Моя колежка наскоро се върна от Братислава, където преподаваше 4 месеца със стипендия "Фулбрайт". Както си му е редът (и както го изисква университетската бюрокрация), тя изнесе сказка за това какво е научила.
Беше забавно или дразнещо, зависи от гледната точка, да я слушаш какъв специалист по Източна Европа е станала след това преживяване. Как там нямало дебели хора, а имало прекрасно кафе, как в мразещата комунистите Братислава й дали кабинет на улица "Москва" срещу бившата сграда на Гестапо, който бил обзаведен с мебели от разформированата катедра по марксизъм-ленинизъм. Мебелната нишка впрочем се оказа важна. Колежката ми се беше впечатлила силно от факта, че в Братислава има магазин "Икея", съвсем същият като тези в Лос Анжелис и "Ориндж Каунти" (нищо, че става въпрос за шведска верига с 65-годишна история).
И не че жената не беше добронамерена, напротив. Тя беше готова да обяснява до мръкнало на американските си студенти

колко е хубаво в Източна Европа

Затова приветствах нейния ентусиазъм, макар и да ми се видя на места доста наивен. Подразних се обаче когато във вторник по същия начин говорещи глави от няколко американски телевизии се опитваха да изстискат много смисъл от малко налични факти. Ставаше дума за съдбата на президентството според резултатите от първичните избори в Тексас и Охайо. Вторият щат е "познал" победителя във всяка една от последните 11 президентски надпревари както в общите, така и в първичните избори. Но този път математиката не е толкова лесна, защото възродената Хилари Клинтън практически няма начин да спечели, без да разцепи партията, а Барак Обама засега също няма как да вземе решително надмощие.
Понеже ситуацията на дъската е патова, дуото Клинтън-Обама ще продължава да се надпява в ефира с надежда другия пръв да удари фалшива нота. Може би сега оценките за изпълнението на всеки от двамата достойни демократи ще бъдат по-изравнени, защото от написаното и изговореното напоследък

започваше да лъха откровен медиен култ към Обама

През последната седмица на февруари 69% от всички материали за изборите са били за него, повече от който и да било друг кандидат през цялата досегашна кампания. Такава поне е равносметката според Проекта за съвършенство в журналистиката (не мисля, че това е най-добрият превод на Project for Excellence in Journalism, но забелязах, че той вече се е наложил в нашите медии. Вижте още на http://www.journalism.org/).
Барак Обама не трябва да се радва особено, когато журналистите го четкат. Семейство Клинтън много добре знае как един ден може да си галеник на пресата, а на другия да бъдеш низвергнат. И наистина, наченки на обратен тренд се забелязаха веднага след като популярното сатирично предаване "На живо в събота вечер" по "Ен Би Си" (Saturday Night Live, http://www.nbc.com/Saturday_Night_Live/) направи много забавен скеч по дебатите Клинтън-Обама, който показа журналистите в откровено неласкава светлина.
И след като отворих дума за култове, "Пю Форум" (http://religions.pewforum.org/) току-що публикува проучване на религиозните нагласи на американците, според което само 4% от тях са дръзнали да се обявяват за атеисти или агностици. Има защо -

в Америка няма по-мразена група от безбожниците

На въпроса от проучването на "Пю": "Ще се противопоставите ли на брак на вашето дете с атеист?", 48% отговарят с "да", докато "само" 34% са против сродяването с мюсюлманин, а 27% не искат черна кръв в семейната линия. (Интересно би било да се пита същото, ако проекто-младоженецът или невястата са от вестникарско потекло... или от дълбините на Източна Европа).
Не знам дали знаете, но честа клевета по адрес на Обама е обявяването му за мюсюлманин (заради чернокожия му баща, както и годините, прекарани в Индонезия като дете), докато по-компрометираща е информацията, че майка му е атеист (това е в общи линии вярно). Самият Обама се смята за християнин, макар че според мен религиозната му идеология, доколкото я има, е доста трезва. Клинтън е методистка, което е сравнително умерена верска практика, с наблягане върху грижата за ближния, а не върху греховната обремененост на расата ни.
И двамата внимават с религиозната реторика и изглежда не се молят на всевишния за съвет в трудни моменти, както Буш-младши призна, че прави. Чакам обаче някой да ги попита какво мислят за скорошното решение на университета "Харвард", според което една от спортните зали ще бъде затваряна по 6 часа седмично за всички освен за група мюсюлмански студентки, които не искат да бъдат гледани, докато се упражняват, от религиозни съображения.
Когато личната вяра се сблъска с нуждата да се взимат общовалидни политически решения, толерантността често се изпарява. Затова е най-добре религията и политиката да не се преплитат, а още по-добре е

лидерите да не са фанатици в нищо

Както пише поетът Уилиам Бътлър Йейтс, цитирам по памет, "най-добрите са лишени от всякаква убеденост, докато най-лошите преливат от страстна енергия".
От патриотична свенливост не казах на моята колежка, че в иначе любимата ми София още няма магазин на "Икея". Но пък наскоро научих, че тази мебелната радост може да дойде при нас през 2009 г. Дотогава ще знаем дали избирателите в Охайо отново са предугадили президентския вот. Предвкусвам как ще седя на удобни шведски табуретки в софийската ни кухня и ще обяснявам на зетя колко са наивни тия американци. А може би сега му е времето да ударя една молитва ония от Охайо да направят правилния избор, който само Господ знае какъв е.
_______________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu