За сексскандали в политиката се пише привидно лесно, защото всички се интересуват от пикантни теми. Често обаче тази клюкарска тематика има по-дълбоки и тъмни измерения от директното й влияние върху съдбата на засегнатите държавници.
Нямам особени причини да скърбя за губернатора на Ню Йорк Елиът Спитцър, който беше уличен от федералните ченгета в интимни транзакции с проститутки и този понеделник беше принуден да се извинява публично пред роднини и граждани (може да прочетете краткия му текст тук http://www.ny.gov/governor/press/0310082.html). Няма да го обвиня и в лицемерие, както морализаторите правят в момента по всички телевизии, защото е преследвал проституцията като главен прокурор на щата, пък сега ползва благата й. И за разлика от някои, хич даже не ми е странно, че богат 48-годишен мъж с шеметна кариера плаща 5-6 хиляди долара за час в компанията на чаровна миньонка, вместо да си седи в къщи при трите дъщери и съпругата, която е пожертвала професионалния си успех заради него. Както написа в. "Лос Анжелис Таймс" в редакционен коментар, всеки е знаел какво прави, кое колко струва и какви са рисковете, така че какво толкова му се чудим, че той иска, а на нея й се плаща? (Докато пиша тези редове, медиите залагат кога точно Спитцър ще си подаде оставката, която ще даде на Ню Йорк първият чернокож и легално сляп губернатор).
Ироничното и интересното е това, че Спитцър беше заловен по линия на усилията, които американските власти полагат след 11 септември 2001 г., за да пресушат финансовите и комуникационни канали на доморасли и чужди терористи. И преди банките съобщаваха на властите за преводи, вноски или теглене на суми над 10 хиляди долара. От няколко години насам обаче финансовите институции вдигат тревога за далеч по-скромни пари, стига да преценят, че има нещо съмнително - например няколко поредни тегления или трансфери на по 5-6 хиляди долара, че и по-малко, могат да ви вкарат под наблюдение.

Самите банки определят какво е точно "подозрително".

Четох за случай, когато гражданин е бил разпитван от агенти на Федералното бюро за разследване, след като депозирал 800 долара, защото купюрите имали химическа миризма (ставаше въпрос за собственик на химическо чистене в Лос Анжелис, и не парите са миришели - това още римляните са установили, че не става - а дрехите му). Разбира се, огромна част от тези операции не са свързани с нищо нелегално и според някои оценки броят на фалшивите аларми достига до един милион годишно.
Спитцър, като бивш прокурор, би трябвало да знае много добре, че действията му може да предизвикат съмнения. Стана ясно, че той е прехвърлял редовно суми към фирмата-чадър за т.нар. ескорти (проститутки) и с това е привлякъл интереса на федералните агенти още миналото лято. От октомври м.г. досега губернаторът на Ню Йорк е изтеглил почти 80 хил. долара в брой от няколко лични сметки, предполагаемо да плаща за скъпите интимни услуги, които е ползвал. Виж, такава безгрижност ме учуди - но психолозите от телевизора ми обясниха, че много успешните хора имат нужда от все по-големи дози риск, иначе животът им ставал скучен. Накъде ли ще го избие Бил Гейтс тогава?
Моите притеснения са в съвсем друга посока. В същия ден, когато Спитцър застана пред камерите с каменно лице, в. "Уол стрийт джърнъл" пусна обширен материал за това как няколко нови антитерористични закона (известни като закони за вътрешното шпиониране, domestic spying laws) отварят пресни възможности за

набъркване на държавата в частния живот на гражданите.

Сенатът вече гласува този законодателен пакет и се очаква Камарата на представителите да приеме подобни текстове, които после ще се съгласуват в окончателен вариант. И двете версии предвиждат даването на имунитет със задна дата на комуникационните компании, които са осигурили безпрепятствен достъп на федералните власти до телефонните разговори, електронната поща и интернет навиците на милиони клиенти.

Както вече писах през ноември м.г., техници в "Ей Ти енд Ти" и "Спринт" откриха случайно инсталации, които позволяват практически неограничено следене на комуникациите в реално време. Това даде повод на няколко правозащитни организации да заведат 40 дела за нарушена тайна на съобщенията срещу "Ей Ти енд Ти" и други компании. Миналата седмица група влиятелни конгресмени официално поискаха телефонните компании да не получават имунитет със задна дата, докато не се изясни точният размер на тази афера. Виж, това си е баш скандал, но се съмнявам публиката да го удостои със същото внимание, както нощните забежки на губернатора Спитцър.
Не е особена тайна, че Националната агенция за сигурност (http://www.nsa.gov/) ежедневно събира огромно количество информация за изпратена и получена електронна поща, търсене на страници в интернет, банкови трансфери, плащания с кредитни карти, данни за пътувания и проведени телефонни разговори. Според юридическата практика голяма част от тази информация (кой с кого е говорил например) не се смята за конституционно защитена за разлика например от съдържанието на телефонните разговори, които не могат да бъдат подслушвани без прокурорско или съдебно разрешение.
Според "Уол стрийт джърнъл" НАС в сътрудничество с ФБР

следи кои номера се набират и от кого,

кой на кого праща пари, какво и откъде си купува, къде се рови в интернет и на базата на това решават къде да дълбаят по-подробно. При наличието на подозрителна активност - напълно по преценка на агентите - прокурор или съдия дава разрешение за същинско подслушване, следене, обиски и т.н. Най-често мрежата се хвърля умишлено нашироко, за да се покрият непредвидени контакти.
Едва ли ще разберем колко "фалшиви аларми" всяка година вкарват огромен брой хора под полицейско наблюдение и колко истински терористи и други престъпници падат в капана. Понеже този гигантски апарат за събиране на информация не е контролиран от никоя друга институция освен от самите събиращи информация, би било нереалистично да се очаква, че всичко ще се размине без престараване. Или без нещо по-лошо.
Иначе няма нужда от особена агентурна прозорливост, за да се заключи, че Спитцър няма да е последният американски губернатор, хванат в сексскандал, след като не беше и първият. Помните, че преди години имаше един губернатор в Арканзас, наречен Бил Клинтън, нали? Историята на бившия губернатор на Ню Джърси Джеймс Макгрийви е още по-интересна: този иначе женен мъж беше уличен в афера с друг господин от собствената му охрана.
Като се замисля, какво ли прави Арнолд Шварценегер тази нощ?

________________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu