Ако историята се повтаря като фарс, задава се голям майтап. 130 години след възстановяването на своята държавност България сякаш тръгва по извървян път, защото след т.нар. демократичен преход народът открива само остатъци от държавност. През 1881 г. неукрепналата демокрация става жертва на княжеския режим на пълномощията, насърчен от великите сили. През 2007-2008 г. младата българска демокрация се оставя на волята на брюкселските пълномощници, след като показва, че е неспособна да се управлява сама.

Историческият майтап е, че първият режим е мракобеснически, а вторият е желан от народа. Разликата е голяма, но приликите са изненадващи. Княз Александър Батенберг въвежда своя режим, защото иска да промени Търновската конституция, която ограничава властта му. Брюкселският режим също посяга най-напред на конституцията на България и заставя властите да я променят, за да не пречат на диктуваните от него реформи в съдебната власт. Батенберг замества българските министри с руски пълномощници. Брюксел дава пълномощия на свои служители от различни страни да дублират функциите на министрите и да коригират поведението им чрез препоръки и финансови санкции. И в двата случая става дума за ограничаване на суверенитета на народа. Но ако три години след Освобождението това е било скандално, 130 години по-късно е похвално.

Народът се нуждае от държавност, каквато собствената власт не му дава. Затова е съгласен



друг да въвежда ред



Генералната репетиция бе при установяването на валутния борд от Международния валутен фонд през 1997 г., когато чужденци спряха ограбването на българските банки от родната върхушка. Сега щафетата е поета от Европейския съюз, който следи не само за стабилността на лева, но и за спазването на 80 000 страници предписания за европейско поведение.

Интересно е, че режимът на пълномощията на Батенберг се развива на фона на борбата кой да изгражда железниците в България - Русия или Австро-Унгария. Зад интересите на великите сили стоят български кръгове, които се съревновават да се облажат от големите проекти. Режимът на брюкселските пълномощия свари българските железници в разнебитено състояние, но при успоредна вътрешна борба кой да се облажи от далаверата с автомагистралите. Първото предупреждение от Еврокомисията бе миналата година за тъмната сделка около магистрала "Тракия", която миришеше толкова зле, че се наложи ароматизиране на някои клаузи. Тази година последва и първият шамар със спирането на парите по програма ИСПА за магистрала "Люлин", както и със заплаха, че същата мярка може да бъде приложена за магистралите "Марица" и "Струма". Месец по-късно Брюксел удари втори шамар на правителството, като му спря частично парите и по програма ФАР.

Историците свързват първия режим на пълномощията с такива чужди имена като родения във Финландия руски генерал от шведски произход Казимир Ернрот, с руснаците Леонид Соболев и Александър Каулбарс. Вторият режим ще се запомни с имената на финландеца Оли Рен, италианеца Франко Фратини, британеца Майкъл Лий, испанеца Хулио Бургес и други надзиратели над българското правителство и отделни министерства. Тяхната задача е да научат висшата българска администрация, че дадената им власт не е за самообслужване, че съвременната европейска държава не е кланово или феодално общество. Парадоксално е, че чужденците се занимават фактически с държавно строителство в България, за да спрат нейното саморазпадане. Иначе тя би била негодна да участва в общия проект за европейско изграждане. Подобно нещо се случва сега в Косово, което с помощта на европейски наместници се опитва да стане държава и да заслужи след време европейско членство.

И на двете места Брюксел има задачата да се пребори с



мафиотски структури, които подменят държавността



и паразитират не само върху националните ресурси, но и върху европейските фондове. Еврочиновниците са изненадани от начина на мислене на българските министри, които ги успокояват, че допускат злоупотреба с "български", но не и с "европейски" пари. По този начин българската администрация им казва, че не се чувства европейска. Същото се получава и когато министри се оправдават, че не носят отговорност за нарушения, които до един момент е трябвало да се следят превантивно от Еврокомисията. Срамна е и криеницата от брюкселските контрольори, които се чудят защо българският съд се оставя така позорно да бъде разиграван от мафиотските босове. Те напоследък сами решават дали и за колко да влязат зад решетките. За да излязат чисти.

Режимът на пълномощията на Батенберг е свързан с разгром на тогавашната опозиция. Режимът на брюкселските пълномощия е следствие на разпада на българската опозиция, която, след като се отърка о властта, показа, че е същата стока. За разлика от края на ХIХ в. сега, в началото на ХХI в., пълномощниците имат двойна задача - да работят както за укрепване на прогнилите управленски структури, така и на опозицията, което означава да изграждат наново цялата политическа система. Ако питат народа на референдум, сигурно би им отговорил, че упражнението е напразно и че е по-добре да преминат към пряко управление от Брюксел. И това би било последното му масово гласуване.