Славяните днес са повече от 300 милиона, най-многочислената група народи в Европа. За по-малко от 3000 години земите, населявани от тях или техните предци, се увеличават стотици пъти. Славянски днес са земите в Централна и Източна Европа и Северна Азия. Славянските народи никога не се преселват, те винаги се разселват - заемат нови земи, без да напускат старите си обиталища, само за сметка на численото си нарастване. По своя път те претопяват стотици народи. Много рядко веднъж завладяна от славяните територия е загубвана. Понякога се налагат временни отстъпления, както се случва понякога и през изминалите хилядолетия. Но Великото славянско разселение продължава и днес.



* * *

Няма по-сложен научен проблем в средновековната археология и история от проблема за появата и прародината на славяните. Цели столетия вече продължават усилията на историци, археолози и езиковеди да го разрешат поне задоволително. Поради спецификата на своята изворова база естествено най-значим принос може да има археологията. За да се разчита, че ще бъдат направени исторически верни изводи на основата на археологическия материал, е необходимо събирането на възможно най-голям брой артефакти от най-голяма площ. Дейност, която може да отнеме десетилетия, а и повече. За съжаление обаче именно археологията се нуждае не само от възможно най-голямо количество информация, но същата тази информация най-бавно се натрупва и обработва. Трудно, но за сметка на това продължително, според стария виц. За пълното археологическо разкриване и на най-малкото славянско селище са необходими години. За да бъдат направени възможно най-верни изводи, е необходимо проучването на стотици обекти на огромна територия. Обработката на милиони находки - от най-малкия чиреп до металния предмет и художествено изработения накит, изисква още време и огромни усилия за съпоставяне на резултатите.

И все пак през последния половин век в резултат на упоритите усилия на няколко поколения археолози, предимно от днешните славянски държави, бе натрупан емпиричен материал в такова количество, което вече дава възможност за интерпретация, която вероятно се доближава в най-голяма степен до "абсолютната" историческа истина.

Днес не се подлага на съмнение общият произход на славяните, германците и балтите. Археологически тяхната общност се изразява с термина "култура на керамиката с шнурова украса". Археологическата култура е понятие, което идва на помощ тогава, когато трябва да се означи общност между групи паметници, но отсъства възможност за каквато и да е допълнителна конкретизация. Културата на керамиката с шнурова украса заема през III-II хил. пр. н. е. значителен район от Северното Причерноморие и Прикарпатието до Централна, Северна и Източна Европа.

Няколко генетично свързани протославянски култури обозначават същинската славянска прародина. Паметниците на пшинецката култура се разполагат между Висла и средното течение на Днепър (трета четвърт на II хил. пр. н. е.). Лужицката култура (ХIII-IV в. пр. н. е.) е между балтийското крайбрежие и р. Дунав (паметниците й днес са на територията на североизточна Германия). Културата на полетата с погребални урни (VI-II пр. н. е.) е между Висла и Одер (днес характерните за нея еднослойни некрополи с погребения чрез трупоизгаряне в керамични съдове са на територията на Полша и близките райони на Беларус и Украйна). Според Витолд Хензел между IХ и VII в. пр. н. е. земите между Одер и Днепър вече трябва окончателно да се смятат за изцяло населени с протославянски племена.

Следващата по време група археологически култури в Поднепровието и около него се приемат за протославянски. Особено значение се отдава на зарубинецката култура, чиито паметници се датират от I в. пр. н.е. до I в. н. е. в поречието на р. Припят и по средното течение на р. Днепър. От това време приблизително са и първите исторически сведения за славяните. През I в. Плиний Стари ги нарича "венеди" и ги разполага източно от Висла. Малко по-късно, през II в., Клавдий Птолемей допълва, че обитават балтийското крайбрежие. За венедите пише и Корнелий Тацит. Доста по-късно Йорданес в своята "Готика" дава сведението, което вероятно днес е цитирано най-много. Според него този народ има три дяла - венеди (на запад), анти (на изток) и склавини (на юг). По същото време през III-IV в. в похода си на юг-югоизток някои германски племена като готите и гепидите се врязват в земите, обитавани от славяните. Това очевидно има значителни последствия при разделянето на славяните на източни и западни. Огромната част от носителите на зарубинецката култура се придвижват на север и на североизток в поречията на реките Днепър и Десна.

