Съвещанията в армията протичат по строги правила. По първа точка от дневния ред винаги се докладват нередностите. Нередности винаги има. Втората е да се накажат виновните. Виновни винаги има. Трета точка - банкет. Вследствие на цялото това упражнение, преминало през бурите на годините, войните и превратите, униформените изграждат един манталитет, който не търси и не се бори с реалните проблеми, а замазва положението. По-нисшите чинове имат за цел да се молят да не стане издънка, да правят хубави банкети и да търсят изкупителна жертва в случай че нещата загрубеят. Уволняваш и мачкаш бързо, за да не те изпреварят тези отгоре.

Защо



наказанията в БДЖ силно напомнят на този манталитет



Има огромна трагедия и още преди да е станало ясно какво точно се е случило, бяха уволнени шестима шефове. Общо взето, цялото ръководство на железниците си отиде. Естествено, по военен манталитет те са отстранени за друго, а не за изгорелите девет души, едно животинче и два вагона, а защото "ръководството изобщо не е запознало персонала на железниците с новите заповеди за прекратяване на пушенето и за засилен контрол над пътническите влакове".

Не ме разбирайте погрешно - виновни има и те трябва да си понесат отговорността. Това обаче не е всичко. За да се случи такава трагедия, то има предпоставки, причини и, разбира се, има началници, които не са си свършили работата.

Изходната точка на мерките, които взима правителството, трябва да бъде премахване на причините и предпоставките за подобни инциденти. И точно тук идва мястото на лъжеправилните действия на кабинета.

Ако практически цялото ръководство е било некадърно и не става за нищо, че да бъде уволнено, то, моля ви, отговорете на въпроса - къде са спали министрите толкова години? И защо само министърът не е виновен? Имам отговор, но за него малко по-долу.

Първо, да започнем от заповедите, с които не са запознати железничарите - да се забрани пушенето във вагоните и да има пожарогасители навсякъде. Хора, това няма как да стане! Да се опиташ да забраниш на една от най-пушещите нации да откаже цигарите, когато се вози в едни от най-амортизираните и закъсняващи влакове в Европа - това е научна фантастика. За да стане това, трябва да се назначат десетки



контрольори, които да дебнат с електрошокови палки



и нервнопаралитични спрейове във всеки вагон. За това трябват пари. Тази заповед е замазване на очите. Тя ще е толкова ефективна, колкото е ефективна забраната за пушене и пиене в училище. Веднъж преминал контрольорът, пушачите ще си запалват с кеф, ще си правят отцепки, ще крият цигари под седалките и където им падне. Да ви кажа, това дори може да бъде по-опасно, защото вместо да сложи фаса в пепелника, той може да тлее до нещо запалимо примерно.

Колкото до пожарогасителите, нещата стоят по друг начин. Те няма да решат проблема. Също както в армията всяка вещ се зачислява на някого. Началникът на влака ще отговаря за пожарогасителите примерно и той ще носи материалната отговорност за тях. Колкото и да сме велика нация, ще призная с ръка на сърцето, че дори сред потомците на Аспарух и Симеон Велики има крадци. Да, пожарогасители ще изчезват и някой трябва да ги плаща. Тук ще ни трябват още десетки пазачи. За това трябват също пари.

Както можете да се досетите, ще мине чудото, ще назначат новото ръководство, то ще се прави на важно известно време и всичко ще си тръгне по старому, по чисто униформен манталитет.

БДЖ е останало май едно от малкото структуроопределящи предприятия в България. В него работят стотици хора, харчат се огромни пари. То е определящо не само за икономиката, но и за общото здраве на държавата. Състоянието на компанията обаче е плачевно. Не случайно



хората предпочитат автобусите,



пред иначе просторните вагони, въпреки че досега по пътищата са загинали значително повече хора, при това в пъти. Пътниците искат да им е чисто, да е приятно, да не висят прави, да стигат бързо и навреме.

За да не се случват подобни касапници в бъдеще, трябва да се започне първо от причините. Тук е мястото на едно правителство и на една политическа сила. За такъв отрасъл трябва политика, трябва програма, трябва яснота откъде ще се намери инвестиция за подмяна на вагони и локомотиви с нови, съвременни и обезопасени такива.

Тук е и мястото на един министър на транспорта. БДЖ е стопанство, за което министър Петър Мутфчиев отговаря.

Лично на мен военщини не ми се гледат. Не ща да ми хвърлят някакви глави на ръководители в БДЖ, да ме тупат по рамото и да ми казват, че това няма повече да се случи. Да, то няма да се случи, защото шансът отново да се запали вагон от счупена луминесцентна лампа е едно към милион. Искам яснота защо се е случила трагедията и да видя конструктивен план, който да промени плачевното ниво на държавните железници. За всичко това отговаря министърът. Ако това не се случи, то по-добре Мутафчиев да стане един обикновен шеф на отдел кадри, отколкото да си хаби химикалката за оставки. А като стана дума за оставка, то нека е ясно, че тя се подава или веднага след подобна катастрофа, или когато станат ясни причините, довели до нея. А от уволнението на почти всички от върховете на железниците само могат да ме навеждат на следната мисъл: ако всички тези хора са некадърни, то това означава, че министърът не си е вършил работата и е оставил БДЖ на самотек.