Не минаха и три недели от най-злочестата в новата история на сърбите дата 17 февруари, деня, в който Прищина обяви едностранно независимост, и коалиционното правителство в Белград се срина. На 8 март премиерът Воислав Кощуница официално обяви, че подава оставка и връща мандата на народа. Лидерът на Демократическата партия на Сърбия (ДПС) мотивира своето решение с факта, че сериозните противоречия в оглавявания от него кабинет не дават възможност да се вземат решения по проблеми, които са от жизнена важност за териториалната цялост и бъдещето на сръбската държава. Правителството на Кощуница в този си вид просъществува едва 10 месеца. То бе сформирано на 15 май 2007 г., цели 120 дни след произведените през зимата на миналата година парламентарни избори, защото преговорите между основните политически партии вървяха изключително трудно. С цената на много компромиси и нерви бе постигнато крехко съгласие по всички спорни проблеми - запазването на Косово в състава на Сърбия, евроинтеграцията, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, укрепването на социалната и икономическата политика и тясното сътрудничество на Белград с Трибунала в Хага. Захласнати в типично балкански пазарлъци за ресорното разпределение на постовете, партийните лидери успяха да сглобят кабинет, в който Демократическата партия (ДП) бе представена от 13, ДПС и "Нова Сърбия"(НС) от 8, а "Г 17 плюс" от 4-ма министри.

Коалиционната формация бе обявена за легитимна от Скупщината буквално минути преди да изтече предвиденият от закона срок на процедурата по утвърждаването й от депутатите на инфарктно среднощно заседание. Но както показа практиката,



противоречията се оказаха по-силни от постигнатите споразумения



Отначало тревожните сигнали, че има различия в управляващата коалиция, включваща ДП на Борис Тадич, ДПС на Воислав Кощуница, НС на Велимир Илич и "Г 17 плюс" на Младжан Динкич, бяха публична тайна. Кризата в отношенията между политическите партньори стана очевидна преди и по време на двата тура от предизборната кампания за президентските избори в западната ни съседка. Градусът на напрежението нарасна рязко след балотажа на 3 февруари, когато демократът Тадич спечели за втори път правото да бъде държавен глава на Сърбия.

Резултатите от народния вот разлютиха националиста Кощуница, който не можа да се примири с победата на политическия си противник. Това обаче е по-малката злина. Сръбският премиер се запъна и категорично отказа да подписва договора за стабилизиране и асоцииране с ЕС. А чашата на търпението му преля окончателно и безвъзвратно, след като от Брюксел обявиха, че признават едностранно обявената независимост на Косово, изпращат в областта своята административно-полицейска мисия EULEX и "генерал-губернатор" в лицето на холандския дипломат Питър Фейт.

С демонстративно подадената оставка лидерът на Демократическата партия на Сърбия храни надежди, че на предстоящите парламентарни избори в бъдещото правителство ще настъпи преразпределение на силите. Кощуница е убеден, че националистите и радикалите ще нанесат съкрушителен удар на поддръжниците на прозападния Тадич. Инициативата на премиера в оставка за извънреден парламентарен вот, на който сърбите ан блок ще гласуват за местни и областни органи на властта, бе приета със сдържан ентусиазъм от лидерите на основните политически партии в страната. Единствено от Сръбската радикална партия (СРП) на Томислав Николич не скриха задоволството си от този акт.

Периодът преди изборите, за които президентът обяви, че ще се проведат на 11 май, несъмнено ще премине



под знака на антагонизма между двете основни фигури



в сръбското политическо пространство Кощуница и Тадич. За първия сътрудничеството с държавите от ЕС, признали независимо Косово, е равносилно на национално предателство. Съмишлениците на Тадич дипломатично предпочитат да не свързват проблема с независимостта на Косово и перспективите за европейска интеграция на Сърбия.

Политическите формации, предвождани от ДП, които след предсрочните парламентарни избори биха съставили правителството, разработват нова стратегия, която да им осигури успех на предстоящия вот. Лидерите им се обединиха около постановката, че демократичният блок без ДПС на Кощуница ще спечели повече гласове, ако приобщи Санджачката демократическа партия (СДП) на Расим Ляич и малцинствата. Очакванията са към тях да се присъединят с гласовете си членовете и симпатизантите от Либералдемократическата партия (ЛДП) и Лигата на социалдемократите на Войводина (ЛСДВ). Съществуват реални предпоставки и Сръбското движение за обновление (СДО) на бившия външен министър Вук Драшкович да подкрепи блока на Тадич. Има теоретична възможност демократите да "дръпнат" и част от избирателите на лидера на НС Велимир Илич, който сега е в коалиция с Воислав Кощуница.

Прогнозите, че предстои една от най-горещите,



скъпи, злостни и безмилостни кампании,



в която ще се играе твърдо и безкомпромисно, може би са верни. Те обаче са валидни само за да докажат старата максима на Овидий, че "Еxitus acta probat*".

Режисурата на драмата, чиято премиера се подготвя за сръбската политическа сцена, и без намесата на Емир Кустурица ще грабне вниманието на избирателите и наблюдателите. Нещата обаче са елементарни, защото обединително звено между уж непримиримите политически противници е Косово. И едните, и другите считат, че обявената независимост на сръбската област, в която албанците са мнозинство, е неприемлива. Белград се заканва да воюва срещу този акт последователно и упорито. С всички дипломатически и правни средства, без да използва икономически или военен натиск. Но за да се увенчае с успех това начинание, на избирателите - дори и на най-твърдоглавите - е ясно като бял ден, че Сърбия трябва да стане пълноправен член на ЕС.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

"Еxitus acta probat*"(лат.) - Резултатите оправдават делата (Овидий)