"Президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март т.г. е бил в планината в района на град Симитли. Той не е имал прояви, които противоречат на трагичните събития", съобщиха от "Дондуков" 2.

Това лично мен ме върна точно 21 години назад - във времето, когато бъдещето у нас беше светло, а Западът се занимаваше само с провокации. Тогава нашите вестници препечатаха точно такова съобщение на ТАСС: като в едноименния роман на Юлиан Семьонов ТАСС беше упълномощена да заяви, че на 28 май 1987 г. някакъв самолет се е приземил незаконно в района на Москва.

Въпросният район всъщност беше Червеният площад, самолетът беше "Чесна 172В", с който един келеш, 19-годишният Матиас Руст прелетя половината европейска част на Съветския съюз, направи кръгче над Кремъл и кацна до стената. После излезе, започна да вика приветствия и други лозунги и да раздава автографи.

...Не съм ловец, но допускам, че това занимание е обикновена човешка краста и че няма нищо общо с останалите неща от характера и поведението на когото и да било. Разбира се, да се заколят осем магарета в района на Симитли заради примамка на някакъв вълк, който при това на никого не е напакостил, ми се вижда дивашко. Четох, че ловците трябва да убиват вълци, когато хищниците нападат стада. Но с излета на президента нещата са обърнати наопаки. Хора, а не вълци убиват магаретата, но ловецът от района на "Дондуков" 2 подгонва вълците.

За тия шест години и половина президентстване Георги Първанов сътвори доста по-нелепи ситуации. Да оставим обидната му реакция около разкритията за секретното му редактиране на една обикновена книга. Помните ли обаче как още в началото на първия си мандат, произнасяйки скръбни думи над ковчезите с останките на жертвите от Кербала, той, върховният главнокомандващ, каза: "Сега вече всички трябва да разберат, че това е война!..." И никой не го попита тогава: "Ама как така чак сега?... Ние тия момчета на пикник ли ги бяхме пратили в Ирак?..."

Пък че сега се е случило точно онова, за което писаха вестниците, а не нещо друго, съдя по един простичък факт: въобще не ни беше казано официално какво в такъв случай е правил тоя човек в района на Симитли... Първанов ужасно обича публичността и ако е бил там, за да гали дечица по главите или да произнася слово пред поредния паметник, това щеше да бъде гръмогласно доведено до ушите и очите на всички ни. Неговите хора това го умеят и огласяват всяка негова стъпка със завиден хъс - чак въздухът трепери.

Въпросът, разбира се, е другаде

На нашите политици май им е станало тик това - моментално да отричат!... Първата им работа е да си пратят пресаташетата на амбразурата и тия да викнат героично оттам: "Не отговаря на истината!" Вече имам чувството, че ако оня регионален вестник беше написал: "Президентът Първанов тази сутрин закуси" - прессекретариатът пак щеше да обяви статията за политическа инсинуация. Какво е това? Синдром на гузна съвест? Някаква агресивна непогрешимост? Или нещо като държавен вариант на поговорката за жабите и за тяхното място в гьола? Тия хора така ли не разбраха, че всяко тяхно мрачно "Не!" вече автоматично води до нашето: "Аха, е, ясно: значи има една такава работа..."?! Което впрочем може да се смята за доказано: те и за снимките в Монако - там, дето басбая министри пердашеха белота на една яхта - рекоха "Не", обаче след това снимките все пак се появиха. И да бяха само ония снимки... Държавен чиновник изсипва милиони в джоба на братчето си, министри викат: "Не виждаме тука конфликт на интереси..." (Верно, впрочем: това не е никакъв конфликт, ами си е чисто задоволяване на интереси.) После въпросният чиновник се измъква с една оставка, а сам премиерът най-спокойно казва: "Смятам, че г-н Георгиев е направил правилния ход!" - но не става дип ясно за кое точно го хвали тъй приятелски.

Ако имаше колай, те и сега като нищо можеха да кажат, че никакъв влак не се е запалвал в управляваната от тях страна и че ония черни чували са били политическа инсинуация, нали? Те пак си се провикнаха, че не е точно така, както го описват медиите, но ето че цялото им мощно и единодушно "не" се пропука и взе малко по малко да се разкрива една грозна картинка...

Надали някой води подобна статистика, но вече имам чувството, че едно 90 процента от инстинктивните опровергавания впоследствие задължително се оказват грозна лъжа.

Мисля си обаче, че този синдром на автоматичното обявяване на черното за бяло не е вторично придобит инстинкт у нашите политици и държавници. Напротив. Вроден си им е. Те така са научени и нищо не се е променило, само дето някогашните им учители по-често предпочитаха желязното мълчание, а на учениците днес им се налага непрекъснато да опровергават.

А от случилото се в "района на Симитли" нищо няма да произлезе. В България импийчмънт за лъжа не може да се случи, но на президента вече му поникнаха магарешки уши.