Откраднатата в неделя творба на Василий Верешчагин "На Шипка всичко е спокойно" е от колекцията на бизнесмена Васил Божков. Другата отмъкната картина - "Пробуждането на България" на Николай Павлович, обаче е собственост на Националната художествена галерия. Противопоставянето не е случайно. Защото колекционерът си е купил с лични пари творбата на търг в "Сотбис" и може, ако иска, както се е случило със "Слънчогледите" на Ван Гог, да си запуши дупка в кокошарника с нея. Но Павлович е бил предоставен от национален фонд. За щастие и двете картини вече са при собствениците си. А похищението им се оказа не саботиране на националния ни празник; не критика към българо-руските отношения и всичко останало, което вече е минало през главите на падащите си по световната конспирация. Става дума за обикновена хулиганска проява, на каквато миналата година жертва стана и Светлин Русев, от чието ателие изчезна пластика. Тя също на следващия ден беше открита в заложна къща.

Но колко още подобни инцидента трябва да влязат в новините, преди да се намери отговор на въпроси като: как експонираме националното си богатство; кой, изключая частния собственик, носи отговорност за опазването на шедьоврите на българската живопис; как се регулира пазарът; застраховани ли са държавните фондове; и защо куцо, сляпо и сакато решава, че от кражба на картини в България може да се печели.



Повечето кражби не се оповестяват

Лаврен Петров, собственик на галерия "Лоранъ":



"Произведения с висока художествена стойност или пък с историческо значение за България просто не бива да се излагат на места, които не са пригодени за експозиционно пространство със съответстващата охрана и техника за наблюдение. Затова моето мнение е, че хората, които управляват националните фондове, някак не се справят. Да не говорим, че картините или не се застраховат въобще, или се застраховат за минимални суми, въпреки че реалната цена на някои от тях е десетки хиляди евро. Смятам, че с помощта на експерти трябва да се направи преоценка на държавните фондове, защото те в момента нямат пазарна оценка. А след това да бъдат застраховани целите фондове - в крайна сметка това е националното ни богатство.

Има и един друг проблем, касаещ нас, частните галеристи. Аз лично не познавам колега, който би съдействал за препродажба на крадено произведение. Но как да знаем, че е крадено, когато не получаваме никакъв сигнал от полицията и прокуратурата, които се позовават на следствената тайна и държат информацията за себе си. А дали Владимир Димитров-Майстора е изчезнал от частен дом или от държавна сбирка - проблемът е налице: губим творба на художника, ако тя намери пазар навън (макар че на този етап няма пазар за български автори). Или ако е по-ценена у нас, тя спокойно може да попадне в някой художествен салон, а оттам - в ръцете на нищо неподозиращ колекционер. При препродажба човек просто няма как да знае, че картината, която е купил преди, да речем, пет години, а в момента е принуден по някакви причини да продаде, е крадена. Защото кражбите от домовете не се оповестяват.

В конкретния случай картините на Василий Верешчагин и Николай Павлович бяха непродаваеми, тъй като са твърде известни. Така че частните колекционери трябва да знаят, че колкото по-често от добро сърце представят пред публика дадена творба, толкова по-защитена от грабеж е тя."





Похитените картини са и много скъпи

Павел Тодоров, управител на аукционна къща "Виктория":



"Категорично "не!" на въпроса дали тези картини биха попаднали на частен търг. Ние изготвяме нещо като досие на всяка картина и човекът, който я предоставя, е длъжен да подпише декларация за произхода й, в която, естествено, внася и личните си данни. От друга страна, поддържаме връзка с големите музеи и галерии, включително и с Националната художествена, именно за да сме полезни един на друг с информация. Ако откраднато платно от държавна сбирка попадне при нас, дори и собственикът му да е невинен, моментално ще сигнализираме съответните органи. Трето, имената и авторите на творбите, участващи във всяка предстояща разпродажба, се публикуват седмици преди търга - в страницата ни в интернет, в каталога ни, в медиите. Така че дори хипотетично нас да ни измами някой мошеник, то властите имат възможност да реагират, имайки информация за дадена кражба.

Безпокои ме само това, че може би трябва да се случат още 15 подобни инцидента, за да бъдат провокирани държавните институции да решат проблема. А той е в застраховането на фондовете. Опровергайте ме, ако не съм прав, но картините в тях не са застраховани. А трябва да имат защита - и докато стоят в депото, и в случаите, в които дадена творба напуска сбирката, било то, за да участва в изложба в чужбина, било в друг град, било за някаква благотворителна цел.

Сега се утешаваме, че сме се разминали с чисто кокошкарска кражба. Но ако преценим реалната цена на похитените картини, нещата няма да изглеждат така радостно. По моя груба оценка, "Пробуждането на България" на Николай Павлович струва между 20 000 и 30 000 евро, а наддаването за "На Шипка всичко е спокойно" на Василий Верешчагин би тръгнало минимум от 150 000 евро.



Ето ги резултатите от хаотичния пазар

Бисера Йосифова, изкуствовед, зам.-директор на Националната художествена галерия:



"Да благодарим на Бога, че ситуацията се разреши така бързо. Но да се замислим и върху следното: да не съм лош пророк, но това момче - Анатолий Чакъров (крадеца, б.р.), до утре ще го пуснат на свобода. Т.е. самите закони поощряват безнаказаността във всичко. Всеки си мисли, че може да си присвои каквото му хрумне, а после - я камилата, я камиларят. Ако се знае, че за кражба на исторически значими за държавата творби просто няма как да ти се размине затворът, доста престъпници биха се позамислили.

Това едно. А второ, обирджиите да са наясно, че ние нямаме реален пазар на изкуство, където да бъдат пласирани ценни произведения. И шансът за тях да се получи висока цена в България е минимален. Въпреки това ме тревожи фактът, че има криминално проявени хора, които си мислят, че "на частно" могат да пласират подобни творби. За това са виновни частните галеристи, защото не проследяват в достатъчна степен попълненията във фондовете си. А това е така, понеже още в зората на демокрацията се навъдиха "експерти" с по едноседмичен курс на обучение. И ето ги резултатите от нерегламентирания пазар!"

Що се отнася до застраховането на националните реликви, признавам, че е минималистично. Схемата е следната: когато формират бюджетите си, националните музеи трябва да изискат чрез Министерство на културата, на чието подчинение са, от Министерството на финансите средства за фонд откупки и за фонд застраховки. Пари не се дават. Така че съответният музей си прави сметката какво тази година може да си позволи с ограничените средства. Ние в Националната художествена галерия сме разделили експонатите на няколко степени в съответствие с тяхната художествена и историческа стойност - фонд "А", фонд "Б" и т.н. И естествено творбите се застраховат приоритетно, а цяла една част остава незащитена. Но това е проблем, който може да се реши на ниво Министерски съвет.

От друга страна, една галерия не може да е затворена за посетителите само и само да си опази експонатите, нали? Но трябва задължително да има денонощна въоръжена охрана, система за наблюдение, с една дума - да са взети всички предохранителни мерки. В конкретния случай ние бяхме предоставили 9 картини от фонда си и защо не - има повод, има инициатива, празник е. Случилото се показва, че някой някъде, без да визирам конкретно никого от организаторите, е допуснал пропуск.