В икономиката и в любовта емоциите и желанията играят по-важна роля, отколкото трезвата преценка. Покълнат ли веднъж съмнения и подозрения, щетите трудно се възстановяват и най-често са фатални. Затова е толкова важно да не угасне доверието, което поддържа чувството за щастие. Днес, когато инфлацията подгони предбордовите рекорди, а от запад се задава ураганът на световна финансова криза, българският бизнес изпитва



остра нужда от стабилност



и ако не получи ударна доза оптимизъм, има опасност да се свие в защитна изчаквателна позиция, да отложи новите проекти за по-добри времена и да потърси печалби чрез качване на цените, вместо да се стреми към увеличаване на обема и разширяване на пазара. Така започва спиралата на стагфлацията - опасна смес от стагнация и инфлация, която може да причини имплозия на цели сектори на стопанството. Словесното ободряване вече не върши работа, а на правителството е наложено строго



ембарго върху икономическата политика



(може би е за добре, подозират повечето икономисти, защото българските правителства, когато са водили самостоятелна политика, винаги са ни довеждали до катастрофа). Паричната политика е силно ограничена от валутния съвет, а централната банка е тъй наплашена от критиките, които обилно й хвърлиха наши и чужди самозвани борци срещу дефицита на текущата сметка и кредитната експанзия, че ползва малкото достъпни инструменти за регулиране само за репресивни цели. Затова, като гледа как централните банки в Европа (Англия, Германия, Франция) и САЩ хвърлят милиарди за поединично спасяване на потъващи трезори, БНБ само брои колко пъти на месец Федералната резервна система смъква лихвите, но не смее да намали рекордния за Европа, а сигурно и в света процент на резервите, които задължително се блокират от всички вложени в банка пари. Правителството също е стиснато за гушата, т.е. за кесията от евронаставниците си, които в същото време се стараят да спрат и забавят - с повод или без, ужким обещаните пари от бюджета на общността. В тази ситуация са нужни



оригиналност и мъничко смелост,



за да се укрепи доверието в лева и финансовата стабилност на страната. Така ще се запази високият темп на растеж. Дошъл е моментът да направим осезаема следваща крачка в предначертаната посока на развитие. Тя може да бъде само в посока към еврото: то е начинът да преодолеем ограниченията на борда, без да загубим паричната котва. Логичната стъпка би било присъединяването на България към европейския резервен механизъм (ЕРМ II), чакалня и чистилище за страни, на които предстои да заменят националната си валута с евро. Да, ама мълвата гласи, че



не ни пускат дори в чакалнята ЕРМ II



противно на писаните правила и договори между страните в ЕС. Всъщност не знам защо упорито се твърди, че "не ни пускат", след като правителството дори не е заявило в нужната писмена форма желание да се присъединим към резервния механизъм. Европейската централна банка се заинатила и дума не давала да се отвори за доближаване на България до паричните резерви и политики на общността. Не знам откъде въпросната Европейска централна банка черпи правомощия да допуска или не една членуваща в ЕС държава до нейни безспорни права по силата на същите европейски договори, статути и прочие аки комюнитер, по силата на които затворихме козлодуйските реактори и тръшнахме хиляди фирми, ферми и животни за предприсъединителен курбан. Знам със сигурност обаче, че европейските държави тепърва ще берат много, ама много ядове с централната банка на еврозоната. (Но това е друга и много дълга тема). Знам още, че както да се тръшкат всички еврочиновници вкупом, не могат да ни забранят да държим и плащаме с евро. И днес всеки у нас има това право. Но му е скъпо да го прави. А наш безспорен интерес е час по-скоро



еврото да влезе във вътрешно обращение,



за да е ясно всекиму, че паричната стабилност, наложена от валутния борд, е необратима. За да стане това, не ни трябва ни ЕРМ II, нито еврокомисари, още по малко пък евроцентрални банкери. Нужно е само да се отстранят пречките и да се създадат тихнически условия за плащане на евро във вътрешния оборот. Законодателят, който вече е наложил еврото за наша резервна валута и е обвързал лева в задължителна пропорция, сега трябва да гарантира равноправието на двете валути. Това означава да задължи всеки - човек, администрация, банка и фирма, да приема еврото за всяко плащане и да го обръща в левове и обратно точно по фиксирания курс, като забрани комуто и да било да начислява отбиви и комисиони върху сумите, които са му платени в евро. Останалото, макар по-сложно и по-скъпо, е само техника: БНБ трябва да осигури еднакви



технически възможности за плащане в евро,



каквито сега ползваме по левовите преводи. Това означава да допусне и плащания в евро по БИСЕРА, РИНГС, СЕБРА и БОРИКА. При същите цени и условия за плащане! Трябва само да направим това и никога вече няма да чуете слух за отменяне на валутния борд, нито за промяна на курса лев/евро. Ще спре досадното дърдорене колко бил надценен левът, ще забравите за критериите от Маастрихт, за ЕРМ II, за "изискванията" и надутите празни приказки на този и онзи евробюрократ. Тези неща просто няма да имат и грам смисъл. Всеки българин ще е точно толкова сигурен за парите си, колкото всички евро-европейци.