ирак (хм?), и колко ключова е ролята й в борбата срещу световния тероризъм (или както "Уошингтън таймс" предпочита да пише, "ислямо-фашизма").

Темата дали са геноцид събитията, известни съвсем неделикатно в България като "Арменските кланета", е добре втасала. Винаги обаче ме изненадва как спорът припламва отново и отново на най-различни места и колко непримирими са страните по него.

По данни на съответните етнически организации в САЩ има милион и половина арменци (разхвърляни почти поравно между Масачузетс, Ню Йорк, Мичиган и Калифорния), както и 250 хиляди турци, общо взето, в същите щати.

Установяването на историческата истина, ако има такова нещо, си е задача на историците. Но психологически, политически и практически погледнато е ясно защо турците ще са против. Няма държава, която да си признае доброволно нещо толкова драстично, да не говорим за потенциалната финансова катастрофа, ако наследниците от арменската диаспора поискат реституция и репарации.

Затова пък острата разпра по темата в еврейската общност на САЩ ми е по-странна. Една от най-важните еврейски организации тук - Лига срещу клеветата (Anti-Defamation League, http://www.adl.org/, която някъде видях преведена като "Лига срещу отричането на холокоста"), миналото лято промени дългогодишната си позиция и започна да нарича "геноцид" арменските кланета от 1915-1918 г. Че тази словесна преориентация не е била еднозначна, стана ясно, след като седмица преди да обяви решението, лидерът Ейбрахам Фоксман уволни един от регионалните директори на лигата точно за употребата на съществителното "геноцид" след прилагателното "арменски".

Фоксман обаче продължава да твърди, че



арменците и евреите са в различна позиция,



защото нямало арменец, който да се страхува за живота си днес, докато антисемитизмът все още е сериозен проблем. Хм, да видим какво точно ще им се случи на арменците в Нагорно-Карабах, ако скоро решат да се правят на свободолюбиви косовари. Освен това удостоверението за минал геноцид би трябвало да е слаба противоотрова срещу сегашни страхове.

Комисията по външна политика на Камарата на представителите прие през октомври 2007 г. резолюция, в която нарече арменските събития "геноцид". Това предизвика бурни протести от турска страна, включително отзоваване на посланика във Вашингтон, по една масова проарменска демонстрация във Вашингтон, Сан Франциско и Лос Анжелис и много всякакъв друг шум без видими последици. Документът кротко угасна, преди да стигне до гласуване в залата, след като лидерите на мнозинството (т.е. демократите) прецениха, че е по-важно да се угоди на съюзна Турция, отколкото на арменската диаспора.

Лигата срещу клеветата, впрочем, отказа да подкрепи резолюцията, макар че тя беше вкарана в Конгреса от Адам Шиф, евреин демократ от Калифорния, с благословията на половин дузина по-малки еврейски организации в САЩ. Доколкото следя темата,



споровете чий геноцид е по-истински съвсем не са утихнали



Имаме много мили, добри и разумни приятели турци, които по-добре да не бъдат закачани на арменската тема. Веднъж случайно зададох невинен страничен въпрос и получих половин час лекция с официалната турска позиция в основни линии, преповторена няколко пъти. Даже ми припомниха, че през 1973 г. турският генерален консул в Лос Анжелис и неговият заместник са били убити от арменски терорист.

Няма да ви занимавам надълго и нашироко с петте критерия, които според Конвенцията на ООН от 1948 г. дефинират термина "геноцид" (http://www.hrweb.org/legal/genocide.html), както и с осемте стадия на геноцида (http://www.genocidewatch.org/8stages.htm). Важното е да се помни, че това престъпление предполага умисъл и това прави нещата пиперливи. Едно е клетниците да измрат от жажда и дизентерия, докато бягат от мизерията на войната в анадолския камънак. Друго е някой да прокарва държавна политика, която ги изтребва методично в градовете или ги вкарва в пустинята със същия ефект.

Затова никой в момента не спори с определянето на кланетата в Руанда от 1994 г. като геноцид, докато Сърбия беше оправдана миналата година от Международния трибунал в Хага по основните геноцидни обвинения, повдигнати от Босна-Херцеговина. Просто



балканската трагедия излезе малко по-шарена от африканския ужас



Също е смехотворно действията на американските войници в Ирак в момента да бъдат сравнявани с методичността на убийците от айнзац-командите в Украйна през Втората световна война.

Споровете по тази тема са безкрайни и не само между турци и арменци, сърби и бошняци или тутси и хуту. Истински жалкото е, че поводите за тях също не спират.

Стивън Спилбърг, който е нещо ката "бакалавър хонорис кауза" от университета ми, беше поканен да приветства гостите на конференцията в понеделник. Той го направи с характерния си приповдигнат тон, макар и дистанционно от видеоекран, а не от трибуната. Само дни преди това Спилбърг отказа консултантския си договор като художествен директор на лятната олимпиада в Пекин. Той беше призован от актьори активисти като Джордж Клуни да протестира срещу икономическата и политическа подкрепа, която Китай оказва на Судан, с което се отлага разрешаването на драмата в Дарфур.

В интервю пред студентския вестник Спилбърг каза, че Дарфур е "първият геноцид на 21-ви век".

_______________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu