В критична ситуация, когато страхът е отминал, а стресът и напрежението тотално са ни покрили, може да се получи т.нар. "раздвоение на личността". Част от човека е престанала да мисли и да действа, а другата част все още се надява, бори се. В този случай раздвоението е компенсация на страха, опит за дистанциране от него.

Но какво кара човек да се раздвоява, без да е изпаднал в критична ситуация? Когато нещата вървят добре, завоювал си позиции, направил си кръг и се грижиш за хората си...

Напоследък отвсякъде прииждат новини за разни знатни хора с раздвоено съзнание.

Сигурно вече сте се запознали с житието на Феим/Петър Чаушев, симпатичен къносан човек от кърджалийското с. Рибино, който не си знае името. На този Остап Бендер на българската политика службите и Партията очевидно



толкова много задачи са му поставили,



толкова легенди са го накарали да наизусти, че той тотално се е объркал кой е, от къде е, за какво се бори, къде работи.

Вчера сутринта слушах известния адвокат Марин Марковски, който с невероятна охота разказваше на аудиторията как Чаушев е осъществил състава на няколко члена от Наказателния кодекс. Консумирал бил зам.-министърът няколко параграфа и алинеи, по които с лекота всеки съд би го признал за виновен в изготвянето на документи с невярно съдържание. Марковски даже призовава, ако има служители, уволнени от Чаушев, да потърсят адвокатските му услуги... Но! В същото време той очевидно не вярваше, че прокуратурата би се самосезирала за действията на зам.-министъра на външните работи. Не вярвам и аз. След като дори този добър човек - външният министър Калфин, обясни, че историята с имената на заместника му е лична работа на Чаушев, се изпари и последната ми надежда за някакво нормално действие, което да сложи на мястото му доцента от академията на автономна република Удмуртия.

За дълбоко съжаление Петър/Феим, известен още и като агент Бисер, не е единственият отговорен гражданин с проблемна самоличност.

Ние си имаме и антимафиот, който и през работното, и през свободното си време явно се е държал като обикновен мафиот. От една страна, дори "Сикрет сървис" песни за него пели, от друга -



той пеел като славейче на бандитите



за предстоящи операции срещу тях и се пазарял за подаръчета като марков лаптоп и скъпа пушка. Както сполучливо отбеляза колежка - антимафиот №2 май е предател №1. Добрата новина тук е, че прокуратурата смело арестува толкова висш полицай и дори се опита да заговори за връзките му със спонсор на БСП и президента. Това неминуемо е стреснало някой обикновен катаджия, скрил се в храстите край пътя.

Лошата новина я прочетох вчера сутринта. Главният прокурор Борис Велчев казва във връзка със задържането на Иван Иванов следното: "Случаят се разглежда отскоро и е твърде деликатен и затова не могат да се дават всеки ден отчети и заявления". На мен тези думи ми приличат на много лоша новина. Приличат ми на многогодишно следствие, на проучване, обсъждане, търсене, проверки и обикновено размотаване.

А какво да кажем за шефа на "Съдебна медицина" в Александровска болница? Според обвинението той, от една страна, е шеф на моргата, а от друга страна, се е подвизавал като търговец на човешки тъкани. Сигурно нещата не са чак толкова мрачни, колкото ни бяха сервирани от прокуратурата, но пък има три факта, които са доста притеснителни: 1. първо вземал тъканите, после правел аутопсиите; 2. роднини на покойници твърдели, че не са давали информирано съгласието си за това; 3. други роднини говорели за 800 лв., които докторът им плащал на ръка...

Не знам



доколко се е раздвоил доктор Христов,



но май онзи договор с "Остеотек", по който ние изнасяме около 8000 тъканни проби на година, пък те ни връщат по 88, пак трябва да се разгледа детайлно.

Но толкова за Христов. По-добре да обсъдим Сергей Станишев. От една страна, той е министър-председател, но, от друга страна, битува и в качеството си на партиен лидер. Оня ден Станишев ни в клин, ни в ръкав поиска оставката на кмета на Банско. Наложи да се питаме няколко минути в какво качество се оплаква от Александър Краваров - като премиер, партиец или бдителен гражданин. Час-два по-късно Общинската избирателна комисия, на която това й е работата, реши, че няма проблеми с кмета, та във въздуха остана само усещането, че Станишев се е раздвоил съвсем, ама съвсем леко. Странно как премиерът се е сетил внезапно за Банско, но не се сеща да се произнесе бързичко за лицето Чаушев, за антимафиотите и техните подслушани разговори.

Премиерът можеше по-ясно да се изкаже и за други раздвоени личности - за онези неизброими депутати и зам.-министри, които, от една страна, трябва да защитават обществения интерес, но, от друга страна, са верни съпрузи и поради тази причина се грижат най-вече за просперитета на семейните си фирми. За онези, които са точели предприсъединителните фондове с такъв устрем, че дори и на търпеливите брюкселски бюрократи им писна.

Но какво обсъждаме Станишев, вижте



цялата власт в държавата



Президентът на тази държава ще гостува в Израел, а по същото време червен евродепутат ще навести централата на "Фатах". Висша проява на мъдрост и дипломатичност?

Тази държава утре признава мюсюлманско Косово. Ще го направи, въпреки че е наясно с фактите - българското обществено мнение не подкрепя разделянето на Сърбия, което в краткосрочен план ще донесе тежки неприятности и за гражданите, и за икономиката. Пътят за Европа, който винаги е минавал през Ниш, сега ще трябва да мине през Калафат, което не е добра перспектива. Румъния не призна Косово. Гърция си затрая и не призна Косово. Ние обаче пак се бутаме напред.

Така ще бъде, докато всеки не започне да си върши работата. Докато тези, които ни водят, престанат да се смятат за Наполеон и Кутузов, за Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Докато едни влакове са кочини и горят, а когато в тях се качат депутати и министър, свири нежна музика, има детски кът и телевизори с LCD монитори.

Несправедливо или не, раздвоението във властта ражда единствено изперкване на населението по места. И то ще заживее в своя Туин Пийкс, в който нито совите, нито хората са това, което са.



Други статии от автора - http://petyotsekov.blog.bg