От края на V в. плътни славянски маси периодично нахлуват на юг от Дунав в балканските провинции на Византия. Нито строежа на т. нар. Анастасиева стена (по името на император Анастасий I (491-518), която трябвало да предпази Цариград от нашествията, нито усиленото възстановяване на крепости при император Юстиниан I (527-565), нито организираните чести военни кампании успяват да ги спрат. Славянските племена твърдо и неотклонно овладяват земите отсам Дунав, създават селища и обработват земята, изоставена от местното население, избягало или избито при нашествията. При тези непрекъснати и смъртоносни набези е застрашено не само съществуването на старото балканско население, застрашени са не само балканските провинции, застрашено е самото съществуване на империята.

* * *

В края на V и в началото на VI в. славянските племена вече са заели нови земи на изток. Областите между Карпатите и Дунав и по северното крайбрежие на Черно море, както и обширните равнини на север се оказват населени с анти - източните славяни. Археологически между реките Днепър и Днестър се заражда една нова славянска култура - Пенковската, чиито корени могат да се открият в паметниците на Черняховската култура. Славяните от западната група (венедите), които археологически оставят културата Прага-Корчак, и славяните от източната група (антите), които оставят паметниците на Пенковската култура, имат решаващо значение за славянизирането на Балканския полуостров. Двете култури са почти едновременни и съседни, с лесно преливащо население. Постепенното придвижване на големи групи от това население на юг довежда до почти пълното покриване на балканските провинции на Византия. Днешните Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия са заселени предимно от славянските племена, оставили ни паметниците от културата Прага-Корчак (венеди) и в по-малка степен от Пенковската култура (анти). В славянските племена от българската група преобладават характерните черти на антската култура (Пенковка) и в по-малка степен от културата Прага-Корчак.

Изследването на славянската култура на територията на днешна България показва недвусмислено, че трайното заселване на славянските племена тук трябва да се отнесе още в първите години на VI в. и продължава с още няколко мощни вълни в края на века, през VII и през IХ в. Строят се самостоятелни нови селища на мястото или в близост до днешните Силистра, Нова Черна и Голеш (Силистренско), Якимово (Монтанско), в кастела Ятрус (до с. Кривина, Русенско). Още в този ранен етап на заселване се появяват следи от славянско присъствие вътре в крепостите на юг от Стара планина при днешното с. Любеново (Хасковско), Констанция (дн. Симеоновград), в Пауталия (дн. Кюстендил).
Някои от византийските градове и крепости престават да съществуват след

славянските набези

Това се случва в Пауталия и в крепостта до днешното с. Любеново. В Дуросторум, във Филипопол (дн. Пловдив), в Карасура (Чирпанско), в Августа Траяна (дн. Стара Загора) все пак животът продължава, макар и затихващ. Ако се съди по керамичния материал, старото балканско население в днешна Североизточна България изглежда се съхранява в по-голяма степен, отколкото в останалите райони на страната. То предава технологичните си умения и сравнително бързо се претопява.

Колкото и малко да са археологическите данни за ранното славянско заселване на днешна Македония, може с лекота да се направи извод за принадлежността на тези славянски племена предимно към типичните форми на Пенковската култура. Част от керамиката има белезите на културата Прага-Корчак. Археологически въпреки оскъдицата от ранна керамика е видно, че тази култура принадлежи към славянските племена от българската група. По чисто политически причини още от времето на Югославия усърдно се твърдеше априорно, че Македония се заселва от аваро-славяни от пражката група дори преди да бъдат открити каквито и да било следи от керамиката на това население.

