Атанас Семов е преподавател по право на ЕС в СУ. Той е директор на института по европейско право, секретар на българската асоциация по международно право и член на световната асоциация по международно право в Лондон. Участва в изработването на програмата на ГЕРБ в частта й за политиката към ЕС и българите в чужбина.
- Г-н Семов, на какъв етап е написването на програмата на ГЕРБ?
- На творчески етап. Не е завършена, но основните елементи са определени. Ще бъде готова в разумни срокове, изборите са много далеч.
- Едно от нещата, с които се занимавате, е политиката по отношение на българите в чужбина. Каква трябва да бъде тя според вас?
- Най-голямата тема на България през XXI в. е изчезването на българската нация. Ние сме най-бързо изчезващата нация в света по официални данни на ООН и държавата с най-висок отрицателен прираст в ЕС. Доколкото изобщо имаме някаква раждаемост, една значителна част от нея е циганска. Има социологически проучвания, които предвиждат, че към средата на века населението на България ще се е стопило с една трета и около половината от останалото ще бъде циганско. Това е проблем за Европа и огромен проблем за България. Търсенето на решение не може да бъде отлагано повече. Нужни са инструменти, които се използват за десетилетия и дават резултат също в продължение на десетилетия.
- Какви са тези инструменти?
- Могат да бъдат най-различни. Например - активна политика на ограничаване на емиграцията. Това става чрез стимули, защото не може да има ограничения. Трябва да се стимулират работодателите да назначават на работа млади хора без трудов стаж. Трябва да се модернизира образованието и да се свърже с бизнеса. В момента нашето образование и нашият бизнес живеят на различни планети. Те не си говорят, не си възлагат задачи, не работят един за друг. Поради което хората излизат от университета и са буквално на улицата. Тепърва тръгват да търсят работа.
Образованието ни е в много тежка криза. Ние имаме студенти в юридическия факултет на елитния Софийски университет, които пишат "садия", а не "съдия". И те са вече 5-и курс.
Трябва да се изработят механизми за привличане на най-младата емиграция - хората, които са напуснали страната през последните 5 години. Те все още не са трайно интегрирани в чуждите общества и при една по-добра мотивация биха искали да се върнат. Важно е и приобщаването на хората, напуснали след 10 ноември, които не биха се върнали, но биха работили активно с България. Нужно е да се мисли и за българските общности в чужбина от неемигрантски характер, каквито са банатските и бесарабските българи. Част от тях живеят в много лоши условия, защото са в бедни държави. Част от тях са запазили много силен български дух и с много искрено желание биха се върнали в България. Ние ще имаме нужда от работна ръка. Не случайно се говори за привличане на виетнамци и египтяни. Ако имаме по-умна политика, няма да стимулираме внасянето на евтина работна ръка от Виетнам, а на малко по-скъпа, но етнически българска работна ръка. Трябва да има изключително енергична политика за поощряване на интелигентната раждаемост - имам предвид хора с висше образование, работещи, без да се дискриминират другите групи. Например може да се стимулират работодателите, когато работещи при тях млади жени излизат в майчинство. Могат да се стимулират и висшите учебни заведения, когато студентките излизат в майчинство. Трябва да се стимулират и самите млади хора с видове помощи, обвързани с образователен ценз.
- Има ли ресурс държавата за това?
- Първо - разбира се, че има. Второ - длъжна е да има. Когато в едно семейство въпросът е ще ни има ли изобщо след 20 години, проблемът да си купим ли по-хубава кола отпада. Когато детето ти умира, защото е болно, не се чудиш дали да правиш ремонт на хола. Има приоритети. Нашият основен приоритет е, че в края на XXI в. де факто може да няма българска нация. Ако няма ресурси, значи няма да има и нация. Но ресурси има, и то огромни. Не може да си в ЕС и да нямаш ресурс за главния си приоритет.
- Ако приемем, че догодина ГЕРБ направи самостоятелно правителство и започне да изпълнява вашата програма, в какъв период от време могат да се очакват реални резултати?
- Това, за което говоря, по никакъв начин не може да зависи от едни избори и от една партия, която и да е тя. По този въпрос няма ляво и дясно. Когато нацията ти изчезва, не можеш да се делиш на опозиция и управляващи. Затова ми харесва инициативата на ГЕРБ да се предложи национална среща, за да се изработи национална стратегия, която да се осъществява поне от 4 правителства подред. Трябва да се започне много активен диалог с циганското малцинство и с неговите лидери. Тези хора не могат да бъдат нито изтребени, нито изолирани. Те трябва да бъдат максимално бързо приобщени, образовани, цивилизовани, изкъпани - в широкия смисъл на думата, и направени европейци.
