И в България взехме да усещаме последиците от световната банкова криза, за която досега само четем по вестниците. Предвестници на тежки времена и на нашия кредитен пазар са зачестилите познати трикове на агресивния маркетинг и видимата нервност (твърде често ни уведомяват, че няма никакви основания да си помислим, че онова, което става по света, може да се отрази и у нас). Засега на мъничкия ни и световно незначителен пазар наистина няма сътресения. Но



кризата в глобалните финанси



се развихри с нова сила, след като в началото на месеца стана ясно, че проблеми с обслужването имат не само високорисковите ипотечни заеми в САЩ, но и "най-сигурните" ценни книжа на планетата - американските общински и корпоративни облигации, оценявани с максималния кредитен рейтинг ААА. По стара папагалска традиция в учебниците по финанси вложенията в такива "супер висококачествени" ААА инструменти се наричат "безрискови". Сега обаче качеството им рязко се влоши, мрачни са прогнозите за способността на щатските общини да черпят с пълни шепи нови заеми, за да обслужват предстоящите плащания по старите. Към основните финансови застрахователи, гарантирали плащанията по общинските облигации, валят искове за плащане на просрочени падежи, те вече натрупаха към 6 млрд. долара загуби и са заплашени да загубят сакралния си кредитен суперрейтинг ААА. Това почти автоматично ще понижи качеството на дълговете, които само поради застраховката си носят максималната оценка за финансово качество. Това са 2.4 трилиона долара задължения. А понеже нещастието не идва само, надвисналата криза на първокачествените американски дългове бе допълнена от вестта за



финансова криза на еквитерите



- това са специалистите по частни (т.е. не-публични) инвестиции в акции, които през последните години бяха галеници на световните финанси. Финансови флибустиери, които купуваха наред знакови фирми на зашеметяващи цени само за да ги препродадат още по-скъпо и да отмъкнат десетки милиарди чиста плячка. На 20 февруари най-големият сред еквитерите - ККР (Колберг, Крейвис, Робйртс и Ко.), обяви мораториум на "някои краткосрочни дългове" на борсово котираното си поделение "ККР Файненшъл". Ако са верни оценките, че около половината дълг на водещия еквитер е необслужваем, и ако допуснем, че и при другите колоси на еквитерския бизнес положението не е по-розово, това означава да очакваме още поне



нови 2 до 3 трилиона необслужваем дълг



А дългът на еквитерите е концентриран. Всеки от тях си има кръг от кредитори и само тайната на частните финанси ни пречи да установим списъка на най-засегнатите банки, над които вече е надвиснала опасността от фалит. Под знака на очаквани банкови фалити, въпреки усилията на Федералната резервна система да държи лихвите ниски, кредитът в САЩ поскъпва. Овърдрафтът на кредитните карти достига вече 20%. Кредитът поскъпва по целия свят, но по-лошото е, че става все по-трудно достъпен. Въпреки усилията на централните банки да помпат пари към финансовия пазар общият кредит се свива. Ясно как трябва да тълкуваме предупреждението на американските централни банкери, че "ни чакат още страдания". Така че е обяснимо защо



банките в България качват лихвите



с повишена скорост. След "дяволски добрия депозит" (6.66% годишно) по десетина пъти на вечер ни предлагат да се качим "на седмото небе" (7.75%). В бъдеще ни чакат "деветата дупка на кавала" и "веселата дузина". Разбира се, розовите обещания за висока доходност са гарнирани с ред условия, изяждащи келепира. Най-изгодните депозити се оказват "само за физически лица", ако депозирате парите на собствената си фирма, ще ви предложат далеч по-скромни от бурно рекламираните проценти. Зад надпреварата на депозитните проценти се крие далеч по-опасен процес: повечето кредити у нас са отпуснати с плаваща лихва или пък лихвата по тях подлежи на "актуализиране" в крак с "цената на финансиране", т.е. с процента, който трезорите плащат за своите депозити. Като вдигат депозитната лихва, банките автоматично повишават и цената, която плащат длъжниците за вече ползваните кредити. Така за последния месец старият потребителски и ипотечен кредит поскъпна поне с процент, а в най-близко бъдеще цената ще отиде още нагоре, защото ценовата война за привличане на парите на клиентите ще продължи. Ще продължи сигурно и



агресивната подвеждаща реклама,



която с нечестни средства примамва по-лакомите и по-глупавите измежду нас. За пример ще вземем една оферта за депозит, който щял да носи 9% годишна лихва. Да, ама тези 9% ви ги обещават само за последните 6 месеца от срока, колко ще носи този депозит през първите 30 месеца - бог знае. А три години са доста дълъг срок, особено когато се очаква повишаване на лихвите навсякъде по света. Лесно е да се предвиди, че през следващите години сегашните ниски лихви по депозитите ще се удвоят. "Суперофертата" днес може да се окаже "дръвце", като погледнете назад след време. Изобщо: за да не станете жертва на тъпи и подли маркетингови трикове, внимавайте с примамливите предложения. Който се подлъгва от "супероферти", весело кудкудякащи лелки, патпаткащи какички и радостно кимащи кучета, накрая се проклина за глупостта си. Един искрен съвет: като виждате, че лихвите вървят нагоре, не бързайте да блокирате пари в дългосрочни договори. По-добре оставете спестеното на краткосрочни депозити, макар да ви носят засега по-малко, изчакайте да видите максималното ниво, на което ще се качат процентите.