В продължение на десетилетия изследването на славянската култура на територията на днешна Гърция се смяташе за престъпление. Малкото данни се добиваха от чуждите археологически мисии, при това винаги случайно. Едва през последните години страхът от славянските проучвания сякаш вече се преодолява. Находките от Олимпия, от Коринт, от Неа Анхиалос в Тесалия, от Спарта, от о-в Керкира и от о-в Крит показват повече близост с културата Прага-Корчак, което е сигурно указание за произхода на славяните, които заселват тези области още в самото начало на VI в. Около средата на VIII в. Пелопонес е вече "славянска и варварска страна" по думите на император Константин VII Багрянородния.
През 783 г. императрица Ирина провожда логотета Ставракий в

поход срещу славяните в Пелопонес

Походът се оказва успешен и славянските племена започват да плащат данък. Успехът на Ставракий се смята за толкова голям, че му позволяват да празнува триумф на Хиподрома в Цариград. През 805 г. всички славяни на полуострова организират голямо въстание, като правят неуспешен опит за превземането на Патра. Потушаването на това въстание от император Никифор I, който загива "по най-жалък начин" във Върбишкия проход 6 години по-късно и чийто череп хан Крум използва по твърде екстравагантен начин, се смята за началото на регрецизацията на Южна Гърция. Въпреки това мелингите и езерците в Пелопонес запазват етническото си самосъзнание чак до ХVIII в.
Имената на селищата в днешна Гърция след Втората световна война бяха подменени масово и целенасочено, но дори днес са запазени значителни славянски следи в топонимията и хидронимията, предимно в северната половина на страната. Областта Загори в планините на днешна Централна Гърция е люлката на Гръцкото възраждане и има същата роля, както и българските подбалкански градове в нашето Възраждане. Северно от този район е най-известният днес ски курорт в южната ни съседка - Арахова. Всъщност примерите са безчет.
* * *
Славянската проблематика днес се радва на непрекъснат интерес - от сериозните многогодишни научни дирения през безсрамните фалшификации и откровеното невежество, та до среднощните разговори "на маса". Масовите форми на историческо знание, тяхното зараждане и развитие, разпространената историческа митология си струва да се разгледат специално заради значителните опасности, което това "знание" може да носи. Отговорът на въпроса "Защо всеки у нас от всичко разбира?" има също дълбоки исторически корени и си струва някога също да бъде разгледан.

Slavica moderna
(Днес)

Славянските земи на картата на света днес изглеждат внушително. В Казахстан славяните са почти 42% от населението. На т.нар. далекоизточно казачество и на неговите потомци дължим разширяването на славянските земи до Тихия океан. По всичко личи, че в бъдеще ще слушаме и четем все повече именно за тези най-източни славянски земи. Въпреки откровено дискриминационната политика на местните правителства за славяните в Прибалтика също ще дойдат по-добри времена. Дори само поради значителния им брой - между 20 и почти 40% от населението в малките републики. Броят на лужишките славяни в Югоизточна Германия непрекъснато намалява и днес дори по най-оптимистичните данни не надхвърля 100 000 души. Териториите на днешна Унгария и на днешна Румъния загубват окончателно славянския си облик до ХVIII в.

През последните 1400 г. Балканите имат решаващо място в славянското разселение. В резултат на последователната политика на правителствата в Атина през ХХ в. от почти 70% процента днес славяните на север от Солун са старателно претопени. Български говорят по-възрастните, а младото поколение (родените след 1960 г.) не знаят повече от 100 думи от езика на дедите си.

Много грешат тези, които вече определиха последните промени в Косово като окончателна загуба на областта за славянството. Трябва да е ясно - големите събития там тепърва предстоят. Плътната редица от новини, идващи предимно от северните части на областта, през последните дни показаха, че Косово вече е голямата гноясала язва на Европа. Вероятно при по-голяма активност от българска страна ще може да се съхрани славянският характер на българското население в Южно Косово и в днешна Албания. Западните и северозападните части на БЮРМ са напълно деславянизирани. Със задокеанска помощ малката държавица е всъщност вече федерализирана и върви към узаконяване на този факт значително по-бързо, отколкото към ЕС. На този фон антибългарската и антиславянската политика на Скопие може да изглеждат само гротескно.
Великото славянско разселение все още продължава...