- Много хора обаче са скептично настроени, че това е възможно.
- Имаме два варианта - или да опитаме, или да приемем, че те не подлежат не цивилизоване, и да чакаме да ни претопят. Аз на 38 години имам дете на две. Циганинът на 38 години има 6 деца и 4 внуци. Това е разликата. След 50 години моето дете ще има едно дете, а неговото дете ще има 5 внуци. Просто изчезваме, вече няма никакво място за отстъпване. Реално на територията на България живеят 6.5 млн. души. Средата на века ще са под 5 млн. От тях между 2 и 3 млн. ще са цигани. 3 март ли? Че то ще е само Банго Васил от 1 януари до 31 декември. Поне 15 години трябва да се осъществява тази политика, за да даде добър резултат към средата на века.
- Доколко останалите партии откликват на инициативата на ГЕРБ за обща стратегия по тези въпроси?
- Боя се, че именно глупавото политическо мислене отново ще попречи. Политическият подход по един такъв въпрос е самоубийствен. Все едно да има наводнение в блока, но вие да не си помагате с комшията, защото той е от ЦСКА, а вие от - "Левски". И накрая водата ще залее и двата апартамента. На тази фаза сме.
- Оптимисти ли сте, че ще я преодолеем?
- Познавайки неизкоренимата българска политическа глупост, не съм оптимист. Но реалните варианти са само два - или да го направим, или да ни няма.
- Каква според вас е ролята и мястото на България в ЕС и каква политика трябва да водим в рамките на съюза?
- България е в едно положение, в което има и голям плюс, и голям минус. Големият минус е, че сме на последно място по икономически стандарт, по авторитет. Ако има държава, за която се смята, че е влязла по милост, на първо място това е България. Ако има държава, за която се смята, че не отговаря на европейските изисквания, класацията е същата. И за съжаление това до голяма степен е вярно. Плюсът на това нещо е, че понеже сме най-ниско, можем да покажем най-голяма степен на напредък. Ето, сега имаме най-високия прираст в ЕС. Вярно, тръгваме от много ниско, но това е факт. Политическа стабилност все пак има. Етнически мир също. Демокрация несъмнено има - процедурна, не нравствена, но има.
Това, което ние можем да направим в ЕС, е да покажем, че Балканите не са грешката, резилът, срамът на Европа. Защото за 25 години членство в ЕС Гърция дава причина това да се мисли. Тя е държавата, която най-малко е напреднала. Особено в сравнение с другите ъгли на континента - Португалия, Ирландия, Естония. Ние имаме историческа задача да позволим ЕС да се развива на югоизток. Изключително важно за нас самите е да накараме ЕС да повярва, че тук също е Европа. Съюзът трябва да приобщи Западните Балкани и широко да отвори вратата за Турция. По-нататъшната европеизация на Турция е от съдбовно значение за България. Това може и да не означава скорошно членство, защото там проблемите са много сложни. Но Истанбул е по-европейски град от София с всичката си ориенталска екзотичност.
Ние не можем да се нагърбим да европеизираме всичките си съседи, но можем да бъдем модел за това.Трябва да покажем, че тук може да има истинска Европа. Най-трудно ще успеем да направим така, че да спрем да крадем. Това ни е най-големият проблем, тази индивидуална хитрост, изразяваща се почти винаги в крадливост. Това ни отделя най-много от европейците. Нормалният европеец може да открадне, но българинът мисли чрез кражба.
- Какво обаче може да направи правителството за това?
- Инструментите са три. Единият е намаляване на обективните предпоставки за корупция и кражба - по-малко лицензионни режими, по-малко разрешителни. Второ - реална политическа воля, да не идват партиите на власт, за да се обогатят. Личният пример също е много важен. Вече три години нищо не се е чуло за Станишев да е откраднал и това влияе положително. За предишните премиери не се знаеше почти нищо друго, освен че правят само това. Третото е създаване на атмосфера на обществена нетърпимост. Ако съдът не осъди някого, той да бъде осъден обществено и политически. Боя се, започваме да свикваме с корупцията като с естествено състояние.
- Смятате ли, че има шанс отново да заработят III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй"?
- Шанс има. Колкото повече се качва цената на петрола, толкова по-голям е шансът. ЕС разполага с множество механизми, междинни решения, понякога оказващи се трайни. Вярвам, че в програмата на ГЕРБ ще се запише, че ще се използват всички възможности за възобновяване на функционирането на III и IV блок. Ще се боря за това, доколкото мога.
Ех, леле маминото...
Нищо повече
Вери сори

















Бобчо с многото седмици , трай-чо мили , че и плетеница-та