На същото място по Средното Поднепровие през III-IV в. се откриват паметниците на черняховската култура. Сложността при изучаване на тези паметници се състои в това, че изглежда черняховската култура е многоетнична, а славяните са едни от нейните носители. В същото време на изток от Висла се разполагат паметниците на Пшеворската култура, на юг от нея - Прешовската. По Среден Днепър и по Десна се локализира Киевската култура, чийто най-късни паметници достигат до първата половина на V в.

Приблизително в първата четвърт на VI в. се откриват първите същински славянски селища и некрополи, проучвани археологически. Общността на тези паметници се означава като "култура Прага-Корчак" по названията на селищата, в които за първи път са откривани характерните за културата паметници. Най-общо тази култура се разполага в земите между Горен Днепър и Горна Елба.

Съществува значителна празнина между края на Черняховската, Пшеворската, Прешовската и Киевската култура и ранните фази на културата Прага-Корчак, която без никакви проблеми, пробойни и празнини се свързва със следващите славянски култури. Тази празнина от около век е най-сериозният проблем в славянската археология. Несъмнено търсенията ще продължават, но трябва да е напълно ясно, че този проблем е също толкова сложен, колкото и да се назоват точно картите на партньор в играта на бридж, при което не е сигурно дали той изобщо има карти, а и играта може да е всъщност на зарове. Малко вероятно, но все пак възможно е в някаква степен даже изобщо да няма партньор.

В края на V в. след края на хунската държава започва нов, много важен етап от славянското разселение. Значителни славянски маси се насочват към Северозападното Причерноморие и към р. Дунав. Започват нападенията над балканските провинции на Византия. Между VI и Х в. славяните успяват да изтласкат балтите и фино-угрите от поречието на Горен Днепър. На запад славянските племена достигат поречието на р. Елба, заемат големи части от крайбрежието на Балтийско море. Около Х в. славяните са вече най-голямата етническа група в Европа.

Свързването на археологически материал с някакъв етнос е възможно най-рисковото занимание. За да има то какъвто и да е смисъл, е необходимо преди всичко този материал да е достатъчен по обем. В повечето случаи това значи всъщност огромен, за да бъдат колкото е възможно по-сигурни последващите изводи. Необходимо е още малко време, за да може част от протославянските археологически култури окончателно да се свържат с ранната славянска история. Или да отпаднат от нея.

Езикознанието също се занимава усилено със славянския етногенезис. По езиков път също се достига до важни етапи от славянското разселение, но е много трудно, а често и съвсем невъзможно, тези етапи да бъдат датирани убедително, което ги прави често неизползваеми.





Днес



Историята на балканските народи през последните два века, включително и събитията в Косово от началото на тази година, показаха, че Русия има изключителна историческа роля за съхраняване на славянството на Балканите. Именно с усилията на руската външна политика през ХIХ в. се сложи край на напредващия процес на пълзяща асимилация на славянските народи в този район. В края на ХVIII и в началото на ХIХ в. асимилационните процеси сред българите са силно напреднали. Гърчеене, турчеене, език, дотолкова пълен с чуждици, че е трудно да бъде разпознат, начало на стесняване на териториите, обитавани от население с българско самосъзнание, почти пълно отсъствие на национално образование и национална интелигенция - това са само част от признаците на тежката криза, в която изпада българският етнос. Криза, която поставя в съдбоносен риск целостта на славянските земи на полуострова.

Дори някога да забравим за загиналите, дори някога да забравим имената на военачалниците, дори да забравим битките, дори забвение да покрие паметниците на признателността, никога не бива да забравяме, че българският народ, славяните на Балканите въобще получиха преди 130 години не освобождение, а спасение.

-----------

Текстът е в памет на проф.Рашо Рашев.